Проклятието на Wimbledon
06-08-2010 00:00
Феновете на тениса в България сигурно са озадачени и не много доволни от представянето на Цветана Пиронкова в турнирите, в които участва след историческия полуфинал на Wimbledon. Да, българката записа две победи и три загуби от три участия (Палермо, Истанбул и Копенхаген) след края на фамозното й представяне в Лондон на 1 юли.
Но всъщност тя демонстрира най-добра фопма от достигналите полуфиналите в Откритото първенство на Великобритания. Чешката левичарка Петра Квитова след като отстъпи на Серина Уилямс в подножието на върха на Wimbledon, игра на три турнира и няма записана победа от участията си в Порторож, Истанбул и Копенхаген.
Шампионката от Лондон Серина Уилямс пък загуби тежко от Ким Клайстерс в демонстративен мач в Брюксел, а след това се възстановява от операция, в следствие на порязване на крака в ресторант.
Вера Звонарьова, която спря Пиронкова на турнира от Големия шлем в Англия, си даде дълга почивка и успя в сряда да спечели в първата си среща след повече от месец в три сета срещу Цибулкова в Сан Диего. Веднага след това обаче деветата в света московчанка записа една от най-срамните си загуби - от квалификантката Коко Вандевеге, която е №205 в ранглистата.
Можем ли да говорим за „Проклятие на Wimbledon” и изобщо на Големия шлем? Т.е. за рязък, неочакван спад след успешно представяне в най-престижните тенис състезания. Да, има такова нещо. Причините могат да бъдат различни, според мен. След върхово постижение неминуемо следва спад. Второ, тялото и духът може би имат нужда от по-дълга почивка след серия от шест или седем тежки мача от позволяваните им десетина дни. Пренастройката от една настилка на друга (в случая от трева на клей и хард) също не е лесна, въпреки че Цветана Пиронкова твърдеше обратното при завръщането си.
Когато става въпрос за тенисистки като пловдивчанката, Квитова и Звонарьова, които за първи път стигнаха до полуфинал в Шлема, следва и пренапрежение и дори скованост от внезапно засиленото внимание към тях и тяхната игра в следващите състезания, а това обикновено не води до добри резултати.
Има и по-драстичен пример за „проклятие” (условно казано) от Wimbledon 2010. Шампионката от Roland Garros Франческа Скиавоне е в огромна дупка сред неочаквания от никого неин триумф. След титлата на 5 юни в Париж италианката има всичко на всичко една победа от три турнира и четири мача. Франка, която е №8 в света, победи миналата седмица в Истанбул Ан Кеотавонг, но след това отстъпи на Елена Балтача.
Всичко ще бъде забравено обаче при добро представяне на Пиронкова и другите споменати тук на US Open в края на август. Точно турнирите от Големия шлем са мерилото за величието на тенисистите. И точно в тях бързо се разбира дали една титла, финал или полуфинал са били постигнати случайно или явлението е било закономерно.
Но всъщност тя демонстрира най-добра фопма от достигналите полуфиналите в Откритото първенство на Великобритания. Чешката левичарка Петра Квитова след като отстъпи на Серина Уилямс в подножието на върха на Wimbledon, игра на три турнира и няма записана победа от участията си в Порторож, Истанбул и Копенхаген.
Шампионката от Лондон Серина Уилямс пък загуби тежко от Ким Клайстерс в демонстративен мач в Брюксел, а след това се възстановява от операция, в следствие на порязване на крака в ресторант.
Вера Звонарьова, която спря Пиронкова на турнира от Големия шлем в Англия, си даде дълга почивка и успя в сряда да спечели в първата си среща след повече от месец в три сета срещу Цибулкова в Сан Диего. Веднага след това обаче деветата в света московчанка записа една от най-срамните си загуби - от квалификантката Коко Вандевеге, която е №205 в ранглистата.
Можем ли да говорим за „Проклятие на Wimbledon” и изобщо на Големия шлем? Т.е. за рязък, неочакван спад след успешно представяне в най-престижните тенис състезания. Да, има такова нещо. Причините могат да бъдат различни, според мен. След върхово постижение неминуемо следва спад. Второ, тялото и духът може би имат нужда от по-дълга почивка след серия от шест или седем тежки мача от позволяваните им десетина дни. Пренастройката от една настилка на друга (в случая от трева на клей и хард) също не е лесна, въпреки че Цветана Пиронкова твърдеше обратното при завръщането си.
Когато става въпрос за тенисистки като пловдивчанката, Квитова и Звонарьова, които за първи път стигнаха до полуфинал в Шлема, следва и пренапрежение и дори скованост от внезапно засиленото внимание към тях и тяхната игра в следващите състезания, а това обикновено не води до добри резултати.
Има и по-драстичен пример за „проклятие” (условно казано) от Wimbledon 2010. Шампионката от Roland Garros Франческа Скиавоне е в огромна дупка сред неочаквания от никого неин триумф. След титлата на 5 юни в Париж италианката има всичко на всичко една победа от три турнира и четири мача. Франка, която е №8 в света, победи миналата седмица в Истанбул Ан Кеотавонг, но след това отстъпи на Елена Балтача.
Всичко ще бъде забравено обаче при добро представяне на Пиронкова и другите споменати тук на US Open в края на август. Точно турнирите от Големия шлем са мерилото за величието на тенисистите. И точно в тях бързо се разбира дали една титла, финал или полуфинал са били постигнати случайно или явлението е било закономерно.
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!
Коментари