Дуайт Дейвис – човекът, на когото е кръстена Купа Дейвис

Преди повече от 35 години в първото си слово като президент Роналд Рейгън казва: „Тези, които твърдят, че в наше време няма герои, просто не знаят къде да търсят.“

И да, герои има навсякъде. Като онзи 69-годишен, който спечели мач от веригата на ITF в Алабама, или пък треньорът на Уайоминг, който пребори склерозата, за да сътвори една от най-успешните университетски тенис-програми.

Всяка година в края на всеки сезон след тежкия сезон една нация се окичва със слава и гравира името си на една купа – „Дейвис“. Това е най—голямото отборно първенство за мъже, но от къде е започнало? И кой точно е Дейвис, който е дал името му?

Всичко започнало през 1899 г., от един 21-годишен жител на град Сейнт Луис – Дуайт Фили Дейвис. В стремежа си да популяризира тениса в родината си второкурсникът от Харвард и съотборниците му в колежа Малкълм Уитман и Холоком Уърд си изпросили покана за регионална битка срещу играчи от Западното крайбрежие. Това се случило в годината, в която светът бил завладян от Американската Купа, която противопоставяла САЩ на Англия в състезание по ветроходство.

Дейвис искал да направи тениса по-глобален спорт. Ако една купа за международно яхтено състезание да предизвика такъв интерес, защо това не можело да се случи и в тениса?

Дейвис бил израсъл в щата Мисури и започнал да играе тенис, когато бил на 14 по време на ваканциите си в Масачузетс. Седем години по-късно той помогнал на корта да се съберат две нации – САЩ и Британските острови, за първи път в надпревара, наречена Международно тенис предизвикателство на трева.

Дейвис произлизал от заможно семейство от Средния запад и можело да си позволи да дари трофея за състезанието – сребърна купа. Била висока 33 см и широка 45 см, върху огромна поставка, върху която да се изписват имената на спечелилите страни на това, което скоро ще се нарича Купа „Дейвис“ и ще прерасне от надпревара между две нации до такава за над 100.

Първият мач се играе през 1900 г. в Крикет клуба Лонгууд в Бостън. Британският отбор е съставен от Ърнест Блек, Хърбърт Ропър Барет и Ропър Барет, които преплували Атлантика, за да се изправят срещу американските си колеги. През 1200 души капитанът Дейвис, Уитман и Уърд спечелили с 3:0 и оставили купата у дома.

Американците печелят трофея отново през 1902 г., а малко след това Дейвис се оттеглил. Заловил се с право, след като завършил Университета на Вашингтон. Той има и основна роля и е основател на първите социално насочени спортни лиги в парковете в Сейнт Луис. Когато избухнала Първата световна война, Дейвис се записал в американската армия и станал асистент секретар на президента Кулидж, а след това Генерал за Филипините при президента Хувър. Починал през 1945 г., в средата на шестгодишно прекъсване на турнира.

Надпреварата се подновява през 1946 г. и се провежда всяка година.

Волята на Дейвис, както и тенис таланта му, се предават и на наследниците му. Синът му Дуайт Пийт Дейвис Младши, който е и председател на бейзболния отбор на Ню Йорк Метс, е представен по време турнира през 1972 г. Същата година американците, водении от Стан Смит, печелят петата си поред Купа „Дейвис“.

„Беше интересна среща с ДейвисМладши. Все пак турнирът вече беше станал нещо наистина важно за нашия спорт. Беше и вълнуващо, да си в костюм, да стоиш там, да слушаш химна. Помня първия и мач- на двойки, през1968 г. Толкова се гордеех от това „сет, мач за САЩ“, да играя за страната си“, спомня си Смит.

До края на кариерата си Смит е част от цели седем отбора с титли. Най-големите му успехи са именно в мачовете за Купа „Дейвис“.

„Той определено е най-успешният член на фамилията“, казва за пра-дядо си Дуайт Ф. Пийт Дейвис IV. „Много искам да направя нещо, като него, значимо. Да вдъхновявам, да успея. Явно няма как да постигна нещо толкова голямо. Явно няма да е на тенис-корта, не съм толкова добър тенисист.“ Наследникът обаче все още се гордее, че е роднина на човека, който е дал началото на турнира за Купа „Дейвис“. „Той е вдъхновение за мен“, казва Дейвис IV.

Благодарен за Купа „Дейвис“ е и бившият капитан на САЩ Патрик Макенроу.

„Сърцето ми е в този турнир. За семейство Макенроу това винаги е било факт. Нищо не може да се сравни с това, да излезеш на корта и да представяш страната си, федерацията си, феновете си. Това е уникално преживяване. Някои от най-добрите ми спомени са свързани с турнира. И не говоря само за спечелването на купата, а въобще това да си част от турнира. Това е нещо, което никога няма да забравя.“ Патрик играе за американския отбор три години, а след това е капитан още10. Той е начело на тима, който последно връща купата у дома, през 2007 г. „Дуайт Дейвис. Не знам как му е хрумнало, но Бог да благослови за това. И идеята му се разраства още и още и се надявам турнирът да става още по-значим“, завършва Патрик Макенроу.