Скъпи студенти и вие от ВИФ



08-12-2016 10:31

Няколко години по ред на всеки 8 декември ви връщаме към един от текстовете на Иво Иванов. Това е своеобразния ни поздрав към студентите и всички, които се чувстват студенти.
 
ВИФ (познат днес като НСА) винаги е бил обект на пренебрежение и подигравки от страна на академичната общественост. Навремето дори Бай Тошо беше започнал една от непреходните си речи със: "Скъпи студенти и вие от ВИФ..." Много са вицовете за ограничените умствени способности на последните, за това как се става професор по борба и т.н. Аз гледам на четирите си години във въпросното учреждение като на изключително ефикасно натрупване на комплексни знания в разнородни области. Вярно е, че човек може да влезе и да излезе от академията, без да е научил нещо. Възможно е да пропълзиш през сесиите, да напълниш с тройки студентската книжка и накрая да се измъкнеш с диплома в ръка и начален стадий на цироза в черния дроб.
 
Но за мен НСА беше съкровищница и ми се струваше глупаво да изляза от нея, без да съм си напълнил джобовете с богатство. Всичко зависи от подхода, а моят бе, че ВИФ е уникално учебно заведение, в което имам възможност да усвоя знания и умения, които ще ми бъдат полезни цял живот. Не исках да запаметявам - исках да разбера - и най-интересното е, че разбирайки, човек, без да иска, запаметява, при това завинаги. До ден-днешен знам почти всяка кост в човешкото тяло на латински, помня ензимите, които участват в гликолитичната верига, и мога да изрецитирам степените на тромбокинезата. Човешкото тяло е изумителна биовселена и да откриеш тайните й, означава да откриеш как функционираш самият ти. Какво по-интересно от това?!
 
Затова т.нар. от студентите бариерни дисциплини като биохимия, физиология, анатомия, биомеханика и т.н. са от огромно значение.
 
Информацията сама по себе си не е знание
 
Хубаво е, когато не е необходимо да се ровиш в Google, за да разбираш точно какво става на метаболичнo ниво в тялото на спринтьора в 10-те секунди на анаеробен спринт. Или да си наясно с нервно-мускулния синапс и да знаеш точно кой тип мускулни влакна се съкращават, когато тежкоатлетът изтласква щангата над главата си.
 
Психология, спортна медицина, статистика, информатика, педагогика - всеки предмет има своята роля и място. Освен всичко друго студентите получават изключителната възможност да разберат почти всяка спортна дисциплина по най-ефикасния начин - като я практикуват, докато изучават особеностите, историята и методиката й. Не са много местата по света, които дават шанс на студентите си да учат практика и теория едновременно, качвайки ги върху ски, лодки, писти, зали, басейни, скали, тепихи, терени, успоредки, батути. Институции като НСА са рядкост дори в световен мащаб и всеки, който слага студентите й под един общ пренебрежителен знаменател, прави грешка.
 
Но преди да съм превърнал тази статия в нагла реклама, искам да кажа, че академията има своите проблеми, а и сама по себе си дипломата й не означава кой знае колко много. Поне за мен завършването на каквото и да било учебно заведение е само стадий в развитието - моментно постижение. Ако някой е завършил току-що Софийския университет или Сорбоната, той просто е открехнал вратата към един необятен свят и е сложил крака си в процепа.
 
В Щатите съществува академична каста, която в много случаи определя хода на кариерата ти. Ако си завършил един от осемте престижни университета, включени в т.нар. Айви лига, успехът ти е практически осигурен. Това, разбира се, е тотална грешка. Обучението в тези институции струва стотици хиляди долари и за съжаление все по-често в тях влизат не толкова най-умните, колкото най-привилегированите. Преди много години делях къща като съквартирант с още три момчета, току-що завършили Йейл. Домът беше в снобарския Гринидж, Кънектикът, където живееше половината Уолстрийт.
 
На две преки от нас беше имението на Иван Лендъл а в покрайнините се подвизаваха и няколко ключови членове на клана Кенеди. Съквартирантите ми вдигаха купони, на които 23-годишните псевдоаристократи не бяха в състояние да говорят за нищо друго освен за пари. Никога няма да забравя един костюмиран Гордън младши, които ме пита дали имаме автомобили в България и кога съм видял дънки за пръв път. Веднага погледнах юмрука си и неговата нагла физиономия, но някак си преодолях желанието да съединя тези два предмета и вместо това го въвлякох в любезен разговор. Оказа се, че младежът със завършването на Йейл моментално е бил назначен на отговорна длъжност в една от най-големите банки в САЩ. Каза ми, че ако му свалели заплатата с 500 000, пак щяла да е 6-цифрена. Аз обаче бях по-впечатлен, когато разбрах, че този елемент не само че не знае коя е столицата на Белгия, но нямаше представа, че Белгия е в Европа! "Пука ми къде е Белгия - заяви тогава Гордън младши. - Огледай се в тази стая, човече - това сме хората, които един ден ще управляваме тази страна!" Бях още пресен през 1990 - английският ми не беше особено богат, но имах достатъчно речник да му кажа: "Горката страна!"
 
Това къде си завършил не е от особено значение, ако не осъзнаеш, че образованието е отворена система и колкото по-невидими са границите й - толкова по-добре. Няколко месеца по-късно се изнесох от Кънектикът, защото беше време за второ висше - този път в Канзаския университет. Но преди това нарамих куфара, качих се на един автобус, обиколих цяла Америка на шир и длъж. Това пътуване само по себе си беше по-голям университет от самия университет.
 
Но магистратурата продължава - оттогава не съм спрял да пътувам и да предизвиквам пътя с отворено съзнание. Според мен е много важно човек никога да не завършва. Живеем в динамичен, задъхан, променящ се свят, който ще ни подмине, ако застинем доволни на едно място. Няма значение каква е професията и специалността ти - всеки ден носи нов урок и винаги има място за още. Вселената е пълна с великолепни ненаучени неща, които чакат търпеливо да ги открием и разберем. Според мен арогантността е най-големият враг на познанието, а най-ценното прозрение е това да разбереш, че не знаеш почти нищо.
 
Абсолютно всеки човек знае нещо повече от мен - независимо дали чисти улици или преподава квантова механика. Възрастната жена на пейката в парка е професор по живот, човекът със синдром на Даун със сигурност е преживял нещо, което ще ме обогати, дори едно 4-годишно дете знае нещо, което аз не знам. Никога няма да си позволя да гледам с пренебрежение на когото и да било - това е отрова за съзнанието и спирачка за развитието. Може да бъдат открити полза и мъдрост дори в нелепите ограничения на ограничения човек. Да вземем простака Гордън младши и неговата халосна диплома от Йейл. Ако я дадете на сина ми, той моментално ще я сгъне във феноменален хартиен самолет и това ще е първият път, в който тя ще е ставала за нещо.
 
Ако паметта ми не си отиде с годините, ще продължа с цената на всичко да търся, да се развивам, да чета, да любопитствам и да питам. Студентството не може да бъде вкарано в сграда или в осем семестъра. Ние всички сме студенти в университета на живота и дипломата ни е озаглавена "Скръбна вест". Да, така е - всички трябва да се учим, докато умрем. И понеже ще ставам абсолвент чак в ковчега, мисля и аз да празнувам днес, така както съм го правил от години и така както ще продължа да го правя до последния си 8 декември на този свят.
 
Честит празник на всички ви, на мен, на вечния студент, където и да е той и... дори на вас от ВИФ.

Статията е публикувана за първи път на 08 декември 2007 г. във вестник "7 дни спорт"

 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Тенис - резултати и статистика
Други новини