Федерер поведе ерата на високорисковия тенис
Три повече от любопитни теми се настаниха в пространството едва след първата официална седмица с турнири. И тъкмо те предвещават да направят още по-интригуващи следващите седмици и месеци, а и да повишат качеството на играта. Нека видим първата:
Роджър Федерер спечели в Доха, турнир хибрид между демонстративен такъв и "Мастърс 250". Той го стори с впечатляваща атакуваща игра, показваща че той е възвърнал бързината и агресията в своята игра, които показваше още в края на 2010 г. Това ще бъде и платформата, върху която той ще движи своята игра по пътя към завръщането си като №1.
Световният номер 2 изглеждаше бърз и смъртоносен в Доха, докато актуалният номер 1 Рафаел Надал страдащ от вирус, не успя да стигне до очаквания финал с най-големия си опонент. Така само седмица преди Australian Open Федерер хвърли ръкавицата и вече изглежда като непоклатима пречка пред Надал в неговите краткосрочни и дългосрочни цели.
Втората тема е свързана с първата. Уменията и представянето на Федерер в последните години доведоха до малко, но ясно забележима промяна. Господството на Федерер насърчи останалите играчи и особено по-младите от тях, да играят с много по-голяма степен на риск, отколкото някой можеше да предвиди. Този процес отне няколко години, но вече е факт.
Сред шестимата финалисти на турнирите от ATP през седмицата (Доха, Ченай и Бризбейн), нито един не може да бъде наречен дефанзивен състезател от основна линия. Може би Анди Родик е най-близко до това определение, въпреки бомбастичния му сервис.
Всички състезатели, които бяха в светлините на прожекторите през миналата седмица, са от този тип, които "натискат спусъка" и играят максимално атакуващо. Добър пример в това отношение е финалистът в Ченай Ксавие Малис. Всичко това подсказва, че ни чака много страхотен тенис през 2011 - а също и много изненади, тъй като рисковите играчи ще бъдат доминиращата сила в играта.
Третата тема е от WTA, където 31-годишната Грета Арн отупа във финала на турнира в Окланд една от най-талантливите и мощни състезателки Янина Викмайер. Решаваща за представянето на Арн обаче бе победата и преди това над Мария Шарапова - първият й успех над състезател от топ 20 след 16 опита. Изглежда че "златните момичета" просто не искат да си тръгват.
Има ли въобще някакво съмнение, че успехите на Кимико Дате Крум на 39 години са мотивирали всяка една състезателка над 30?
Тези три теми ни показват как тенисът се променя периодично, напук на общоприетото мнение. В средата на кариерата на Пийт Сампрас никой, ама никой не вярваше че той ще подобри рекорда на Рой Емерсън от 12 титли от Големия Шлем.
След това Сампрас "роди" Федерер, той пък произведе Надал, който статистически е на път да подобри сегашния му рекорд от 16 титли от Големия Шлем. Не беше отдавна времето, когато понижаването на темпото на игра показваше, че бъдещето принадлежи на последователните и мощни играчи от основната линия. Сега, бъдещето принадлежи на останалите, тези които могат да "натискат спусъка".
