Любка Радкова: Ролан Гарос беше неописуемо изживяване

Гост в рубриката „Ретро“ на Tennis24.bg е Любка Радкова. Известната тенисистка и треньорка отпразнува наскоро (на 25 март) рождения си ден и това беше поводът да я потърсим за интервю. Родената през 1945 година софиянка е спечелила общо 12 титли от държавните първенства на единично, двойки и смесени двойки. Радкова е участничка в първия национален отбор за „Фед къп“ през 1966 г. Освен това тя е първата българка, участвала в турнир от Големия шлем в Оупън ерата на 8 юни 1968 г. на „Ролан Гарос“. Любка е дългогодишен треньор в ТК „Левски“ и е майка на Елена Пампулова, която е една от петте българки, печелил титла от календара на WTA.

- Г-жо Радкова, как започнахте да тренирате тенис?
- На кортовете ме заведе по-голямата ми сестра, която тренираше на „Спартак“ и беше станала републиканска шампионка до 14 години. Започнах на Дипломатическите кортове в Борисовата градина при треньор, когото наричахме чичо Гошо. После бях при Пиперова и в школата на Романски. Завърших кариерата си в ТК „Левски“ като състезател и после треньор след общо 48 години работа.

- Тогава по-трудно ли беше да се започне от сега?
- Не бих могла да напправя сравнение. Тогава тенисът не беше толкова популяран, но пък се изграеше по цял ден безплатно. Сега всичко е свързано с големи разходи.


- Играла сте доста мачове за „Фед къп“. Срещу кого дебютирахте? Тогавашният начин на провеждане по-добър ли беше от сегашното разпределение на групите?
- Участвах в първата среща на България в турнира. Беше през 1966 година срещу Канада. Мисля, че ако „Фед къп“ се провежда в рамките на една седмица, ще бъде по-лесно за добрите тенисистки, тъй като имат много натоварена състезателна програма.

- Разкажете повече за дебюта ти на „Ролан Гарос“.
- Това беше през 1968 година. Чувството е много странно, когато отиваш да играеш на турнир от Шлема за първи път. Да се озовеш в Париж, след като си играл поредица малки турнири само в социалистически страни. Изведнъж попадаш сред големи трибуни, камери. Беше неописуемо, жалко, че нямах опит, за да постигна нещо повече срещу френската ми съперничка в първия кръг.

- 10 години по-късно печелите титла на микс с Божидар Пампулов в Истанбул. Какъв беше този турнир?
- Беше силно състезание. Трудно мога да направя сравнение с някои от сегашните турнири. Времената бяха други.

- Като дългогодишен треньор кои са вашите открития?
- Най-изявената от всички деца, с които съм работила, е голямата ми дъщеря Елена. Началото на тренировките с нея съвпадна с края на състезателната ми кариера и цялото ми внимание и енергия бяха насочени към Елена. Относно очакванията ми, естествено, че имахме амбиции с баща й Емилиян Пампулов тя да стане добра тенисистка. Работихме много, лишавахме се от всичко. Помним как се пътуваше в чужбина по онова време и колко средства и труд се изискваха. Накрая се получи, положените усилия дадоха резултат.При мене започна Сесил Каратанчева, когато беше на 6 и я тренирах в продължение на три години и половина. Мога да спомена от моите възпитанички още Лора Станчева и Теодора Статева. В момента добре играе в професионалните турнири Ани Вангелова, която беше една от последните ми състезателки.



- С какво се занимавате в момента?
- От осем години живея в Швейцария. Изцяло съм се отдала на това да продължа тенис традицията в нашата фамилия. Имам огромното удоволствие, желание и все още сили да участвам в изглаждането на тенис кариерата на внука ми Алекс. Синът на Елена е първи в региона в неговата възраст до 8 години и №3 в страната. Той вече има спечелени турнири при 10-годишните.

Любомир Тодоров