Мануела Малеева: Олимпийският медал е най-ценният ми спомен

Важно решение в историята на тениса бе връщането му в семейството на Олимпийските игри. Това стана през 1988 г. в Сеул. Беше противоречиво решение, но след няколко издания на Олимпийските игри тенисът зае сериозно мястото си в олимпийското семейство. Както и Олимпийските игри заеха място в тениса.

По повод приближаващите Игри в Рио Меджународната тенис федерация публикува лъскав албум, наречен „Моят живот, моят медал“, посветен на усещанията на някои от най-големите звезди на тениса, печелили и медали от Олимпийски игри. Сред интервюираните са Андре Агаси, Стефи Граф, Борис Бекер, Линдзи Дейвънпорт, Новак Джокович, Роджър Федерер, Жустин Енен, Анди Мъри, Рафаел Нада, Моника Селеш, Аранча Санчес Викарио, Моника Селеш…

В този пантеон има и една българка – Мануела Малеева, носителка на бронзов медал от игрите в Сеул. Ето какво казва за медала си най-голямата сестра Малееви.

„Първото, което ми изплува като спомен за тези Олимпийски игри, е победата ми в четвъртфиналите. Вече знаех, че ще взема медал. Беше невероятно – да съм там, да спечеля мача си срещу Рафаела Реджи. Тя беше победила Крис Евърт, така че бях много напрегната в този мач, защото никога не бях губила от нея. Беше мач за олимпийския медал и аз спечелих. Беше невероятно – да излезеш на церемонията за награждаването на централния корт. Тогава даваха по два бронзови медала, защото нямаше мач за трето място. Зина (Гарисън) взе другия.

Бях толкова объркана от всичко, което се случваше: всички тези хора, музиката, произнасянето на имената, когато пропуснах и не чух своето, та трябваше да дойдат и да ме заведат до подиума. Бях просто истински, истински щастлива.

Израснах знаейки, че тенисът не е част от олимпийската програма, затова никога не си бях представяла, че един ден ще игра на Олимпийски игри. Това беше истински сбъднат сън.

Олимпийските игри са нещо много различно. Тогава играеш за страната си. Има много повече напрежение. Играх и на игрите в Барселона и изгубих в четвъртфиналите от Мери Джо Фернандес в три сета. Бях на сет от още един медал. Това е едно от най-големите разочарования за мен в кариерата ми.

Тенисът не е спорт, който има първенства с медали, затова никой у дома не знаеше какво означава това да играеш четвъртфинал или полуфинал на турнир от Големия шлем. А може би с олимпийския медал разбраха повече какво е. От тогава се превърнах в звезда в България.

Когато хората ме питат за това, разбирам какво съм направила. Понякога си говоря с децата си за това. Преди няколко години едно от тях ми каза: „Но мамо, ти имаш олимпийски медал, а никога не си ни го показвала.“ Започнах да търся по всякакви кутии, докато го намеря. Сега е сложен на място, което знам къде е. Това е един от най-ценните предмети, които притежавам, но не го излагам в средата на дневната си. Той е в една кутия, в едно чекмедже.

Нямам нужда да го размахвам, защото това, което е по-ценно, е в сърцето му, и е повече от съдържанието на всякакви кутии. Бих го показала на всеки, който иска.“