Галактическата 2010 година за испанския спорт
Спечелената световна титла по футбол това лято изпрати в друга галактика цялата испанска общност. И подчертавам цялата, а не само спортната. Купата, завладяна в Южна Африка от футболистите на Висенте Дел Боске, бе последният брилянт в короната на една нация, която от години чака да бъде призната за част от спортния елит на света. 2010 година бе маркирана от триумфите на Рафа Надал като шампион на Уимбълдън, Пау Гасол и неговата втора титла с Лос Анжелис Лейкърс в НБА, третата спечелена колоездачна обиколка на Франция за Алберто Контадор, успехите в моторните спортове за испанските пилоти, начело с Хорхе Лоренцо, Фернандо Алонсо, който бе на крачка от триумф във Формула 1 с новото му Ферари, медалите по плуване, голф, лека атлетика, хандбал, ръгби... оформиха образа на испанския спортист, поставил Кралството в челото на модерните спортни нации.
Историческите архиви може би ще фиксират 2005 като годината, в която тази държава започна своето изкачване към спортния Еверест. 2005 бе годината на първата титла на Фернандо Алонсо. През 2008, когато футболната селекция се провъзгласи за шампион на Европа, „Файнейшънъл таймс" публикува статия, пълна с похвали, защото Испания „печели медали в спортове, които интересуват широката публика". Икономическите журналисти имаха предвид гигантите Рафаел Надал, Пау Гасол, Чави, Контадор, Алонсо... и задаваха риторичния въпрос, как малка държава като Испания може да достигне тези големи успехи в спорта. Няма еднозначен отговор на този въпрос.
Материалът, от който се произвеждат спортисти е най-важен, това твърдят управниците на испанския спорт - Хайме Лисаветски, главен секретар на Комитета по спорт и Алехандро Блансо, президент на испанския олимпийски комитет. Но се налага да се изследва ембрионът, с който са заченати тези великани, за да разберем истинската причина.
Цялата тази генерация, която днес триумфира във всяка дисциплина, започва своята експанзия през 1985 година, малко след като Барселона е избрана за домакин на Олимпийските игри през 92. Тогавашните малчугани растат в една държава, добра захранена със средиземноморска диета, идеална за спортисти, заради високото й съдържание на протеини и въглехидрати. На всичкото отгоре тази същата държава, която се намира на ръба на Европа е една от малкото, разполагаща с най-много слънчеви дни в годината. Много важен елемент, за да се постигнат 10 000 тренировъчни часа, необходими за идеалната тренировъчна програма на спортистите, както твърди научно изследване.
Няма успех без работа, планиране и дисциплина. Постигнатото в спорта от Испания е следствие от добре подготвена почва. Финансирането и спортната инфраструктура са двете основни точки, на които се опира успеха. Ритмичната работа на отделните федерации, спортните академии, които подготвят треньори и възпитатели по физкултура, спортната медицина, която не спира да прогресира, физиотерапевтите, които превърнаха физиотерапията в 5-та най-желана дисциплина от кандидатстудените в Испания...както и фактът, че 40% от населението между 15 и 74 години практикува спорт, ясно показва, че медалите са логично следствие от добре свършена работа.
Номинираните за Златната топка футболисти тази година, слагат черешка в спортната торта на испаннски футбол, не само защото двама от тях са Световни шампиони с отбора на Дел Боске, а и защото и тримата са играчи на Барселона. Постижение, който се повтаря за трети път в историята на световния футбол, след двойният успех на Милан, воден от Ариго Сачи. Чави Ернандес, Андрес Иниеста и Лео Меси са кандидатите за Номер 1 във футбола за 2010 година. Икер Касияс, капитан на националната селекция и Реал Мадрид, вече отнесе наградата „Златна ръкавица" като най-добрият вратар на годината. Отборът, световен шампион пък спечели трофеят „Принсипе де Астуриас", който престолонаследникът на Испания принц Фелипе връчва всяка година за големи постижения в спорта.
Постигнато от испанските спортисти през 2010 година изисква много по-детайлно проучване, отколкото може да бъде отделено в рамките на една статия. Затова приключвам с уточнението, че за съжаление линията между успеха и провала е много тънка. Все още не са доказани обвиненията срещу колоездача Алберто Контадор и лекоатлетката Марта Домингес за употреба на забранени стимуланти, но е факт, че тече разследване.
Искрено се надявам допингът да не помрачи невероятните постижения на испанските спортисти. Със сигурност можем да прибавим като постижение за спорта и закона антикорупция, който влезе в сила само преди 2 дни. Престъпленията без наказания в испанския спорт приключиха... остава само да си пуснем телевизора. Току виж изскочил някой бъдещ Рафаел Надал! Бъдете нащрек, приятели!
