Младите хора в България водят застоял живот

Само 21% от българите над 18 г. покриват някаква минимална физическа активност, необходима за поддържане на добра форма (т.е. поне 10 000 крачки дневно), а при българчетата между 11- и 17-годишна възраст физически активни са 74,1%, пише БГНЕС.

Това обяви на пресконференция доцент Светослав Ханджиев, председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. Ханджиев посочва за сравнение, че в световен мащаб физически активни са 23,3% от хората над 18 г. и 80,7% от децата.

Според него българчетата прекарват най-много време пред телевизионния екран, компютъра или лаптопа - средно по 25 часа седмично, което води до недостатъчна физическа активност и е предпоставка за затлъстяване.

Най-добрата превенция срещу затлъстяването са образователните програми за деца и родители, а не налагането на данъци върху храните. България е на пето място в Европа по отношение на детското затлъстяване, според констатациите на Европейския конгрес по затлъстяване в Прага.

Пълнотата в детската възраст е предпоставка за развитие на тежки заболявания в бъдеще - затлъстяване, захарен диабет и т.н. През 2014 г. по света е имало 2 милиарда души с наднормено тегло. През 2025 г. те ще бъдат 2,7 млрд.

Д-р Илко Семерджиев, почетен председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, посочи, че с данъци ефект върху възпитаването на навици за здравословен и балансиран начин на живот не се постига.

В 11 от 25 страни са направени опити или се е въвел някакъв вид данък върху определени храни, но тази мярка не е повлияла позитивно върху нивата на затлъстяване. По тази причина някъде данъкът вече е отменен, а в други страни отмяната е планирана. Ако такъв данък бъде въведен, според проучвания на индустрията, биха били закрити 1500 - 4200 работни места и оборотите биха намалели с над 300 млн. лв., обобщи бившият здравен министър.

Той припомни, че нови данъци се предлагат от финансовите министри и се съгласуват със заинтересованите страни. Според него по-скоро има нужда от целенасочена политика в областта на храненето.

“Ако трябва да говорим за сериозни проблеми, свързани с храненето, не затлъстяването, а недохранването е по-сериозният проблем”, обяви д-р Семерджиев. Той цитира данни от последния доклад на Института за модерна политика - „Социално-икономически права и уязвими групи през 2015 г”., в който се сочи, че стойността на Международния индекс на глада за България е 8,5 пункта.

Това нарежда България на челна позиция сред европейските държави по степен на недохранване на населението. За сравнение ситуацията в България е по-лоша от тази в Румъния, където индексът е 5,3, Сърбия - 7,1, в Македония - 5,9, а в Босна и Херцеговина, Черна гора и в Хърватия е под 5.

“А това е още едно доказателство за лошо управление”, коментира данните д-р Семерджиев. “Не може да се говори за „вредни храни“, а за вредни хранителни навици и вредни количества”, заяви пък доц. Николай Ризов, водещ специалист по химия на храните. Той обясни, че за едни групи хора определени храни могат да бъдат нездравословни, но за други - те да са жизнено необходими.