Бьорн Борг на 60: Обичам Уимбълдън

Те бяха кръстени „огън и лед“ – американският агресор Джон Макенроу и студеното шведско спокойствие на Бьорн Борг бяха в основата на едно от най-големите съперничества в спорта. Четири десетилетия по-късно техният легендарен финал на Уимбълдън от 1980 г. скоро ще се появи и на Големия екран, като Ший ЛьоБьоф ще играе фурията Макенроу. Борг ще бъде игран от дебютанта Сверир Гуднасон.

Шведът имаше статута на и извън корта на „рокзвездата на тениса“. Жените искаха да са с него, мъжете искаха да са с него. Но през 1981 г. всичко се променя. Макенроу слага край на серията от 5 години без загуба на Борг в Лондон в нов финал за историята. Два месеца по-късно американецът печели и титлата на Откритото първенство на САЩ, а бившият номер 1 пропуска пресконференцията на Флашинг Медоус.
Борг се появява още само няколко пъти на корта преди в началото на 1983 г. да обяви оттеглянето си. Той е само на 26.

„Обетована земя“

Неговото прегаряне и болка били толкова дълбоки, че не се върнал в „Ол Ингланд Клуб“ цели 19 години. Познат с каменната си физиономия на корта, мнозина погрешно решиха, че играта не означава нищо за него.
Но в едно от редките си интервюта за CNN тенис иконата казва истината. И тя се оказва коренно различна.
„Уимбълдън беше като обетована земя за мен. Не можех да се върна. Не че не го харесвах. Това беше любимият ми турнир. Каниха ме много пъти. Казвах не, защото не бях готов да се върна“, казва той.
Осмелява се чак през 2000 г. за Парада на шампионите, когато удивената тълпа го вижда да пада на колене и да целува тревата. „Направих първата стъпка. Затова целунах тревата. Обичах тези кортове.“

Поведението му прилича на това на ветераните, ранени от войната, които се връщат на бойното поле – уважение и притеснение. „Стигнах до момента, в който не ми пукаше дали печеля, или губя. А когато стигнеш до тази ситуация, значи нещо наистина не е наред“, казва той за оттеглянето си през 2011 г.

Тенисът по принцип е спорт, в който шампионите се оттеглят, но не и такива хегемони като Борг.

Най-добрият мач в историята?

Макар че онези дни са далеч зад него, има определени моменти, които тенис-легендата никога няма да забрави. „Хората идват и казват: „Помниш ли финала от 1980 г.?“ Разбира се, че го помня. Когато говоря с Джон, си спомняме заедно, понякога. Всъщност помним всяка точка. Говорим за финала, той означава много и за двама ни.“

Тяхното съперничество плени умовете на феновете, но всъщност те са много повече приятели, отколкото да се мразят.

„Уважаваме се един друг. Уважавам Джон. Той ме уважава. Няма твърде много момчета, които да се уважават на корта, но знам, че той ме уважава, защото в началото, когато изиграхме първите си 3-4 мача един срещу друг, той почувства, че не съм лош човек. Исках да му помагам, когато се държеше зле, но не знаех какво да правя. Не беше негова вина. Той просто беше такова момче…“

Макенроу бил само на 19, когато се присъединява към Тура. Борг бил по-голям и по-мъдър – на 22, и винаги бил заобиколен от обожаващи го момичета. „Мисля, че той научи много хубави неща и исках да му помагам. Затова мисля, че ме уважаваше. Не като играч само, а като личност.“

Доста мили и нежни думи по адрес на човека, който накрая му взима короната на Уимбълдън. Но впечатляващото си влизане в светлините на прожекторите, а след това – и излизането му, Борг изглежда спокоен. И това му помага да заобича тениса отново.

„Направихме нещо положително за тениса. Щастлив съм за това. Издигнахме тениса на друго ниво. Днес играта е различна. Удрят топката много по-силно. Следя всичко в тениса на 110% - гледам всеки мач. Федерер, Джокович, Надал, Мъри… Обичам начина, по който играят.“

Борг на 60

„Леденият“ днес не може да е по-щастлив. Отпуснат и усмихнат, на слънце в стокхолмския хотел, може да служи за реклама на богатия скандинавски лайфстайл. Наскоро навърши 60 години, но все още поддържа тена си, косата му е завидно гъста, а стройната му фигура напомня за онзи стоманен млад мъж, който някога докарваше орди от момичета до лудост.

Борг се радва на тих живот в покрайнините на Стокхолм с третата си съпруга Патриша Остфелд, посещава офиса на компанията си за дрехи три пъти седмично и дори тича с 13-годишния си син Лео.

Не може и дума да става за съжаление за смелото си отказване от тениса. Но има няколко малки терзания: „Ще ми се да бях спечелил Откритото първенство на САЩ. Стигнах до финал четири пъти и в два от тях трябваше да спечеля. Но никога не бих сменил някой трофей от Уимбълдън за такъв от САЩ“, казва блондинът, спомняйки си финалите с Джими Конърс през 1976 г. и с Макенроу през 1980 г.

Другото съжаление е за липсата на трофей от Откритото първенство на Австралия.

„Мистичният Уимбълдън“

Преди пробива си на Уимбълдън през 1976 г. Борг признава, че тренировките му на трева са били катастрофални. „Не успях да улуча корта нито веднъж“. След като тренира две седмици, Борг започва да играе „най-добрия си тенис“ и бие американеца Конърс в три поредни години за успехи на „Ролан Гарос“ и Уимбълдън. Но как?

„Беше много, много трудно. Уимбълдън винаги е бил специален за мен. Мисля, че това е турнир, за който мечтае всеки тенисист. Магично е, когато влезеш в комплекса. Винаги съм имал добри спомени, позитивни вибрации за Уимбълдън. Обичам този турнир.“

Макенроу днес е коментатор на надпреварата, а освен това е треньор на изгряващата звезда и вече финалист Милош Раонич. А Борг просто е щастлив да гледа от трибуните.