Роджър Федерер: за времето със семейството и Тура

На Уимбълдън Роджър Федерер изигра петсетов мач срещу Марин Чилич и след това обяви, че чувства „свежест в краката“. Това беше едно добро завръщане за него след дълго възстановяване от контузия в крака.
Сега идва лятото. Австралийското лято, де. И Роджър Федерер се подготвя да се върне в състезателния тенис през януари. Планът е да играе в Пърт за „Хопман Къп“ след шестмесечна пауза, първата толкова дълга в удивителната му кариера.

17-кратният шампион от Големия шлем, който вече е на 35 години, се срещна в тренировъчната си база в Дубай с екип на в. „Ню Йорк Таймс“. Ето някои интересни моменти от интервюто му с авторитетната медия:

За възстановяването му

Последните 5-6 месеца бяха интересни. Имаше дни, в които се надявах, че прогресът ми ще е по-бърз. Следваше ден, в който се събуждах и усещах, че има подобрение. Преминах през възходи и спадове, но ако трябва да ги определя точно – беше нещо като 90% подобрение и 10% регрес. И когато се чувствах отпаднал, това не продължаваше дълго.

За времето извън корта

Честно да Ви кажа, най-важно беше да бъда максимално дълго време с жена си, Мирка, и децата. Защото детството им никога няма да се върне. Знам, че правих различни неща, гледах на живота различно от начина, по който бях свикнал, но можех да почакам.

Семейството е най-важно за мен. Затова приоритет номер 1 е да прекарвам максимално време с тях и наистина да правим хубави неща заедно. Не искам да пропускам тези неща. Момичетата получаваха пълното ни внимание, когато момчетата не бяха наоколо, а момчетата си имат момичетата. Винаги сме заети с тях, затова се получи добре, че имахме това допълнително време за момчетата и момичетата.

За трудностите да следи тениса отстрани

Изненадан съм колко лесно ми се получи да съм отстрани до турнира в Шанхай през октомври. След това започнах полека да се връщам на корта и турнирите започнаха да ми липсват. Шанхай, Базел, финалите на АТР… Изненадващо почувствах увереност, че мога да играя с момчетата отново. Очевидно не трябваше, защото пак щях да се контузя, може би, но всичко това започна да ми липсва.

Преди това се чувствах много далече и не ми липсваше. Олимпийските игри в Рио? Никога не съм бил в Рио, така че не знам какво пропускам. US Open? Не бях готов. Не можех да изиграя пет сета. Нямаше смисъл да се тормозя с това. Така че тази липса се появи само в края на сезона.

Харесваше ми да гледам Анди и Новак и битката им за номер 1 в ранглистата. Беше много вълнуващо. Гледах няколко мача от финалите в Лондон. Видях и края на сезона. Гледах Анди срещу Раонич в полуфиналите – беше наистина вълнуващо. Краят на сезона беше нещо велико за тениса… Такъв завършек на сезона. Следях всичко, което се случваше, доколкото можех. Мислех си, че мога да се изключа, да не се вълнувам, но изненадващо често проверявах резултатите.

За завръщането

Да играеш за голямата публика срещу най-добрите играчи във важни мачове. Това искам. А и е интересно да видя как ще се справя след шест месеца почивка.

Не бих искал да кажа, че тази година я е нямало. Това беше може би най-паметната година в кариерата ми. Ще помня всеки ден от нея, може би защото беше толкова трудна.

Сега съм позитивно настроен. Тренировките вървят добре, но очакванията ми са малко, защото още не съм играл в мачове. А в Австралия ще се играе в три от пет сета. Щастлив съм, че ще участвам преди това на „Хопман Къп“, ще изиграя три мача, за да посвикна.

Мисля, че най-вълнуващо ще бъде на Откритото първенство на Австралия. Не знам какво да очаквам от себе си. Феновете няма да знаят какво да очакват. Противниците ми няма да знаят… Мисля си, че заради това ще е вълнуващо. Как се справям с това? Колко ще мога да играя? Не знам. Но, когато играя, искам да играя най-добрия си тенис, а за това трябва да тренирам, но и да съм много умен. Така че… ще видим.

За програмата през 2017

За момента е ясно за „Хопман Къп“, Откритото първенство на Австралия, Дубай, Индиан Уелс и Маями. Нямам идея за сезона на червено. На трева ще играя в Щутгарт, Хале, Уимбълдън. Нещо такова. Но нека видим какво ще стане в първите 2-5 турнира и ще имам повече отговори. Ще ми се да можех да Ви кажа, че ще играя в 52 турнира поред, но нека не полудяваме толкова.

За проблемите в гърба

Надявам се паузата да се е отразила добре. Но винаги има някаква несигурност. Ще видим как гърбът ми ще реагира в мачовете. Може да се окаже голям шок за тялото. Затова се натоварвам възможно здраво на тренировки. Дори се налага да почивам, за да се запазя за сезона.

Краката ми също имат нужда от почивка. Винаги съм имал палещо усещане в краката, но мисля, че поизчезна малко. Усетих го на Уимбълдън. След трудния мач с Марин Чилич, на практика се чувствах свеж в краката. Спомням си колко често ме боляха краката. През 2005 г., когато загубих от Марат Сафин на Откритото Първенство на Австралия, едва ходех на излизане от корта.

За NEXTGEN и младите като Раонич, Зверев, Тийм и Кириос

Мисля, че в предстоящата година ще знаем кои ще са следващите лидери. Ще е интересна година с младоците, които настъпват след нас с Рафа, а Анди и Новак ще се борят за каквото там се борят. Мисля, че Раонич е на прага. Ще е интересно и дали Стан Вавринка ще вземе нова титла от Големия Шлем. Има какво да се гледа. Винаги съм бил фен на младите, а явно тези имат талант и ще ми е интересно да проследя какво ще стане.

За Кириос и поведението му в Шанхай

Той е интересен за гледане играч. Има страхотни удари, масивен сервис и огромен потенциал за големи постижения. Проблемът е до колко иска да работи за психиката и за тялото си. Явно и той поставя под въпрос това от време на време. Но, когато дойде да тренира с мен в Цюрих, а след това победи Рафа, реших, че е голям, велик играч. И ще го показва с години.

Въпросът е колко го иска. Мисля, че ще се кротне и това ще предопредели успехите му.

За значението на поведението на NEXTGEN на и извън корта

Мисля, че е важно, като в голфа. Обикновено в тениса имаме класни играчи с класна настройка. Но не вярваме, че всеки ще е така. Има различни хора, с различно мислене, с различни характери, различно поведение.

Ясно е, че ако някой се отклони от общоприетото, той е като малко дете, на което казват: „Не, не можеш да правиш това“. Затова имаме правила. Но винаги можеш да нарушиш правилата. Ник със сигурност знае къде е границата.

За Том Брейди, който играе в НФЛ на 39, Яромир Ягър, който играе в НХЛ на 44 и Серина Уилямс, коятое на 35

Харесва ми да ги гледам и им се възхищавам. И Джиджи Буфон в „Ювентус“…
Вълнувам се само при споменаването на имената им, защото ги гледам вече 20 години.
Винаги съм искал да съм голям играч дълго време. И успях да го постигна. И гледайки тях е хубаво, защото знам, че не съм само аз. Това е вдъхновяващо, помага и е мотивиращо.