Олимпийската шампионка Моника Пуиг: Въпрос на време е да повярвам в себе си

Пуерториканката Моника Пуиг написа история в олимпийската история на тениса. Тя е в средата на най-успешния сезон в кариерата си, а само преди година бе извън Топ 100 и рядко печелеше мачове. Тази година обаче има повече победи, отколкото сумарно за последните две години.

Олимпийските игри завършиха. По този повод 34-тата в света даде пространно интервю за официалната страница на WTA. Ето какво каза олимпийската шампионка:

Как си?

Не мисля за определението „златна медалистка от Олимпийски игри“. Постоянно си го повтарям, отново и отново и още не мога да повярвам за случилото се миналата седмица.

Какво мина през ума ти по време на последната точка?

Мисля, че всички видяха, че казах „О, Господи“ и продължих да го повтарям. Особено след толкова труден мач. Увеличих преднината си в третия сет и тя започна да се стяга. Трябваше наистина да внимавам, защото тя нямаше какво да губи. Наистина трябваше да внимавам. Тя спечели два мачбола и накрая наистина не можех да повярвам, че мачът е свършил.

Преди това въобще помисляла ли си за златото?

Казвах си да гледам мач за мача и да се радвам на момента. Но мисля, че след първия сет във финала си го помислих. Започнах наистина да си мисля, че може би … какво би се случило, ако продължи така и втория сет. В третия просто се опитвах да съм концентрирана възможно най-много. Но при 5:0 вече не можех да спра емоциите. Опитвах се да ги потисна. Накрая вече наистина спечелих. Това беше всичко, на което се надявах.

Беше много сдържана емоционално по време на целия турнир в Рио. Единствено си позволи да ги покажеш при 5:0 в третия сет на финала. Съзнателно ли се сдържаше през цялата седмица?

Да, опитвах се да се държа професионално, да съм фокусирана върху рутината, да мисля повече, дори по време на мачовете. Свърших добра работа преди Олимпийските игри и продължих така. Оставих на заден план емоциите, за да работя сериозно. Но при 5:0 трябваше наистина да успокоя нервите си.

Как гледаш на тази 2016 г.? Сезонът преди Рио беше прекрасен за теб. Но какво отговаряш на хората, които те питат: „Моника, как го постигна?“?

Казах на всеки, че ще бъда търпелива към себе си тази година. 2015 г. беше наистина разочароваща. Имах своите провали, на моменти се чувствах ужасна.
Но се опитах да съм търпелива, защото знаех, че като работя упорито, ще се случи нещо добро. Мислех, че мога да се изкачвам бавно в ранглистата. Показах, че съм готова за това, за своя миг, знаех, че ще дойде време, в което да блесна и да покажа на света коя съм.

Различна ли е Олимпийската Моника от Моника в Тура? Мислиш ли, че можеш да запазиш интензитета от Игрите?

Да. Защото мисля, че реалността на Олимпийските игри е същата, като на всяко състезание и излизам на корта по същия начин – да си свърша работата. Разликата е, че се борех в Рио за медал и живях в олимпийското село. Това е единствената разлика. Но работата ми си остана същата. Знам, че съм способна да играя тенис. Въпрос на време е да повярвам в себе си.
Знам, че ще има и случаи, в които ще отпадам в първи кръг. Знам, че ще има турнири, в които ще печеля по няколко мача. Може да стигам до финали, да печеля титли. Но никой няма да може да ми отнеме олимпийската титла.

Пуерто Рико полудя по теб. Как се чувстваш с факта, че написа история за страната си и стана първата жена с медали първата златна олимпийска медалистка?

Още съм в процес на осъзнаване на това. Наистина съм претоварена от вниманието, което получавам. Невероятно е.
За мен това постижение е по-специално от титла в Големия шлем, защото е толкова рядка възможност. Все пак е на всеки четири години. Знам, че ще имам шанса да се боря още няколко години за успех в Шлема. Наистина, истински сбъднат сън е да постигна това толкова рано в кариерата си.

Винаги си била много горда, че си пуерториканка. Как това определя личността ти?

Много се гордея с родината си. Всеки път, като се прибера у дома, очите ми се пълнят със сълзи. Удивително е, че съм родена там. Никога няма да загубя този дух, че съм пуерториканка. Ще играя за страната си винаги и ще правя всичко по силите си.

Победи шампионката от „Ролан Гарос“ и тази от Откритото първенство на Австралия тази година, както и двукратна победителка от Уимбълдън. Какво означава за теб това?

Мога само да се радвам, че съм била сред най-добрите. Няма значение кога. Ще се опитам да сваля напрежението и да продължа по този начин. Знам какво направих, знам и, че съм много млада. Имам много години пред себе си и не бързам за никъде.
Ще се наслаждавам на успеха си, ще работя упорито, ще се боря на US Open и ще продължа да представя Пуерто Рико по най-добрия начин. Знам, че доброто предстои.