Един позабравен триумф

Когато хората дискутират най-важните победи в кариерата на Роджър Федерер обикновено се споменават обичайните заподозрени – Ролан Гарос 2009, Уимбълдън 2009, Уимбълдън 2012 и др. И, разбира се, те са абсолютно прави да посочат именно тези триумфи. Но има един не по-малко значим успех на Роджър, който сякаш често остава в сянката на събитията.

2008 беше странна година за Маестрото. Той пристигна в Мелбърн с 11 титли от последните 16 издания в турнирите от Големия Шлем, а зад гърба му бяха 4 години на тотална доминация в мъжкия тенис. В преследване на 11-тия си пореден финал в ГШ Федерер трябваше да преодолее известни затруднения, но благодарение на своя опит и аурата, която носеше, успя да се класира на полуфинал. Там, обаче, серията му беше прекъсната от младия Новак Джокович – същият съперник, когото Роджър беше победил няколко месеца по-рано в Ню Йорк. Три сета – точно толкова трябваха на сърбина. За сравнение последният тенисист, който беше успял да надвие Маестрото в Мейджърите без да загуби сет беше Густаво Кюртен през 2004г. Но да се върнем обратно към Федерер.

През март швейцарецът оповести, че е бил диагностициран с мононуклеоза, и че заболяването най-вероятно се е появило още в края на 2007г. Въпреки изявленията, че болестта е преминала, Роджър далеч не беше на ниво в първите два Мастърса за годината и едва когато дойде сезонът на клей Маестрото започна да прилича на себе си. Първа титла в Ещорил и финали в Монте Карло и Хамбург наред с добра и солидна игра даваха известни надежди на Федерер в похода му към Кариерен Голям Шлем. Само че Рафаел Надал имаше съвсем различни планове и разби тези надежди на пух и прах за точно 1 час и 48мин. Феновете на тениса станаха свидетели на безкомпромисната акция на Матадора от Майорка в Париж, чиято кулминация беше победата с 6-1 6-3 6-0 над Роджър Федерер в мача за титлата.

Следваше сезонът на трева – любим на Маестрото. Той, обаче, трябваше да мисли как да защити своята титла на Уимбълдън, а и своята чест. В последните две години големият му съперник от Испания се приближаваше все по-близо до спечелването на златната купа, а представянето му през 2008г. му даваше още повече вяра и самочувствие. Триумф в Хале за Роджър, триумф в Куинс Клъб за Рафа. И ето ни в Лондон. В очакване на сблъсъкът на годината. Двамата претенденти стигнаха до мача за титлата без особени проблеми. Светът на тениса беше затаил дъх.

Мачът, който започна на 6ти Юли в 14:36ч. се превърна в един от най-великите, а може би и в най-великият в историята на играта. Почти в пълен мрак, след няколко прекъсвания поради дъжд и драматични обрати в хода на срещата, в 21:16ч. Рафаел Надал спечели 413-тата точка в мача и детронира Роджър Федерер при третия си опит. За първи път Маестрото трябваше отблизо да наблюдава как някой друг вдига най-ценния трофей в тениса. Месец и половина по-късно му беше отнето и първото място в ранглистата – позиция, която той заемаше от началото над 4 и половина години. Федерер се представи слабо в Торонто и Синсинати и не успя да спечели Олимпийските игри в Пекин. От своя страна Новак Джокович и Анди Мъри вече не се страхуваха от него. За първи път хората видяха, че швейцарецът е човек, че може да губи, че е смъртен. Оставаше му един последен шанс да покаже на какво е способен и да спаси сезона си.

Ню Йорк. Ю Ес Оупън. Четири поредни титли. Само че точно през 2008г. нещата не изглеждаха така розови за Роджър и това беше турнир, който той задължително трябваше да спечели. Сега той не беше така изявен фаворит както в предишните години и напрежението върху него беше голямо. Игор Андреев беше на косъм от отстраняване на шампиона в осминафиналите, но швейцареца оцеля след 5-сетова драма. Този мач сякаш събуди Фед-Експрес и Маестрото превключи на 6-та предавка срещу Новак Джокович на полуфиналите и Анди Мъри на финала и изигра два великолепни мача, с които завоюва пета поредна титла на Флашинг Медоус. Но защо тази победа се оказа толкова съществена за кариерата на Роджър? Ето и причините:

1. Без тази титла Федерер щеше да завърши сезона без спечелен Шлем за първи път от 2002г. насам. С този триумф той удължи серията си от поредни години с поне 1 спечелен ГШ до 8 (2003-2010г.)

2. Това беше първият му и единствен голям успех за годината. Роджър не успя да спечели нито един Мастърс, а другите му три титли бяха от сериите 250.

3. Тази победа му помогна да завърши 2008г. под номер 2 в класирането, с едва 10 точки преднина пред третия Новак Джокович. Триумфът му беше изключително важен и за два негови рекорда – за най-много завършени години в Топ 2 и за най-много прекарани седмици в Топ 2 на ранглистата.

4. Този Шлем беше нужен за възстановяване на самочувствието след съкрушителните загуби в Париж и на Уимбълдън.

5. С тази си победа Федерер стана първият тенисист в историята, спечелил пет поредни титли на два турнира от Големия Шлем – Уимбълдън (2003-2007г.) и Ю Ес Оупън (2004-2008г.)

6. Най-вече, триумфът в Ню Йорк даде основа за успехите през 2009 и 2010 година, в които Роджър спечели 3 Шлема и игра още 2 финала. Тази победа му припомни кой е и му послужи като утеха след поредната загуба от Надал на Аустрелиън Оупън през 2009г. Тя запази вярата му, че той все още може да спечели Ролан Гарос и да се превърне в най-великият играч в историята. Както и направи.

Автор: Иван Турлаков
(Коментарът е част от конкурса на ЕС МЕДИА, част от която е и Tennis24.bg. Подробности за конкурса може да намерите ТУК)