Изгряваща звезда: Кристина Младенович

Те са млади и талантливи. Имат стил, вече градят кариера и много искат да успеят. Официалният сайт на Откритото първенство на Франция реши да представи някои от най-обещаващите млади тенисисти и тенисистки. Кристина Младенович е една от тях.

Въпреки оплакванията наскоро, че френската преса не обръща достатъчно внимание на успехите й, Младенович е смятана в родната си Франция за една от големите надежди за триумф на „Ролан Гарос“.

Защо Младенович?

На 22 години Кристина е една от най-обещаващите тенисистки от набор 1992-93, което завладява тура при дамите. Тя стигна до номер 1 при девойките още на 16, като през 2009 г. спечели титлата на „Ролан Гарос“ в джуниър надпреварата. Малко след това Младенович протяга ръце и се доближава уверено до звездите, въпреки че е тормозена от контузии. Залозите да стигне до номер 1 са огромни заради стила й на игра. Тя е родена да бъде шампион и ще постигне целите си. Младенович е убедена, че е орисана на големи неща и никой не може да я спре.

Убежденията са едно нещо, а постиженията – друго. И за да стигне до там, до където иска, й трябват титли. А най-добрата сцена за това би била пред собствена публика на „Ролан Гарос“. Освен това тя има пет победи над Топ 10 тенисистки, като четири от тях са във Франция - две на закрито – над осмата в момента Петра Квитова и Симона Халеп, която е номер 10; и две на „Ролан Гарос“ – над Ли На и Южени Бушар. Към това могат да се добавят и двете победи над италианката Сара Ерани при победата на Франция над Италия за „Фед Къп“ (едната е Дженоа през 2015 г.).

Това не означава разбира се, че Младенович ще вдигне един ден купата в Париж. Но е сигурно едно – никой противник няма да се радва да се срещне с нея преди втората седмица на турнира. Кристина разполага с богат арсенал от успешни удари, винаги е готова за изненади, дори в дните, в които си личи, че не е във форма. Тя се справя добре с разочарованията и ако успее да добави малко постоянство, ще се превърне в основна заплаха за всички.

Бекграунд

Висока 184 см, тя е една от малкото дами, способна да сервира със скорост около 200 км/ч заедно със сестрите Уилямс, Сабине Лисицки и Каролина Плишкова. Това й дава голямо предимство, заедно със силата на ударите й от дъното на корта и острите й волета. Тя обича да диктува играта, но стилът й е много рисков, много подобен на този на съотборничката й за „Фед Къп“ Каролин Гарсия. Една от слабостите й е, че често губи контрола на мачовете. Въпреки това тя стряска всяка своя колежка на корта и го знае.

Тя знае какви са предимствата и е наясно с амбициите си, никога не се притеснява да казва това което мисли. Това може да не се харесва на всички, но показва, че има манталитета на шампион. „Какво има да се чудя? Когато си професионалист, понякога печелиш, понякога – не. Това е част от работата. Сигурно и Федерер го приема така. Гордея се с това, което върша всеки ден и нямам от какво да се срамувам!", казва тя. Споменаването на Федерер също не е случайно, макар че тя посочва като свой пример Густаво Куертен и е близка с Новак Джокович. Сръбските корени ги сближават и тя често получава съвети от номер 1 при мъжете. Но истински фен е само на Федерер. „Само той е. Защото е изключителен“, настоява Кристина.

Младенович е перфекционист, който прекарва много време в гледане на видео и изучаване на съперничките си. Този навик придобива от баща си, който правел същото, докато бил вратар по хандбал.

До този момент

Спортът винаги е бил част от живота на Младенович. Баща й Драган е олимпийски шампион по хандбал с тима на Югославия. Майка й Дзенита е национлна състезателка по волейбол. Кристина се ражда на 14 май 1993 г. в Сен-Пол-Сюр-Мер, северна Франция. Прекарва детството си в залата, където гледа баща си с екипа на Дюнкерк. Любимият й спорт обаче е тенисът. През 2007 г. става шампион на Европа на сингъл и скоро започва да става очевидно, че превъзхожда връстничките си. На 12 години вече 175 см и ръстът и силата й се оказват голямо предимство. Така се стига до титлата за девойки на „Ролан Гарос“ през 2006 г.

Крачката към професионалния тенис малко я обърква и връща назад, но въпреки контузиите в коляното и китката, тя не губи перспективата и целите си. Тя се специализира в двойките, за да се възстанови физически и печели 12 титли. Вече има два трофея на смесени двойки – на „Уимбълдън“ 2013 и Откритото първенство на Австралия 2014, както и финал на двойки при жените на „Уимбълдън“ 2014.

В ранглистата на сингъл се движи нагоре надолу. През 2013 г. стига номер 36, след това се срива до 81-во място, но през 2015 г. се върна в елита и стигна до номер 29. Игра и първия си финал – в Страсбург и полуфинал на US Open, където отстъпи в три сета от Роберта Винчи. Този сезон вече има и титла – в Чарлстън. Освен това бе в основата на достигането на Франция до финала за „Фед Къп“ с играта си на двойки в полуфинала срещу Холандия. Погледът й обаче е насочен към голямата цел на всяка французойка – „Ролан Гарос“.