Италианската тото афера

Италианско разследване изкара наяве дейността на истински синдикат по залаганията, който се опитвал да урежда мачове по цял свят, включително на Уимбълдън и „Ролан Гарос“. ВВС и Buzzfeed News разкриха, че двама от водещите италиански тенисисти са участвали в схемата, но следователите казват, че имат доказателства за още много играчи, включително двама състезатели от Топ 20.

През май Роберто ди Мартино, един от основните разследващи, ще представи в съда доказателствата срещу Потито Стараче и Даниеле Брачали, които бяха обвинени в симулативна игра и участие в уредени мачове с италиански партньори. Следователят от северното градче Кремона никога не е искал да разследва тениса. През 2011 г. полицията в Болоня нахлува в дома на Манило Брунти, счетоводител и известен играч на хазарт заради негова връзка с протичащо разследване на корупционна схема във футбола. Той е поставен под домашен арест и компютрите му са иззети.

По време на проверката са открити десетки съобщения през Skype, с които той се опитва да корумпира тенисисти. Събрани са стотици страници доказателства.

Архивът показва, че Бруни е започнал да контактува с Даниеле Брачали, който по онова време е в топ 50. Те били запознати от общ приятел, който подхвърлил, че Даниеле може да се заинтригува от уреждане на мачове. Когато Бруни решил да го пробва, Брачали бил в САЩ, на турнир в Нюпорт. Той трябвало „да спечели първия сет и ако е възможно да поведе с пробив във втория. Възможно ли е?...така ще получиш повече“.

Брачали отказал, но Бруни не се отказал: „Ок, мога да ти дам 50 утре, но е много важно да спечелиш първия сет.“ 50 всъщност е 50 000 евро. Брачали обаче не знаел още кой ще му е противник и казал, че ще е трудно да уреди да спечели първия сет. „90% от мен е против тази игра…но ако променя мнението си, ще ти кажа“, отговорил тенисистът. Бруни повишил залога на 60 000 евро, но тенисистът продължил да се опъва, като казал, че „ще е по-лесно ако знам съперника си“.

Това било началото на едно партньорство, което продължило четири години, до ареста на Бруни през 2011 г. През този период счетоводителят се опитал да корумпира и се свързал с безброй други тенисисти.

За Брачали пък това не била първа среща с хора, които уреждат мачове. По-рано в кариерата му той, смейството и приятелите му се били събрали в бара на неговия тенис клуб край Тоскана да гледат мача му от „Ролан Гарос“. Тогава той признал минути преди мача, че непознат човек му е предложил у 50 000 евро, за да загуби. „Не го прави. Целият град те подкрепя. Играй и победи“, казал бащата. Даниеле направил точно това.

Брачали настоява, че е отхвърлил и всички предложения на Бруни и не е участвал в уредени мачове. Той признал през пред полицията, че е пренебрегнал всички предложения. „Можеш да пренебрегваш това няколко месеца, но няма как да го в четири години“, каза обаче източник близо до полицията.

Бруни пък признава, че Брачали отказал да урежда свои мачове, но с готовност го свързвал и служел за контакт с други италиански тенисисти. Първият такъв бил партньорът му на двойки Потито Стараче, номер 31 в света. Стараче се съгласил да се включи в „заверата“ през 2007. Потито получил обещание за сума между 30 000 и 50 000 евро за всеки мач, който се съгласи да манипулира. Стараче упорито отхвърля каквато и да е връзка с Бруни и хазарт.

В компютрите на счетоводителя, по думите на Роберто ди Мартино има „конкретни доказателства“ за уреждане на около 30 мача, включително такива на Уимбълдън и „Ролан Гарос“. За два доказателствата са повече от сигурни.

Единият от тях е от май 2009 г. Бруни признал, че предложил на Стараче 50 000 евро да загуби от далеч по-слабо класирания в ранглистата германец Даниел Брандс. Хазартаджиите заложили на това при всички възможни букмейкъри, въпреки че интересът към точно този мач започнал да става съмнителен, че спрели приемането на залозите. Те спечелили едва 15 000 -20 000 евро, които решили да дадат всички на Стараче, който загубил мача. Няма доказателства, че Брандс е знаел какво се случва. При предаването на сумата Бруни пита в Skype: „Той хареса ли си премията?“, а един от партньорите му в схемата отговаря: „Не я е видял още, но Брачали твърди, че е много щастлив.“
Следващият „сигурен“ мач е от април 2011, когато Стараче излиза срещу испанеца Даниел Химено-Тревер в Барселона. Офертата е да загуби и да прибере 25 000 евро и двойно ако спечели първия сет и после падне. Стараче спечелил първия сет, но после се оттеглил.

Седмица преди това Стараче стига до финала в Казабланка. Бруни получил обаждане от колега в хазарта, че Потито е получил 300 000 евро, за да загуби. „Бях вцепенен. Той винаги е казвал, че може да загуби мач от първи или втори кръг, но никога финал. Той загуби. Като видях резултата светът ми се срина“, казва счетоводителят. Тогава той разбрал, че „партньорът“ му е намерил по-богати и големи хазартни групи, с които да работи. Историята стигнала и до вестниците, а през октомври 2014 г. Стараче яростно декларира: „Отричам всякакво участие в уредени мачове“.

В следствие на разследването двамата тенисисти – Брачали и Стараче, през 2015 г. са наказани до живот от Италианската тенис федерация. Брачали е амнистиран след година, след като съдът казва, че доказателствата не са достатъчно силно. Днес те са разследвани на международно ниво.

Съвета за тенис интегритет (TIU) – анти-корупционната организация в тениса – също разследва двамата италианци от 2014 г. Освен тях TIU рови и в действията и на други тенисисти. Документацията, предоставена от Роберто Ди Мартино показва, че не само италианци са забъркани в манипулативните схеми. В разговорите на членовете на синдиката присъстват и имена на топ-тенисисти. Общо 16 са имената, които TIU подозира, че са играли в съмнителни мачове.

Един от разговорите между манипулаторите за играчи в топ 20 е следният: „едно от моите кончета е на финал, другото – на полуфинал. Май има сблъсък на интереси. Имам пропуск като член на екипа ми“ и заключва: „милите ми кончета, идват при татко“.
Роберто Ди Мартино настоява, че е събрал достатъчно документи, за да може TIU да разпита подозрителните играчи, тъй като той самият няма такава възможност.

„Международните турнири са доста по-голямо предизвикателство за дейности от този род. Оказва се, че само няколко италиански тенисисти са забъркани. Това обаче хвърля сянка върху много играчи. Проблемът е, че има твърде много ситуации, които няма как да са случайност“, казва следователят.

Директорът на TIU Найджъл Уилъртън казва: „Всичко това ще ни позволи да разследваме всичко и да отправим конкретни обвинения за корупционни практики“.