Алекс Кореча: Сезонът на клей - барометър на страданието

Алекс Кореча беше един от най-добрите тенисисти през 90-те години на миналия век. Бившият номер 2 в света има 17 титли от турнири на АТП. След оттеглянето си Кореча бе три години в щаба на Анди Мъри, а освен това се прояви като телевизионен коментатор. Ето какво написа испанецът за своя опит и очакванията си от сезона на клей тази година.

Първата мисъл при старта на сезона на клей е идеята за търпението. Особено за тези (като мен), които сме родени на тази настилка. Чувстваме се все едно се завръщаме у дома, в главите ни нахлуват детските спомени. От тук нататък чувството е само едно – все повече емоции и възможности. Това води и до повече уважение от страна на противниците. И това е в сила още повече сега, когато 70% от турнирите вече са на твърда настилка.

На клей ударите по правата не са толкова болезнени, играчите, които те тормозят от дъното на корта са по-малко плашещи, пресират по-малко. И процентът ти на сервис се повишава, по-добре движиш краката си, топспинът от форхенд се получава по-добре, с по-добра парабола, не толкова прав, колкото при другите настилки. Въобще, играчите с добра психика и преди всичко – добро мислене, печелят мачовете с постоянство и себеотдаване. И това, може да се каже, че е заради по-доброто познаване на настилката.

На клей много работа върши не само атаката, но и защитата. Трябва да знаеш как да се приплъзваш, трябва да разбираш, че търпението е основното ти оръжие в тези два месеца, в които трае сезонът. Тогава знаеш, че ще печелиш по-лесно мачовете, но дори резултатът да е 6:2, 6:2, ще си бил на корта около час и 40 минути. Ще имаш повече време за очакване на топката, а дори можеш да застанеш на няколко метра навътре в корта и да чакаш топката. За да спечелиш точка ще ти трябват поне 5-6-7, 8 удара. Това, заедно с нашия манталитет и философията ни в тениса, ни прави специалисти, безстрашни, и преди всичко…испанци.

От тази гледна точка, мисля, че Новак Джокович е човекът, който трябва да победим. Рафа все още има шансове да спечели всеки турнир на клей, който играе. И дори на „Ролан Гарос“ и в пет сета, все още има много малко хора, които могат да го победят.

Сърбинът не е в прототипа на испанската игра на клей. Но въпреки това е най-добрият играч, който е способен да се адаптира на всякаква настилка. Особено на червено – той се движи много добре, работи страхотно с дясната ръка, защитава се страхотно, а бекхендът му не е за подценяване. Освен това той е майстор на най-важния, според мен, удар на клей – дропшота. Така изкарва опонентите си напред, към мрежата и ги държи далеч от зоната на комфорта им. Джокович много лесно и плавно сменя и ударите си, което го прави майстор.

Чувството да играеш на клей е като продължително страдание – мачовете са тежки до самия край. На моменти на турнирите става много топло, затова черните или кафявите дрехи и чорапи залепват за кожата ти, а с пропилия се прахоляк в тях стават и по-тежки.

Спомням си много от моите победи на клей. Още усещам горящите си мускули, физическата умора, моментите, в които си мисля, че не мога повече. Но си спомням как поглеждах към съперника си и виждах, че той е още по-зле и от мен. И в тези минути, макар че продължавам да мисля, че не мога, се стягам и всичко започва да става по-лесно. Точно в тези мигове е най-важно да преодолееш психическата бариера и да спечелиш невероятни мачове. Цялата физическа подготовка преди сезона става от решаващо значение именно в тези мачове.

За да печелиш мачове на червения корт от особена важност е подготовката в съблекалнята. Когато треньорът ти те погледне в очите, трябва да може да ти предаде знанието за цялата трудност, с която ти предстои да се справиш, да те подготви да излезеш на тази настилка, да те подготви за всичко, което ти предстои в сезона на клей.