Изгряваща звезда: Тейлър Фриц

Шампионът на САЩ за юноши Тейлър Фриц е като комета в световния тенис в последните 18 месеца. Само 8 месеца му бяха нужни, за да пробие от 1151-ви в световната ранглиста до 69-то място. Миналата година той се превърна в едва вторият тенисист до 17 години да спечели два поредни турнири от серията Челънджър. Наскоро пък стана най-младият американец след Майкъл Ченг от 1989 г., стигнал до финал на АТП турнир – в Мемфис. Там загуби от Кей Нишикори.

„След мача седях като вкаменен в съблекалнята три часа. Не разтягах, не правих нищо. Просто седях и мислих какво се е случило. Толкова много мислих за този мач, а той свърши само за 60 минути“, спомня си Фриц първото си участие в квалификациите на турнир от Големия шлем – Откритото първенство на САЩ. Първото нещо, което се усеща в съблекалните на комплекса „Флашинг Медоус“ е невъобразимият микс от миризми – миризма на пот и сапун едновременно. Но това, което витае във въздуха е повече от аромати – нетърпение, напрежение, възможност, играчите търсят начин да сбъднат мечтата си и да спечелят слава на една от най-големите сцени в съвременния спорт.

В първия ден на квалификациите миналата година Тейлър Фриц седеше сам в един ъгъл. Смес от разочарование и желание витаеше във въздуха около американския тийнейджър. Множество играчи минаха около него, а той седеше онемял, все едно, че беше изчезнал след корт номер 6. Минаха часове, но ступорът, в който бе изпаднал, оставаше на лицето му.

60 минути, не повече, не по-малко. Много неща могат да се случат точно за един час. За Фриц той бе като пет минути. Рутинната загуба от Лука Вани с 3:6, 3:6 в първата му квалификация в турнир от Големия шлем оставиха младия калифорниец да тлее. Години упорита работа и само това… Всичко свърши за миг.

„Тази загуба ме накара да се замисля: „Ей, какво правя?“, казва Фриц за ATPWorldTour.com. „Ставаше дума за това как изиграх този мач. Беше толкова разочароващо. Бях ужасен. Не можех да ударя една топка. Все едно бях нервен, но всъщност не бях. Толкова нетипично за себе си играх. Досега не бях се представял толкова ужасяващо. И то в квалификациите на Откритото първенство на САЩ. Работих толкова упорито и здраво, за да стигна там. Този мач ме накара да започна да тренирам още по-здраво.“

Всеки шампион има своята повратна точка в кариерата – един момент, който му дава свежа перспектива за това какво трябва да направи, за да стане велик. 60 минути могат да преминат леко, като бриз. Но за Фриц те бяха бързи и болезнени. Белезите от тази загуба ще са неизличими. Ще му показват какво усещането от пропадането и колко много иска да върви нагоре.
 

Две седмици по-късно той ще спечели титлата при момчетата на US Open, като на финала ще победи приятеля си Томи Пол. Един край на блестяща кариера при юношите, но начало на нещо голямо.

Титаничен скок

Преходът от тийнейджър към машина за победи започва в Ню Йорк. За 10 дни между квалификацията и турнира при младежите той се скъсва от тренировки. Започва всеки ден в 7 сутринта. След титлата от Откритото първенство на САЩ, се прибира в дома си в Калифорния и продължава тренировките.
„Започнах да се наслаждавам на здравата работа. Излизах на корта и бачках толкова здраво, че в края на деня ми се искаше да се откажа от тениса. Но на другия ден отивах пак на корта и правех същото. Това е моята философия. Да работиш толкова упорито, че да ти се иска да се откажеш. Да стигнеш до момент, в който си убит от умора и да си казваш: „Не си струва“. И след това да се върнеш и да го правиш пак и пак“, казва Тейлър.

Тогава започва историческото му изкачване към топ 100. Серия от 11 поредни победи в Челъънджър турнири го изстрелват нагоре. Печели две последователни титли – в Сакраменто и Феърфилд. Така става първият тенисист ненавършил 17 години, който печели две поредни титли. В допълнение се изкачва с удивителните 462 места в световната ранглиста и стига до 232 позиция.

Скоро след това става един от десетте най-млади американци, стигнали в Топ 100. Класацията се води от Майкъл Ченг, който през 1988 г. в топ 100 на 16 години и 3 месеца. Следват Аарон Кристейн (1984 г., 16 години и 5 месеца), Андре Агаси (1986 г., 16 години и 5 месеца), Били Мартин Billy Martin(1973, 16 години и 7 месеца), Пийт Сампрас (1988 г., 17 години и 3 месеца), Джими Браун (1983 г.,17 години и 8 месеца), Джим Къриър (1988 г., 17 години и 11 месеца), Джими Ериъс (1982 г., 18 години и 3 месеца), Доналд Йънг (2007 г., 18 години и 3 месеца). За Тейлър Фриц това се случи на 18 години и 4 месеца), а след него остават Джон Макенроу (1977 г., 18 години и 4 месеца), Анди Родик (2001 г., 18 години и 7 месеца) и др.

Внезапният успех на Фриц привлече вниманието, като едно от най-впечатляващите неща за младока е как печели мачовете си. Роденият в Ранчо Санта Фе тенисист се прочу с умението си да се измъква от най-напечените ситуация. За да стигне до двете титли в Чалънджърите, той спасява 47 от 51 брейкпойнта, включително 15 от 16 срещу друг американски тийнейджър – Джаред Доналдсън във финала в Сакраменто.

„Първоначално се изненадах със себе си. Но сега вече това е нещото, с което ме познават. Невероятно е да те познават с нещо такова – да се измъкваш от напечени ситуации. За мен е голяма чест. Да притежаваш тази способност в моменти на стрес и напрежение не е нещо, което се учи. Това е нещо, което имаш или нямаш. Познавам страхотни играчи на тренировки, но не могат да се представят на същото ниво, когато са на официален мач. За мен обаче една от причините да играя тенис е точно, за да се състезавам по този нчин. Някои може да се изнервят в такива ситуации, но аз виждам в тях възможност“, казва младокът.

Идолът

Не е изненада, че Фриц е железен на сервис, със стила на Пийт Сампрас. И той, като Пийт, обръща огромно внимание и на пласирането си, прикриването и внезапната атака.

„Сампрас е най-добрият американски тенисист в историята. Нормално е да му се възхищавам, да се възхищавам на сервиса и атлетизма му. Спомням си един негов мач – не помня къде и срещу кого. Просто помня увереността му. Беше с един брейк напред и не му пукаше за сервиса на противника си. Даде му геймовете, защото знаеше със 100 процента сигурност, че ще победи със своя сервис. Друг би бил нервен, би пресирал за нов брейк, но той играеше с лекота. Това много ме впечатли“, спомня си Тейлър.

След титлите в Сакраменто и Феърфилд, Фриц стигна четвъртфинали в Монтерей, Мексико и проби в топ 200. На 18-тия си рожден ден получи най-големия подарък – тренировка с бившия номер 1 и негов идол Сампрас. „Той се развива страхотно. Удря силно, има чудовищен форхенд. Не съм го гледал много да играе, но има страхотни умения. Добро хлапе е. говорих си с него от какво има нужда – здрава работа и саможертва. Той е на прав път и има правилната настройка, иска да се учи и много слуша. Мисля, че има голямо бъдеще“, казва след това Сампрас.

2016 г. започна за него с трета титла в Чалънджърите – в Хепи Вали в Австралия. Там записа и първите си победи в Големимя шлем – в квалификациите над Хироки Мориа и Мйкъл Берер. После обърна в третия сет Миша Зверев от 0:4, за да отпадне от Джак Сок в първия кръг на турнира.

Мама знае най-добре

Напредъкът му не е случаен. Майка му – Кати Мей е бивша тенисистка от Топ 10 в света. Тя никога не се е съмнявала в успеха на сина си. „Тейлър излиза, за да спечели на всяка цена. Той е уверен в себе си и се бори до края на корта. Винаги съм го учила, че великите играчи мразят да губят повече от колкото обичат да печелят. Мисля, че това е в сила за него. Той обича да печели, но повече от това мрази да пада“, казва Кати.

В Мемфис звездата му изгря още по-ярко, след като стигна до финала и 27 години след Майкъл Ченг стана най-младият американец на финал на турнир на АТР. „След мача с 27-мия в сета Стив Джонсън във втория кръг му казах, че успехът му е голям но не трябва да отпуска гарда. Казах му, че идва друг мач и трябва да се фокусира върху него. След всяка по-голяма победа той иска да покаже повече и му се възхищавам на това. Спомням си, че като хвана за пръв път ракета не му хареса. Беше на две когато показа невероятната си координация в голфа. Правеше всичко с топка. Малко по-късно мъжът ми направи тенис училище. Чак тогава започна да се интересува от играта. Целта му е да е номер 1. От малък иска само това. Винаги си поставя цели и се настройва да ги постигне“, допълва Кати.

Фриц е маниак на тема спорт. Детството му е разпокъсано между баскетбола, тениса и лакроса. Във втората си година в училище се обрича на тениса, но не всичко върви гладко. На 15 отива да тренира в Бока Ратън във Флорида с топ-играчите на своята възраст. „Трябваше да отида на този камп. Отказах се от баскетбола заради него. Исках да видя къде съм спрямо другите. Всички бяха по-добри от мен тогава. Идеята ми за тениса беше тренировки на корта и никаква работа във фитнеса. Но после трябваше да взема решение. Всички ме побеждаваха и трябваше да реша дали ще спра с играта. Реших да продължа и за три години напреднах много“, анализира сам себе си младокът.

Днес той работи с Дейвид Найнкин, бившият треньор на Уейн Ферейра. Но още е благодарен и на Крисчън Гро, който му помага за основните му умения. „Около две години тренирах по 4-5 пъти седмично с Крисчън. Той изигра огромна роля в кариерата ми. Научи ме да работя здраво и да уча много“, казва Тейлър.