След първия рунд

Най-после след дълги месеци на битки по твърдите кортове, професионалният мъжки тенис тур се завърна на Стария континент за началото на сезона на червено. Дали защото той съвпада с началото на пролетта, или защото играта на тази настилка предразполага към зрелищни битки и изненадващи резултати, за мен това е най-приятната и вълнуваща част от годината. Монте Карло, Барселона, Рим, Мадрид – през следващите седмици топиграчите ще се съревновават в някои от най-красивите и богати на история и забележителности кътчета на Европа. Колкото и да се напъват господата от САЩ, колкото и да увеличават наградните фондове, Европа си е Европа и нищо не е в състояние да замени традициите и историята градени тухла по тухла през десетилетията. Кулминацията разбира се e "Ролан Гарос" – турнирът на турнирите, световното първенство на червено, надпревара на която са се създавали и се създават легенди, или пък рухват надежди и мечти.

Сега, когато вече знаем всички резултати, както и името на шампиона в Монте Карло е редно да направим кратка равносметка след този първи рунд от надпреварата на червено. Какво е съотношението на силите и могат ли да се уловят някакви тенденции, за предстоящите турнири?

Нека да започнем с представянето на нашата първа ракета. Тук е моментът и да припомним на нашите читатели, че Григор Димитров не е първият български тенисист който се появява на турнира в Княжеството. През 2000 г, която се оказа и върхова в неговата кариера, Орлин Станойчев успя да премине квалификациите и да намери място в основната схема, където загуби от Фабрис Санторо. Иначе, Григор отново не успя да направи така нужната му победна серия, която да му повъзвърне самочувствието, както и загубените места в ранглистата. След рутинната победа над Краинович, Григор инкасира поражение срещу един от най-неудобните си опоненти в последните години – Жил Симон. Въпреки че в този мач нашето момче показа някои положителни сигнали, французинът стигна сравнително лесно до победата. Въпреки, че не е редно да се правят сравнения между отделни мачове, беше разочароващ фактът, че същият този Симон след това беше направо дематериализиран от Вавринка, който пък бе разгромен от Надал. Да не забравяме обаче, че тепърва би трябвало да започнат да излизат наяве положителните резултати от работата на Димитров с новия му треньор Франко Давин, който познава всички тънкости в играта на червени кортове и като тенисист, и като треньор. Ето защо вярвам, че можем да очакваме силни игри и престижни победи от Гришо в следващите седмици.


Естествено, най-сензационният резултат беше ранното поражение на Новак Джокович, което даде повод да се изпишат тонове мастило. Въпреки това, според мен тази загуба беше напълно закономерна и даже необходима за водача в световната ранглиста. В тениса и изобщо в спорта, не може да печелиш непрекъснато. Независимо дали си ФК Барселона, или Новак Джокович, неизбежно се стига до момент на катарзис (както сигурно знаете тази дума има гръцки произход и означава пречистване). Както отбеляза и самият Джокович една от основните причини за този срив е пресищането и преумората, както физическа, така и психическа. Още в Маями се забеляза, че Ноле показва леки колебания, но въпреки това там стигна до титлата, до голяма степен по инерция и добро стечение на обстоятелствата. Голямата цел пред него е ясна – купата на Мускетарите, която, ако бъде завоювана ще изстреля Джокович в твърде малобройната група на най-великите в този спорт, наред с Агаси, Федерер и Надал. Сигурен съм, че през следващите седмици световният номер едно, ще се посвети на задачата да достигне до върховата си форма именно за надпреварата в Париж. Иначе традицията беше спазена – славата на Иржи Весели, авторът на голямата сензация, беше мимолетна, той загуби още в следващия мач срещу Монфис.

Съдбата на Джокович, можеше да бъде споделена и от друг от топфаворитите – Анди Мъри, който избегна на косъм ранно поражение срещу французина Беноа Пер. На миналогодишния US Open, Пер поднесе една от суперсензациите изхвърляйки от надпреварата Нишикори още на старта. Този път обаче магията не се получи и Мъри прескочи трапа. Всъщност, струва ми се именно с Анди Мъри е свързана една от основните въпросителни по време на сезона на червено. Да се върнем 12 месеца назад...Чували ли сте за Бъстър Мотръм? Това беше последният британски тенисист спечелил титла на червени кортове през почти средновековната 1976 г. Мъри сложи край на тази суша след като завоюва трофеите в Мюнхен и Мадрид при това в рамките на една седмица (заради отложения финал на турнира в Мюнхен игран в понеделник). И действително, ако се вгледаме малко по-детайлно в играта на шотландеца, лесно ще открием, че той притежава всички съставни части необходими да се играе успешно на тази настилка. Превъзходно движение по корта, сигурност в дълги серии от удари, интелект, физическа издръжливост, опит.... Друг въпрос е, че не винаги шотландецът успява да намери свързващия елемент, който да обедини тези съставни части в едно. Така или иначе смятам, че Мъри ще играе ключова роля през следващите седмици и ще спечели поне една титла на червено.


Така стигаме и до Рафаел Надал. След изненадващото поражение на Джокович (последната победа на Рафа срещу световния номер едно беше на финала на Ролан Гарос през 2014), изглеждаше, че нещата се подреждат перфекто за Матадора. Въпреки това попадайки в по-силната долна част на схемата, Надал трябваше да се бори здраво, за да се класира за финала. На изглеждащите поне според мен малко по-бавни кортове в Княжеството през тазгодишното издание на надпреварата, испанецът направи впечатляваща серия от силни и зрелищни за гледане мачове. Сладък реванш срещу Доминик Тийм, разгромна победа над Вавринка и епичен сблъсък срещу Анди Мъри - така Надал се изстреля до финала, където го очакваше донякъде изненадващ съперник. Гаел Монфис се възползва максимално от разчистването на схемата и се класира за втори път на финал през настоящия сезон, както и за трети на турнир от серията Мастърс. Малцина вярваха, че Монфис е в състояние да победи Надал в неговата естествена среда, още повече, като се вземе под внимание изключително слабата успеваемост на французина във финали – само 5 победи и цели 17 загуби. Изненада действително не се получи, но първите два сета продължили повече от 2 часа предложиха наелектризиращ тенис.

Но да се върнем към представянето на шампиона. Какво ново ни показа Надал през тази година в Монте Карло? Почти нищо, но според мен в този етап от кариерата му най-важното е не да показва нови неща, а да се върне към старите, към корените си. Неговите почитатели отново съзряха тази енергия, динамика в играта, както и пословичната воля за победа, която толкова години неизменно накланяше везните в негова полза в критичните моменти. Чисто статистически този успех е от огромно значение за Надал. 68-ма титла във финал номер 100, както и 28-а от серията Мастърс, с което бързо беше изравнен лидерът в световната ранглиста Джокович. Въпреки, че това е перфектния старт за Надал в турнирите на червено, ми се струва, че е невъзможно да очакваме от него да повтори подвига си от 2010 г. например, когато завоюва титлите в Монте Карло, Рим и Мадрид, плюс "Ролан Гарос", при това без да загуби сет в Париж.

Сега естествено очакваме отговора на Новак Джокович, а също така и завръщането на Давид Ферер и Кей Нишикори, двама доказани специалисти на червените кортове. Друг интересен въпрос е каква роля ще играе Федерер, който се появи отново на корта след два месеца и половина принудителна пауза. Oтговорите ще намерим през следващите седмици, а в заключение може да се каже, че Рафаел Надал спечели първия рунд, но битката тепърва започва...

Николай Драгиев, Евроспорт, специално за Tennis24.bg