Анатоли Стоянов: В тениса трябва желязна дисциплина

Любомира Бачева и Анатоли Стоянов са сред българските специалисти по тенис, успешно реализирали се в чужбина. През миналия месец двамата проведоха открити уроци с родни клубове във Велико Търново и в София, с идеята да покажат своите методи на работа, придобити в дългогодишната им практика. Двамата са тандем отдавна, както на корта, така и в живота. Събира ги любимата игра, като Анатоли става треньор на бившата номер 68 в света. След края на състезателната си кариера Бачева минава от "другата страна" и двамата работят заедно години наред в Холандия. Анатоли Стоянов разказа пред сайта на БФТ за треньорската професия и за тениса в страната на "лалетата".

- Г-н Стоянов, как се стигна до откриването на тенис академията в Холандия?
- Основахме академията, след като Любомира спря да се занимава с професионален спорт. Аз имах придобит опит от 13 години, през които работех за една от най-престижните академии в Холандия. След това решихме, че е време да предадем нашия опит и виждания по собствен начин.

- Защо избрахте да работите именно в Холандия?
- По онова време чувството на безпомощност и липсата на перспектива в България ме накара да търся други начини за изява. В Холандия намерих възможност за развитие и усъвършенстване.

- Бихте ли разказали малко повече за базата, на която работите?
- Предоставят ни се много добри условия. Лятната локация е с 14 корта. От тях половината са червени, а останалите са с изкуствена трева. През зимата тренираме в зала, където имаме на разположение 6 закрити корта, много добре развит фитнес център, включващ басейн, както и вниманието на физиотерапевти.

- Колко хора (деца, любители, професионалисти) се обучават при вас и помагат ли ви други треньори, освен съпругата ви?
- В момента при нас тренират около 40 деца между 5 и 12 години и 20 между 12 и 15 години. Освен тях имаме и над 120 клиенти. Нивото на тенис в Холандия е високо и се надяваме някои от нашите състезатели да поемат към професионалния тенис. Натоварени сме и имаме нужда от още попълнения в екипа, но досега не сме намерили подходящ човек, който да може да ни помогне.

- Защо избрахте тениса за свое призвание?
- Израснах в спортно семейство. Баща ми беше треньор на националния отбор по колоездене, а майка ми бе треньорка по атлетика. И въпреки това, след един пробен урок по тенис, моето сърце бе пленено от този спорт. Исках да стана професионален състезател. Нямах щастието да имам добри треньори и средства, за да се осъществи моята мечта. Затова си поставих друга цел - да се реализирам в чужбина като треньор. Именно това правя вече 23 години, като имам над 37 000 часа, прекарани на корта. През пет от тези години, имах удоволствието и шанса да работя като треньор на моята съпруга. Това много ми помогна и ми позволи да се докосна и да бъда част от професионалния тенис.

- Какво бихте посъветвали треньорите и състезателите в България?
- Формулите за успех са доста. За мен един човек трябва да бъде като водата, в преносния смисъл. Да приема формата, в която е попаднал. Да има гъвкавост в неговите решения. Да притежава умението да владее емоциите си, независимо дали са позитивни или негативни. Само тези хора, подковани от желязна дисциплина и себеотрицание, ще имат шанса да не прегорят по пътя към големия тенис!