Юбилей на Цеци: 5 г. в WTA

На 15 май Цветана Пиронкова отбелязва точно пет години от своя дебют в турнирите на Женската тенис асоциация (WTA). По едно съвпадение на същата дата, но през 2007 година, стартира и нашият сайт.

Днес българската прима отпразнува юбилея с ракета в ръка на корта във Варшава. Тя започна участие в квалификациите във Варшава срещу Ганна Пивен от Украйна и я разби с 6:1, 6:3 за 59 минути игра. Така националката вече е напред с материала, защото взема осем точки за достигането до втори кръг, а миналата година взе една от отпадане на старта на основната схема. Следващата съперничка на третата в схемата на пресявките пловдивчанка е 357-ата в света испанка Летисия Костас-Морейра, която е на 20 г.

Цеци записа първите си срещи на турнира на клей в Истанбул с награден фонд 140 000 долара през 2005 г. Първата й среща и победа бе срещу латвийката Лига Декмейере – 6:1, 6:2. Пиронкова започна от втория кръг на пресявките и преди турнира в Турция беше под №220 в световната ранглиста. Тя направи истинска сензация, като стартира от квалификациите и стигна до полуфиналите, където беше спряна от Винъс Уилямс. Така пловдивчанката записа най-успешния дебют в историята на българския тенис. Нито сестри Малееви, нито Елена Пампулова, Павлина Стоянова или Любомира Бачева са стигали толкова висока при първия си турнир на WTA.

За тези години Цветана Пиронкова достигна до общо пет полуфинала - два в Истанбул (2005 и 2008 г.), Палермо (2005 г) и два в Стокхолм (2006 и 2007 г.). Първата ни ракета записа и три победи над тенисистки от Топ 10 – срещу Винъс Уилямс на Australian Open през 2006 г., срещу Ана Иванович в Рим през 2008 г. и срещу Вера Звонарьова в Москва миналата есен. Пловдивчанката стигна до №40 в света на 9 юни 2008 година. През тези сезони Цеци записа 253 победи и 140 загуби в турнири под егидата на WTA.

Ето какво си спомни Пиронкова за своя дебют като 17-годишна изгряваща звезда, специално за racketi.com.

„Тези пет години изминаха много бързо. Не помнех точната дата на първата ми среща, но след като ми я каза, обещавам че няма да я забравя. Интересното е, че имам много ясни спомени от турнира в Истанбул – все едно е било вчера, и изпитвам само хубави чувства, когате се сещам за първите ми двубои. Градът ми е сред любимите, не само защото е интересен и колоритен, а и защото почти винаги се представям добре там :).

На турнира през май 2005 година заминах с братовчед ми Красимир и брат ми Енчо. Пътувахме с автомобил и срещнахме доста трудности по пътя, но беше забавно. Имахме проблеми на границата, после ни спря жандармерия, а за капак се изгубихме в мегаполиса Истанбул.

Клубът, където се провеждаше турнирът, беше много хубав. Интересното беше, че кортовете бяха направени едва две седмици преди състезанието! От настилка хард „грийнсет”, беше станал клей. Тъй като беше първият ми турнир от WTA останах много впечатлена от организацията. Беше помислено за всичко – от настаняването, до възстановяването на тенисистките. На състезаниетя на ITF трябва да се справяш с всичко сам – да си намериш хотел, храна, масажи и т. н.


Започнах от квалификациите, но бях в добра форма и ги преминах успешно. В първия кръг на основната схема играх срещу американката Меган Шонеси, която беше около №60 в ранглистата и беше смятана за една от фаворитките. До онзи момент не бях играла срещу тенисистка с толкова висок рейтинг и бях много щастлива, че я победих, (б. а. –6:3, 7:5). След този мач явно станах любимка на публиката, защото до края получавах много силна подкрепа от нея.

После имах още две тежки срещи, в които съумях да надиграя Юлияна Федак от Украйна (3:6, 6:4, 6:4), която беше по онова време №79, и след това и Шахар Пеер (6:3, 7:6(4), която току-що беше влязла също в Топ 100. Вече бях на полуфинал и бях много щастлива, направо екзалтирана, защото щях да играя с една от любимите ми тенисистки – Винъс Уилямс. Вълнувах се много и почти не спах в нощта преди мача. Загубих в два сета (1:6, 3:6) и не играх особено добре, но и вече се бях поуморила. А и Винъс демонстрира перфектна игра. След мача тя каза, че ме очаква голямо бъдеще и ме поздрави за представянето ми, което ме окрили.

Въпреки загубата бях доволна от изявите ми в Истанбул. Даже трябва да призная, че бях доста изненадана от постигнатото в първия му турнир на Женската тенис асоциация. След турнира скочих с 60 места в ранглистата до №160. Изобщо това състезание беше началото на един много добър сезон за мен. Записах още няколко добри представяния и за първи път влезнах в Топ 100 на света. Попадането в стотицата беше голямо събитие за мен, защото си го бях поставила за цел още от самото начало на кариерата ми, но преди Истанбул ми изглеждаше толкова трудно постижимо...", завърши спомените си Цветана Пиронкова.