Цвети: Тенисът ми помогна да опозная себе си и хората

Ето пълният текст на интервюто на Цветана Пиронкова за списание "Hello! България".

- Цвети, имат ли допирни точки спортът и изкуството?

Да, особено в тениса. Нашият спорт не е строго функционален, т.е. бягане или гребане, къдзето трябва да постигнеш нещо за определено време. Включва доста творческа дейност, защото има топка, има и съперник. Много задачи, които да се решат по различен начин при различна ситуация.

- Ако не беше тенис звезда, би ли успяла в някое друго поприще?
Трудно ми е да отговоря. Вероятно да, но голяма част от моите качества са се формирали благодарение точно на усилията, положени на корта. Всеки човек си намира пътя. Така че дори да не беше тенисът, щях да открия своя.

- Пристрастията ти към модния дизайн не са от вчера. Мислиш ли за собствен бранд или поне линия „Пиронкова“?
Определон много харесвам модата. Хоби ми е, следя тенденциите. За съжаление не мога често да се обличам по тях, защото в повечето време съм по спортен екип. Дизайнът е сфера, която ми е много интересна. Мога да спомена, че нещо интересно с мое участие можете да очаквате скоро.

- Повече дава или взема тенисът? От какво си се лишавала като дете в името на спорта?
Разбира се, че повече дава! Не мога да кажа, че съм била лишена от нещо толкова съществено, че да остави негативна емоция у мен. Дава толкова неща, че не знам откъде да започна. Благодарение на тениса обиколих планетата няколко пъти. Запознах се с много интересни хора. Посетих толкова различни страни и се докоснах до толкова култури. Всички ситуации, които са ми се случвали на корта, са ми помагали да опозная по-добре себе си и природата на хората. От друга страна, това че успях да се реализирам в спорта ми даде добра финансова основа. Женският тенис е най-добрият спорт, защото дава възможност за кариера и да се занимаваш с нещо, от което да живееш.

- Има ли приятелство във вашия спорт?
Да. Аз лично съм приятелка с всички български тенисистки. Може би защото сме израстнали заедно, говорим на един език. Нормално е да имаме общи интереси. Иначе много близки приятелки нямам, но се разбирам с всички момичета.

- Допинг аферата с Шарапова дискредитира в известна степен тениса…
Всяко едно такова нещо е петно върху спорта като цяло За съжаление се случват подобни неща.Не съм навътре в събитията, нямам вътрешна информация, така че не мога да давам категорично мнение. Но има някои странни неща. Мария побърза да признае, а по принцип Международната тенис федерация първа съобщава за положителните проби.


- Много се дискутира и за еднаквите наградни фондове.
Беше сериозен скандал. Директорът на такъв голям турнир като този в Индиън Уелс да заяви, че тенисистките трябва да паднат на колене и да благодарят на Федерер и Надал. Беше уникална глупост и светът реагира адекватно. Реймънд Мур се извини и после подаде оставка като директор, което беше правилното решение. Думите му ме жегнаха, защото не смятам, че заслужаваме по-малко от мъжете. Пътуваме колкото тях, тренираме също толкова, еднакъв ни е режимът. Има огромен интерес към дамския тенис и имаме звезди като Серина Уилямс и Мария Шарапова. Маша е безспорно лицето на женския тенис. Така че, твърдението на Мур беше странно.

- През 2005 г. дебютира в квалификациите на Уимбълдън. Точно 5 години по-късно игра полуфинал в Лондон. Какво се случи в този отрязък от време?
Следвах своя път, развивах се, добивах нужния опит, без който нямаше как да постигна това. Продължавам да се развивам и да вървя по пътя. Изкачих цялата стълбичка на успеха, като започнах от най-ниското стъпало.

- Да изпитаме малко паметта ти. 10 януари 2014 година. Какво ти говори тази дата?
Тогава беше другият ми грандиозен успех – шампионската титла в Сидни. Аз го категоризирам като по-ценен. Това беше нещо уникално, което от дълго време исках да ми се случи и успях! Беше сензация доколкото много хора ме бяха отписали. Така че титлата дойде ненадейно и беше постигната по много впечатляващ начин. За осем дни спечелих осем мача. Три от тях бяха срещу тенисистки от Топ 10, срещу които не загубих дори и сет. Интересното е, че докато си на състезанието, тези неща не ги отчиташ. След това започваш да си казваш: а, наистина ли това съм направила? По време на турнира имаш една рутина – ставаш, закусваш, тренираш, играеш мач и се прибираш. И не ти остава време да мислиш за нещо друго.

- Всяка година ни изненадваш приятно с избухвания в няколко турнира. Мога ли да си позволя да прогнозирам, че отново ще донесеш приятни емоции на българите на Уимбълдън?
Много такива прогнози чувам. При мен идва моментът и се случват нещата. Аз съм спонтанен човек. Не обичам да си правя планове. Пък то и какви сметки да си правиш в тениса? Има едни още 128 момичета, които си правят същите планове като тебе…

- Направихте чудесен дует с Григор Димитров на Хопман къп през 2012 година и заехте третото място. Защо не играеш смесени двойки с него или някой друг в турнирите от Големия шлем?
Много интересно беше! Радвам се, че участвах тогава в Австралия и записахме този успех за България. Имам чудесни спомени от турнира. Смесените двойки са специфична дисциплина. За да влезеш в схемата ти трябва добро класиране в световната ранглиста. Както на тебе, така и на твоя партньор. Може би с Григор можехме да влезем в някой турнир от Шлема, но и двамата сме се съсредоточили върху срещите на единично.

- Маги Малеева обяви началото на тенис академия в техния клуб. Ти имаш ли подобни амбиции?
При нас сме още на ниво Тенис клуб „Пиронкови“. Имаме мястото и се развиваме добре. Надявам се скоро да мога да ви поканя на официалното откриване на клуба, който е регистриран. Академията е един следващ етап за нас.

- Родният ти Пловдив ще бъде Европейска столица на културата през 2019 г. Участваш ли в някакви инициативи?
Не, до момента не са ме канили. Но винаги използвам възможността да популяризирам моя Пловдив, защото много го обичам. Заслужено спечели правото да бъде културна столица. Много се радвам на развитието на града, което е видно за всички. Постоянно се появяват нови неща, ремонтират се стари сгради. Има много интересни събития. Миналата година случайно попаднах на „Капана фест“, който ме очарова.


- България е домакин на големи турнири по тенис в последните 5 години. Идват големи звезди, ти самата игра на три пъти в Турнира на шампионките, но публиката е малко. На какво се дължи това?
Добър въпрос. И аз донякъде бях разочарована, че „Арена Армеец“ не се напълни, когато участвах. Изненадващо е, защото в България има огромен интерес към тениса, много хора играят, децата са запалени. Може би не сме свикнали на такъв род събития и да присъстваме на тях. Но надявам се, че постепенно това ще се промени.

- Имаш две участия на олимпийски игри. Какво ги прави по-различни от останалите турнири?
Игрите са впечатляващ форум. При първото ми участие в Пекин през 2008 година организацията беше грандиозна. Бяхме в олимпийското село и беше страхотно изживяване, защото бях обградена от световни и олимпийски шампиони, знаменити атлети. Все едно си на Олимп при боговете. Но всички бяхме заети със своите си задачи. Във фитнеса маратонците бяха окупирали всичките бягащи пътеки и тичаха по 2 часа на най-високата скорост. В басейна направо кипеше. Много бях впечатлена от амбициите на всички тези спортисти. И при двете ми участия стигнах до втори кръг. В Лондон преди 4 години победих Доминика Цибулкова, но после отстъпих на Флавия Пенета. Олимпиадата е специално събитие, на което всеки се бори да участва.

- Имаш ли шансове да играеш и в Рио де Жанейро през август?
Боря се за трето олимпийско участие и затова пресмятам всяка точка. При нас квотите стават ясни на 6 юни, когато се публикува световната ранглиста след „Ролан Гарос“ и спрямо нея се разпределят местата. Доколкото разбрах, ако не се класирам директно, Българската федерация по тенис ще кандидатства, за да получа покана, т. нар. „уайлд кард“, за Рио.

- Докога планира да играе Цвети Пиронкова и как се вижда след 10 години?
Не мога да кажа докога ще продължа. Напълно концентрирана съм в момента върху тениса и се опитвам да изпълнявам тази дейност по възможно най-добрия начин. Повтарям, че не съм от хората, които си правят детайлни планове и ги следват точка по точка. След 10 години със сигурност ще бъда в спорта. С моето семейство работим за тенис клуба ни. Така че има предизвикателства за мен, дори да не съм на корта.

Какво мислиш за фондация на твое име?
Интересна идея. Винаги, когато имам възможност, се включвам в благотворителни каузи. Участвам в кампаниите „Заедно в час“, "I can Too" и др. Високо ценя това, което прави фондацията на Димитър Бербатов за талантливите деца. Това е наистина благородна кауза.

Любомир Тодоров

Снимки: Теодора Лилиан