Рафаел Надал - доминиращото око на световния тенис

Рафаел Надал удря с лявата ръка, а гледа с дясното око. Роджър Федерер и испанецът продължават наследството на големите тенис шампиони, чиято водеща ръка и доминиращо око не съвпадат. Маноло Сантана, единственият друг испанец шампион на Уимбълдън, също бе „кръстосан играч". Всички големи шампиони имат подобни характеристики от Пийт Сампрас, Андре Агаси до МакЕнроу.

„Силна ръка, трябва да бъдеш агресивен и топката близо до линията" – това са последните инструкции на Тони Надал. Чичото съветва своя племенник преди всеки мач. „На нивото на което се намирам в момента не е въпрос да променям стила си, а по скоро да въвеждам по някоя нова тактика" – разказва роденият в Майорка тенисист, който тренира заедно със своя агент от IMG Карлос Коста.

Новият Рафаел Надал, настоящ номер едно в световния тенис, влиза на корта заедно с подобренията – „при сервис удрям по силно с дясната, същото правя при бекхенда, затварям най-много атаки от волета. Без съмнения сега съм по-добър тенисист от миналата година."

Основата на успеха се поставя, когато Рафа е на 8 години. Неговият чичо Тони по време на една тренировка в Майорка, променя играта му. Младият талант тогава изпълнява всичко с двете ръце и използва лявата ръка като основна, въпреки че се е родил десничар. Вдъхновителят му за играта използва пълноценно факта, че Рафа е левичар на крак и десняк на ръка, като на всичкото отгоре се увлича по разиграванията на левичарите в световния тенис.

На базата на тази любопитна природна даденост, Рафа се превръща в „кръстосан тип играч", защота на всичкото отгоре доминиращото око при него е дясното. Всички големи шампиони имат подобни характеристики от Пийт Сампрас, Андре Агаси до МакЕнроу, та дори днес Федерер. „Аз също съм кръстосан тип и спечелих Уимбълдън." – разказва Маноло Сантана, другият испанец печелил в Лондон през 1966.

Пол Дороченко, бивш треньор на Федерер, бе един от първите, който се зае да проучи големите разлики в играта на един хомогенен тенисист и такъв, който използва „кръстоски". Първите имат по-добър обратен удар, работят упорито и имат дълга кариера, не са склонни към рискове... Примери да това са Сержи Брюгера и Гилермо Вияс. Кръстосаните са много по-подвижни, по-агресивни, по-креативни за добро и за лошо, не робуват на правилата и са по-малко постоянни.

„Надал притежава най-доброто от тези два типа" – коментира Джофре Порта, сътрудник на Тони Надал в подготовката на племенника. Надал, понеже има доминиращо дясно око, отваря много добре тялото, когато играе на бекхенд и локализира перфектно празните пространства на корта. И точно обратното, когато удря с дясната, праща топката далеч, типично качество за хомогенен тенисист.

Взависимост от типа на работа, психологическите параметри могат да се модифицират както в случая на Марат Сафин - дясна ръка – дясно око, но се придвижва по корта като кръстосан играч.

Елисавета Шидерска, Vitamina Sport