Защо тенисистите ни са добри до време или понякога?
10-08-2010 00:00
На редакционния ни имейл се получи писмо от треньора по тенис и управител на ТК „Силистра” Тихомир Плугаров. В него той споделя своите виждания за това на какво се дължат успехите и неуспехита на нашите елитни състезатели. Публикуваме текста без редакторска намеса. Готови сме да публикуваме и други подобни статии, стига да казват нещо важно или оригинално.
Възходът на Wimbledon и последвалия спад във формата на Цветана Пиронкова трябва да даде някои отговори защо българските тенисисти и изобщо спортисти в игрите са добри понякога, но никога не достигат постоянни върхови постижения. Какво се промени в Цвети по време на турнира от Големия шлем в Лондон и последващите го турнири? Защо тя игра по един начин на него и по съсвем друг на следващите турнири?
Знаем, че „Голям тенис“ е пиедестал, който се крепи на на петте лъча, насочени към него. Това са психика, физика, тактика, техника и фармакология. Какво от тези 5 неща се променя в Цвети и Гришо по време на важни мачове, и понякога те играят прекрасно срещу големи тенисисти и после губят на по-малки турнири? Техниката – не , тя е почти постоянна по време на състезателния сезон и почти не се променя. Тактиката – всеки си има стил на игра,който се старае да наложи без значение на турнира. Физиката - те са млади момчета и момичета, имат постоянно добра физика без значение дали са на Wimbledon или в Истанбул. Не е и фармакологията – тя зависи повече от треньора и лекарите. И какво остава? Точно така – ПСИХИКАТА.
Психиката се гради и тренира от детските години. Интересно е, колко тренировки за психика провеждат треньорите по спортните клубове? Психиката не е ли важна част от тениса, която трябва да се тренира постоянно и би трябвало да има има същите часове на подготовка като техниката или като физиката например? Но по клубовете трудно можеш да видиш тренировка за психика – обикновенно тя се свежда до указания за свободна игра след тренировка или мач в края на седмицата. И тука идва разликата от съвременното обучение по психика на игрови спортове на Запад и в България. За какво играят тенис нашите деца? На 10, на 13 или на 16 г. какви са мотивите им, какъв е стимулът? Целите са победата, ранглистата, първото място, победа над съотборник и т.н. И те се научават да се влияят от резултата – той е постоянно в главите им и те са му подвластни.
Защо Гришо игра прекрасно срещу Жил Симон и Рафаел Надал миналата година, защо Цвети отнесе Винъс Уилямс? Правилно – те нямаше какво да губят, те играха не заради резултата, а освободени психически и показаха възможностите си. На последвалите турнири Цвети игра така , сякаш бе длъжна да победи, виждаше се , че резултатът от всяко разиграване й тежи и тя правеше грешка след грешка. И с Гришо е така и със всичките ни млади тенисисти е същото.
Винаги когато човек прави нещо, той има само една основна цел и други, които са подвласни на основната. Не може да имаш две основни цели едновременно. И когато нашите тенисисти играят за да победят, заради резултата, самата игра остава на втори план, те трудно влизат в двубоя и обикновенно правят грешки и губят. Но когато излизат за да ИГРАЯТ (а това е когато са свободни от мисълта за резултат), то те наистина играят добре.
Но това е лесно да се каже, а трудно да се изпълни, ще кажат някои треньори. Но ще запитам, колко треньори в България поощряват самата ИГРА на децата си, като наблягат не на резултата, а на старанието, не на точката, а на разиграването, НА ПРОЦЕСА ИГРА? Колко треньори у нас като първа цел поставят старанието и удоволствието от играта, а не спечелената точка? И колко треньори могат да поощрят състезателя си да каже след загубен мач на противника „Благодаря, ти днес бе по-добър,аз положих максимални усилия, но ти ме надигра в чесна игра“? Колко треньори у нас използват съвременните методики на обучение и възпитание, които се използват на Запад още след излизането на книгата на Тим Голви „Вътрешната игра на тенис“ в края на миналия век?
Почти всички използват старите методики на обучение, останали от преди 50 години, който процес аз наричам с една дума :“зубрене“. Затова и нашите деца са добри до 15-16 години, а после им става много трудно. Защото са просто зубрачи, назубрили техниката и тактиката, но забравили да „играят“. Защото зубрачите са отличници в училище, а в живота им е трудно. Но децата, като знаем, никога не са виновни.Те са само отражение на действителността – родители, учители, социална среда. Докато не се промени методиката на обучение, докато не се въведе съвременния метод на обучение (по подобие на коучинга), докато не се променят целите в обучението, ние няма да имаме големи играчи.
И Цвети, и Гришо, и другите ще губят докато са подвластни на резултата и възможно е да започнат да печелят, само ако играят заради самата игра. Защото големият тенисист Надал играе и резултатът от всекинегов мач е един и същ – той е доволен от играта си, от старанието си , без значение дали е победил или загубил. А резултатът е само следствие от неговото висше удоволствие – да играе тенис.
Възходът на Wimbledon и последвалия спад във формата на Цветана Пиронкова трябва да даде някои отговори защо българските тенисисти и изобщо спортисти в игрите са добри понякога, но никога не достигат постоянни върхови постижения. Какво се промени в Цвети по време на турнира от Големия шлем в Лондон и последващите го турнири? Защо тя игра по един начин на него и по съсвем друг на следващите турнири?
Знаем, че „Голям тенис“ е пиедестал, който се крепи на на петте лъча, насочени към него. Това са психика, физика, тактика, техника и фармакология. Какво от тези 5 неща се променя в Цвети и Гришо по време на важни мачове, и понякога те играят прекрасно срещу големи тенисисти и после губят на по-малки турнири? Техниката – не , тя е почти постоянна по време на състезателния сезон и почти не се променя. Тактиката – всеки си има стил на игра,който се старае да наложи без значение на турнира. Физиката - те са млади момчета и момичета, имат постоянно добра физика без значение дали са на Wimbledon или в Истанбул. Не е и фармакологията – тя зависи повече от треньора и лекарите. И какво остава? Точно така – ПСИХИКАТА.
Психиката се гради и тренира от детските години. Интересно е, колко тренировки за психика провеждат треньорите по спортните клубове? Психиката не е ли важна част от тениса, която трябва да се тренира постоянно и би трябвало да има има същите часове на подготовка като техниката или като физиката например? Но по клубовете трудно можеш да видиш тренировка за психика – обикновенно тя се свежда до указания за свободна игра след тренировка или мач в края на седмицата. И тука идва разликата от съвременното обучение по психика на игрови спортове на Запад и в България. За какво играят тенис нашите деца? На 10, на 13 или на 16 г. какви са мотивите им, какъв е стимулът? Целите са победата, ранглистата, първото място, победа над съотборник и т.н. И те се научават да се влияят от резултата – той е постоянно в главите им и те са му подвластни.
Защо Гришо игра прекрасно срещу Жил Симон и Рафаел Надал миналата година, защо Цвети отнесе Винъс Уилямс? Правилно – те нямаше какво да губят, те играха не заради резултата, а освободени психически и показаха възможностите си. На последвалите турнири Цвети игра така , сякаш бе длъжна да победи, виждаше се , че резултатът от всяко разиграване й тежи и тя правеше грешка след грешка. И с Гришо е така и със всичките ни млади тенисисти е същото.
Винаги когато човек прави нещо, той има само една основна цел и други, които са подвласни на основната. Не може да имаш две основни цели едновременно. И когато нашите тенисисти играят за да победят, заради резултата, самата игра остава на втори план, те трудно влизат в двубоя и обикновенно правят грешки и губят. Но когато излизат за да ИГРАЯТ (а това е когато са свободни от мисълта за резултат), то те наистина играят добре.
Но това е лесно да се каже, а трудно да се изпълни, ще кажат някои треньори. Но ще запитам, колко треньори в България поощряват самата ИГРА на децата си, като наблягат не на резултата, а на старанието, не на точката, а на разиграването, НА ПРОЦЕСА ИГРА? Колко треньори у нас като първа цел поставят старанието и удоволствието от играта, а не спечелената точка? И колко треньори могат да поощрят състезателя си да каже след загубен мач на противника „Благодаря, ти днес бе по-добър,аз положих максимални усилия, но ти ме надигра в чесна игра“? Колко треньори у нас използват съвременните методики на обучение и възпитание, които се използват на Запад още след излизането на книгата на Тим Голви „Вътрешната игра на тенис“ в края на миналия век?
Почти всички използват старите методики на обучение, останали от преди 50 години, който процес аз наричам с една дума :“зубрене“. Затова и нашите деца са добри до 15-16 години, а после им става много трудно. Защото са просто зубрачи, назубрили техниката и тактиката, но забравили да „играят“. Защото зубрачите са отличници в училище, а в живота им е трудно. Но децата, като знаем, никога не са виновни.Те са само отражение на действителността – родители, учители, социална среда. Докато не се промени методиката на обучение, докато не се въведе съвременния метод на обучение (по подобие на коучинга), докато не се променят целите в обучението, ние няма да имаме големи играчи.
И Цвети, и Гришо, и другите ще губят докато са подвластни на резултата и възможно е да започнат да печелят, само ако играят заради самата игра. Защото големият тенисист Надал играе и резултатът от всекинегов мач е един и същ – той е доволен от играта си, от старанието си , без значение дали е победил или загубил. А резултатът е само следствие от неговото висше удоволствие – да играе тенис.
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!
Коментари
