Примерът на Цвети

Неочакваният четвъртфинал на Цветана Пиронкова на "Ролан Гарос" засипа тенисистката със суперлативи и до голяма степен обедини нацията в радостта както само спортът може да го направи.

Наистина браво на пловдивчанката, която винаги успява да ни изненада приятно, когато най-малко очакваме и направи поредния рестарт в кариерата си. Със сигурност победите над големи имена, които постигна Цвети в Париж, ще вдъхновят много деца да хванат ракетата, а тези които вече тренират тенис, ще имат един чудесен пример.

Да, Пиронкова е пример за това как с много труд и упоритост може да се постигне всичко в спорта. Пример за това, че можеш да постигнеш целите си и без пътувания до скъпи академии по света или смяна на дузина треньори. Пример за това, че може да си изкарал милиони от наградни фондове, но трябва да останеш земен човек, който не забравя откъде е тръгнал.

Вече съм писал по темата, че големият проблем на Цвети и Григор Димитров е, че са единствените ни тенисисти в елита. Заради тази самотност всички сме се вторачили в техните успехи и неуспехи. Просто си нямаме други, които да привличат нашето внимание и да спорят с най-добрите в света.

За толкова години по върховете Пиронкова няма наследничка. А тя дебютира в турнирите на WTA през май 2005-а със знаменития полуфинал в Истанбул, същата година записа и първо участие в Големия шлем на Уимбълдън. Мнозина бяха сочени за нейни приемнички, но достигаха до ниво 10-хилядници на ITF и не показаха желание и възможности да вървят нагоре.

Дано триумфът на Цветана окрили таланти като Изабелла Шиникова, Петя Аршинкова или Джулия Терзийска да си поставят по-високи цели и скоро и те да дават интервюта след победи на "Ролан Гарос".

Любомир Тодоров