Тайните на паметта

Случвало ли ви се е да се опитвате да си спомните в подробности важно събитие, но нещо все да ви убягва? Ако да, причината вероятно се дължи на определена група неврони в медиалната префронтална мозъчна кора. Това е дeлът на мозъка, който се свързва с образуването на дългосрочната памет. Учени от университета на Торонто, Канада, показват, че невроните в този дял кодират важна обща информация от огромен брой преживявания, но с течение на времето информацията за определени маловажни детайли от всеки спомен се губи.

Събраната информация в последствие се трансформира в опит и води до адаптация на индивида. Откритието е важно, защото показва по-точно метода, по който мозъкът събира и съхранява полезната информация от заобикалящия свят.

„Спомените от скорошни събития са изключително богати на подробности. С течение на времето обаче мозъкът отделя важната информация, която е обща за голям брой от минали подобни изживявания“, разказва проф. Каори Такехара Нишиучи, доцент по психология от университета на Торонто. Учените показват, че невроните в медиалната префронтална мозъчна кора изграждат представяния на съответната информация в течение на времето, необходимо за оформяне на дългосрочен спомен. В готовата информация по-малките подробности от преживяването заемат по-малко място.

За да докажат идеята си, учените изследват как два различни спомена с припокриващи се асоциативни особености се кодират от невроните в съответните дялове на мозъците на плъхове. Наблюдават и как се променя кодирането с течение на времето. По време на експеримента плъховете са подложени на две изживявания през определен интервал от време. Първото е стимулация със светлина и звук, а второто – физическа стимулация. В резултат се образуват два спомена, чиято обща връзка е стимулирането. След това учените проследяват невронната активност в мозъците на животните в продължение на четири седмици.

„Нашият експеримент показа, че група неврони в медиалната префронтална мозъчна кора кодират уникалните и общите особености на стимулите по подобен начин“, обяснява главният изследовател зад проучването проф. Марк Мориси. „Оказва се обаче, че в рамките на един месец кодирането става по-чувствително към общите особености в сравнение с уникалните, които постепенно се загубват“.

Обратно на разпространеното схващане, мозъкът не „забравя“ маловажните подробности, а постепенно невроните губят селективността си към тази информация. Последвалите анализи показват още, че придобитото ново знание може веднага да бъде приложено към нова ситуация. Ето защо приносът на канадския екип може да спомогне за разбиране на това как да стимулираме асоциативното познание и как мозъкът съумява да остане гъвкав и способен на бърза адаптация.

Прочетете още любопитни факти на страниците на новия брой на ВВС ЗНАНИЕ