Ана Иванович: Следвам сърцето си



Ана Иванович: Следвам сърцето си
Свързани играчи
Тагове
29-12-2016 18:09 | Tennis24.bg

2016 г. си отива и ще остане в спомените на феновете с много положителни емоции. Но и с тъжни раздели. Две от най-емоционалните такива бяха оттеглянията на двама бивши номер 1 в света – Лейтън Хюит и Ана Иванович. Сръбкинята избра навечерието на Нова година, за да съобщи решението си. От официалния сайт на WТA я потърсиха за по-обширно интервю, в което Ана да направи своята равносметка за годините на кортовете и причините за оттеглянето си на едва 29-годшна възраст.

Как се чувстваш след изявлението си?

Беше малко изнервящо, но се справям добре.

Как стигна от решението да се оттеглиш?

То е резултат от комплекс от обстоятелства. Не е решение, взето за една нощ. Върти ми се в главата от известно време. Опитах се да следвам сърцето си. Времето доказа, че това е най-добрият начин.

Започнах да играя тенис, защото обичах играта. Все още я обичам, но усещам, че е време да продължа отвъд по няколко причини. Нямах късмет с контузиите. Преди две години бях в топ 10, а след това заради травми вървя нагоре-надолу и формата ми е колеблив. Миналата година имах страхотна подготовка. Работих много с екипа си, а след това видяхте какво се случи.

Затова усещам, че просто трябва да се оттегля. За човек от Сърбия всичко, което постигнах в живота и кариерата си, с помощта на родителите и брат ми, които направиха това възможно. Чувствам се късметлия и искам да помогна и на други да постигнат мечтите си.

Когато гледаш назад към кариерата си, как се чувстваш?

Честно казано, редовно го правя и ставам много емоционална, защото знам колко труд положих, за да постигна всичко. Предвид това от къде идвам, съм много, много горда със себе си.

Но не е само постиженията са важни, а и това – какъв човек си. Мисля, че всичко, което преживяваш, те формира като личност. В моя случай – по-силна личност. Чувствам с благословена и щастлива, че съм преживяла всичко това. Научих много за себе си не само в добрите ситуации, но и в лошите моменти. В последните научаваш кои са ти истинските приятели, как да се бориш, за да вървиш напред, или да се върнеш там, където си бил. Това са уроци, които тенисът ме научи т много ранна възраст. Имах късмета да имам такъв опит. В живота не всичко е само бяло, или черно. Затова мисля, че всички възходи и падения всъщност ми помогнаха да съм тази, която съм.

Каква е сега Ана Иванович, в сравнение с шампионката от Камбера през 2005 г.?

Със сигурност по-опитна.

Като се обърна назад и погледна какво съм постигнала, развитието ми беше основното предимство. Бях просто едно момиче, което играе тенис, радва се на играта и не мисли за последствията. Просто играех и не гледах към миналото, не се тревожех за бъдещето. С времето научих, че има и натиск, има очаквания, имах и собствени очаквания, и вече не си свободен.

Не мисля, че някой някога е достатъчно подготвен за успеха, но може би имах нужда от по-подготвен екип около себе си, който да ми помага да се справя с напрежението. Но всичко това ми помогна да съм човека, който съм. Сега знам, че мога да преодолея всичко. Била съмна дъното, била съм на върха. Знам, че мога да понеса всичко. Това ми дава сила.

Спечели „Ролан Гарос“ и бе номер 1 в света през 2008 г.. след това дойдоха трудни години. Колко важна бе 2014 г., когато се върна в Топ 10 и 2015 г., когато стигна полуфинал в Париж?

Беше много важна за мен. Знам, че хората около мен знаят, колко много се борех всеки ден. Дори, когато печелех през 2014, пак имах контузии. Но бях психически силна. Полуфиналът на „Ролан Гарос“ беше удивителен, това винаги е специално за мен.

Какво от живота в Тура ще ти липсва най-много?

Определено – приятелствата, които създадох навсякъде. Но винаги се надявам, че пак ще срещна тези хора някой ден.

По ирония на съдбата ще ми липсва пътуването. Но сега ще имам повече възможност да правя това, което ми липсваше – да съм си у дома. Пътуването все пак ще ми липсва, защото обичам да посещавам различни места, Австралия например.

И накрая – каква книга четеш сега?

„Ад“ на Дан Браун. Оказа се, че само нея не съм чела. Филмът излезе а брат ми иска да ходим да го гледаме. Казах му: „Ок, но нека да прочета първо книгата“.

Страхотно. Ще те видим ли на някой турнир догодина, все пак?

Да, със сигурност. Вече правя планове. Има хора, на които обещах да се видим.

Ана Иванович: Следвам сърцето си

Сръбкинята планира посещения на турнири, но като зрител

2016 г. си отива и ще остане в спомените на феновете с много положителни емоции. Но и с тъжни раздели. Две от най-емоционалните такива бяха оттеглянията на двама бивши номер 1 в света – Лейтън Хюит и Ана Иванович. Сръбкинята избра навечерието на Нова година, за да съобщи решението си. От официалния сайт на WТA я потърсиха за по-обширно интервю, в което Ана да направи своята равносметка за годините на кортовете и причините за оттеглянето си на едва 29-годшна възраст.

Как се чувстваш след изявлението си?

Беше малко изнервящо, но се справям добре.

Как стигна от решението да се оттеглиш?

То е резултат от комплекс от обстоятелства. Не е решение, взето за една нощ. Върти ми се в главата от известно време. Опитах се да следвам сърцето си. Времето доказа, че това е най-добрият начин.

Започнах да играя тенис, защото обичах играта. Все още я обичам, но усещам, че е време да продължа отвъд по няколко причини. Нямах късмет с контузиите. Преди две години бях в топ 10, а след това заради травми вървя нагоре-надолу и формата ми е колеблив. Миналата година имах страхотна подготовка. Работих много с екипа си, а след това видяхте какво се случи.

Затова усещам, че просто трябва да се оттегля. За човек от Сърбия всичко, което постигнах в живота и кариерата си, с помощта на родителите и брат ми, които направиха това възможно. Чувствам се късметлия и искам да помогна и на други да постигнат мечтите си.

Когато гледаш назад към кариерата си, как се чувстваш?

Честно казано, редовно го правя и ставам много емоционална, защото знам колко труд положих, за да постигна всичко. Предвид това от къде идвам, съм много, много горда със себе си.

Но не е само постиженията са важни, а и това – какъв човек си. Мисля, че всичко, което преживяваш, те формира като личност. В моя случай – по-силна личност. Чувствам с благословена и щастлива, че съм преживяла всичко това. Научих много за себе си не само в добрите ситуации, но и в лошите моменти. В последните научаваш кои са ти истинските приятели, как да се бориш, за да вървиш напред, или да се върнеш там, където си бил. Това са уроци, които тенисът ме научи т много ранна възраст. Имах късмета да имам такъв опит. В живота не всичко е само бяло, или черно. Затова мисля, че всички възходи и падения всъщност ми помогнаха да съм тази, която съм.

Каква е сега Ана Иванович, в сравнение с шампионката от Канбера през 2005 г.?

Със сигурност по-опитна.

Като се обърна назад и погледна какво съм постигнала, развитието ми беше основното предимство. Бях просто едно момиче, което играе тенис, радва се на играта и не мисли за последствията. Просто играех и не гледах към миналото, не се тревожех за бъдещето. С времето научих, че има и натиск, има очаквания, имах и собствени очаквания, и вече не си свободен.

Не мисля, че някой някога е достатъчно подготвен за успеха, но може би имах нужда от по-подготвен екип около себе си, който да ми помага да се справя с напрежението. Но всичко това ми помогна да съм човека, който съм. Сега знам, че мога да преодолея всичко. Била съмна дъното, била съм на върха. Знам, че мога да понеса всичко. Това ми дава сила.

Спечели „Ролан Гарос“ и бе номер 1 в света през 2008 г.. след това дойдоха трудни години. Колко важна бе 2014 г., когато се върна в Топ 10 и 2015 г., когато стигна полуфинал в Париж?

Беше много важна за мен. Знам, че хората около мен знаят, колко много се борех всеки ден. Дори, когато печелех през 2014, пак имах контузии. Но бях психически силна. Полуфиналът на „Ролан Гарос“ беше удивителен, това винаги е специално за мен.

Какво от живота в Тура ще ти липсва най-много?                                   

Определено – приятелствата, които създадох навсякъде. Но винаги се надявам, че пак ще срещна тези хора някой ден.

По ирония на съдбата ще ми липсва пътуването. Но сега ще имам повече възможност да правя това, което ми липсваше – да съм си у дома. Пътуването все пак ще ми липсва, защото обичам да посещавам различни места, Австралия например.

И накрая – каква книга четеш сега?

„Ад“ на Дан Браун. Оказа се, че само нея не съм чела. Филмът излезе а брат ми иска да ходим да го гледаме. Казах му: „Ок, но нека да прочета първо книгата“.

Страхотно. Ще те видим ли на някой турнир догодина, все пак?

Да, със сигурност. Вече правя планове. Има хора, на които обещах да се видим.

_____
 

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Други новини