Очаквай неочакваното – върховете и паденията на Олимпийските игри

Олимпийските игри са впечатляващи до сега. Разбира се, ако не взимате под внимание зелената вода в басейна за плувните състезания заради високото съдържание на водорасли, фактът, че Райън Лохте бе обран от въоръжени, маскирани като полицаи, мъже и подобни мимолетни факти. От много години битува дебатът дали тенисът трябва да бъде част от Игрите. Тенисистите си имат четири големи турнира всяка година и смятат представянето си в тях за най-голяма индикация за успеха на кариерите си. Много от топиграчите все още използват огромен арсенал от извинения, за да не участват в Игрите, но пък други влагат всичко от себе си в битките за заветните медали. Това обуслови и приключилия вече турнир в Рио, който бе един от най-драматичните и непредвидими в историята.

И макар че някои резултати бяха по план, се случиха и куп изненади, върхове и падения.

Върховете

Моника Пуиг

Всеки, който твърди, че е предвидил възхода на Моника Пуиг до златния медал сигурно е бил ударен от гръм преди това. Нямаше нито едно дори и малко доказателство преди олимпийския турнир, че надпреварата ще има такъв чуден изход. Точно преди Игрите Пуиг си взе кученце и в духа на олимпизма го кръсти Рио. Може домашният й любимец е голям късметлия, защото по пътя си към върха стопанката му отстрани Ангелик Кербер, Гарбине Мугуруса и Петра Квитова. Само да напомним – става дума за действащите шампионки от Откритите първенства на Франция и Австралия и двукратна победителка от Уимбълдън.

Спомням си кога за пръв път чух за Пуиг. Беше на Уимбълдън през 2013 г., когато тя стигна до 16-инафиналите. Нейните отсечени остри удари ми напомниха за младата Дженифър Каприати. След страхотното си представяне на трева, Пуиг не успя да се справи с големите очаквания, стоварени върху нея и ранкингът й се закова между 35 и 50-то място.

Успехът на Моника в Рио е още по-забележителен, защото тя дори не беше поставена. 34-та в световната ранглиста, тя трябваше да мине наистина през ада на най-трудните съперници, онези от топ 10, за да върви напред. Най-впечатляващ е, разбира се, историческият факт, че това е първи златен медал за Пуерто Рико в олимпийската история на родината й. Това е и донякъде доказателство, че там тенисът е втори по популярност спорт, след футбола. Ще мине време докато Пуиг осъзнае и приеме значението на това, което е направила. Със сигурност Откритото първенство на САЩ е твърде скоро, за да се усети влиянието на това, но 22-годишната тенисистка показа потенциал да се превърне във фактор в тениса в следващите години.

Анди Мъри

Ако в женския турнир шампионката е изненадваща, надали е имало много залози срещу успех на Анди Мъри за второ поред олимпийско злато за Великобритания. Избран за знаменосец за церемонията по откриването, Мъри се появи на корта мотивиран и отдаден на целта – нов триумф за страната си. След загубата в първия кръг на двойки с по-големия си брат Джейми, фокусът на Анди изцяло бе върху представянето му на сингъл. По неговите завишени стандарти, формата му на невероятно бавните кортове с твърда настилка в Рио бе слаба, и драстично намали броя на уинърите му. След първите си два успеха, Анди излезе срещу Фабио Фонини от Италия, когото победи трудно. Имаше проблеми и срещу Стив Джонсън. След очаквания си успех на полуфинала срещу Кей Нишикори, Мъри се изправи във финала срещу Пепеляшката на турнира – Хуан Мартин Дел Потро.

Аржентинецът бе играл много повече тенис от Мъри по време на турнира. Това се оказа решаващо, защото силите му не стигнаха в последните два сета. Шотландецът обаче изглеждаше все едно може да играе още шест часа.

С втория си златен медал Мъри се превърна в единственият тенисист, успешно защитил олимпийската си титла на сингъл при мъжете. С титлата си и от Уимбълдън той се превръща в основен фаворит за US Open, като показаното напоследък от него започва да буди съмнения дали пък с хегемонията на Джокович по кортовете по света не е свършено.

Хуан Мартин Дел Потро

Вече бе споменат по-горе. Той може би е най-голямото възраждане на Олимпийските игри. Когато за пръв път се появи на корта в Делрей Бийч не изглеждаше като играч, който може да издържи сезона. Форендът му беше впечатляващ, но бекхендът му беше като защитен слайс, а не удар. Но с напредването на сезона, той започна да подобрява ударите си и на Уимбълдън аржентинецът започна да показва проблясъци на формата си от Уимбълдън 2009 г.

С победата си над Стан Вавринка на Уимбълдън вече бе ясно, че аржентинецът има потенциал за големи победи, но издръжливостта му продължаваше да е под въпрос след всяка една загуба. Когато започнаха олимпийските игри, жребият отреди той да започне срещу Новак Джокович – световният номер 1. Ноле пристигна в Рио за златото, с което да запълни колекцията си и да направи Златен шлем. Но Дел Потро правеше уинър след уинър от форхенд и спечели. След мача и двамата напуснаха корта облени в сълзи.
Дел Потро запази инерцията си и премина целия път до финала. В полуфиналите срещна друга доскоро контузена звезда – Рафаел Надал. Двамата изиграха вдъхновяващ мач и аржентинецът спечели в три трудни сета. Във финала вече бе ясно, че аржентинецът няма запазени много сили. Само волята му му помогна да спечели втория сет, но постоянството на Мъри му дойде в повече.

Представянето му в Рио обаче бе толкова вдъхновяващо, че организаторите на Откритото първенство на САЩ му дадоха уайлд кард за последния турнир от Големия шлем. Пример, който големите турнири трябва да последват и да дават уайлд кард не само на млади и обещаващи играчи, така и на контузени звезди.

Паденията

Серина Уилямс

Боли наистина, но за съжаление Серина Уилямс се провали в Рио. Представянето й в Рио е една от най-големите издънки в олимпийската история. Както винаги уверената в себе си Уилямс пристигна в Рио, за да повтори постиженията си от Лондон 2012,когато спечели златните медали на сингъл и на двойки със сестра си Винъс. След първата си загуба от олимпийски игри на двойки в кариерата си, тя насочи цялото си внимание към синглите. Записа две победи в началото, но след това се срина срещу тенисистка, срещу която никога не беше имала проблеми.

Елина Свитолина е тенисистка без основно оръдие за победи. Но тя е много постоянна и стабилна и използва това, за да тормози противниците си. По време на мача между двете стана ясно, че Серина има някакви проблеми – тя сервираше слабо, с не повече от 105 км/ч, правеше много грешки. След като загуби първия сет, всички очакваха 22-кратната шампионка от Големия шлем да обърне мача с гръм и трясък. След последната точка Серина просто остана да се чуди какво се случва.

Оказа се, че има контузия в рамото, която й пречи. Серина определено трябва да се възстанови бързо, ако иска да се бори за 23-ти трофей от Шлема. Ангелик Кербер пък вече дебне за мястото й на върха на световната ранглиста.

Новак Джокович

Надали някой си е мислел, че някога името на Новак Джокович може да попадне в списъка на разочарованията. След олимпийския турнир отново бе повдигнат въпроса дали сърбинът не е изгубил мотивацията си. След първата си титла от „Ролан Гарос“ – единствената титла от Големия шлем, която му липсваше, всички очакваха Новак да направи календарен Шлем – нещо, което не е виждано в световния тенис от 1969 г. Някои дори очакваха от него да направи Златен шлем, като Щефи Граф. Но тогава американецът Сам Куери унищожи тези мечти на Уимбълдън.

Преди да се появи в Рио Джокович се подготви, като спечели Матърс турнира в Торонто. Очакваше се Хуан Мартин Дел Потро да му създаде трудности, но да не го изненада. Напускането му на корта след загубата беше сърцераздирателно. Шансът му да спечели златото бе изчезнал още при първото препятствие. Джокович изгуби всякаква надежда за медал, след като отпадна и на двойки и изживя едно от най-големите си разочарования в кариерата си.

Очаквано, той отказа участие от Синсинати, най-вече, за да се възстанови от емоционалния удар от Рио. Още е рано да се каже, че хегемонията му в мъжкия тенис е приключила, още повече, че Анди Мъри изглежда жаден за успехи и вече е по петите му за върха на ранглистата. Така изненадващо US Open се превръща в задължителен за спечелване турнир за Ноле.

Тенисът има място в олимпийското семейство. Емоциите в приключилия в Рио турнир, показани от победители и победени, още веднъж показва, че по кортовете националното знаме е безценно.