Сенките на олимпийския Рио де Жанейро

Слоганът „Нов свят” („А new world”) беше обещание за олимпийското наследство след приключване на Олимпийските игри в Рио през миналия август. Дори не е изминала и година, след като спортисти от целия свят се сражаваха за първи път на южноамериканска земя. Но съоръженията, които привлякоха очите на милиарди през август, вече са бреме. Бразилия похарчи близо $12.8 млрд. за организация на Олимпийските игри, а олимпийското наследство се превърна в тежест за местните.

Половин година след състезанията Бразилия е ударена от най-лошата рецесия от десетилетия насам, а държавните, щатските и местните власти преговарят помежду си, както и с нови партньори, за да изпълнят мисията за "олимпийското наследство". Общо около 7 млрд. реала ($2.236 млрд.) от всичките похарчени за домакинството пари, бяха вложени в изграждането на съоръженията. А те не се използват.

„Олимпийското село” е едно от малкото места, ползвани за Игрите, което е с отворени врати. Но цените на апартаментите в него са толкова високи, че няма кой да се възползва от модерните жилища. Около 80 000 бразилци бяха прогонени от ширещата се до преди три лета фавела (гъсто заселени бедни квартали в Бразилия, засегнати и голяма престъпност), за да бъде издигнат модерният „Олимпийски Парк” със слоган „Нов свят”. Голяма част от тези хора сега живеят в по-лоша ситуация от преди, което значи, че са още по-бедни.

Организаторите на Игрите тръбяха, че Бара ще се превърне в най-привлекателния квартал за жителите на Рио. Сега обаче „Селото” най-вероятно ще бъде отдадено за ползите на флота и армията.  Легендарният стадион "Маракана", на който се проведоха церемониите по откриването и закриването на Игрите, е в окаяно състояние. Заключен е, без ток и оставен да се руши докато власти и Оргкомитет спорят кой трябва да плати сметките за електричество за близо $1 млн. Организаторите на Игрите дори дължат все още $40 млн. на кредитори за стадиона. А съоръжението търпи още повече загуби, след като тревната площ е оставена без напояване и вече е за подмяна, хиляди седалки са демонтирани и изчезнали, а мазилката по стените вече пада. 

„По време на Игрите градът наистина положи големи усилия, за да се получи всичко добре. Но минута след края на Олимпиадата всичко се разпадна”, заяви професорът по Международни отношения Оливър Стункел. Олимпийският парк Деодоро, който прие конния спорт, хокея на трева, спортната стрелба, модерния петобой, ръгбито, баскетбола и други, също е затворен. След Игрите паркът трябваше да се превърне в любимо място на гражданите и гостите на Рио за отдих, но компанията, която го поддържаше, прекрати договора си още в края на 2016-а. 

Плувните съоръжения също са тъжен контраст на разруха след феноменалните медали, които Майкъл Фелпс изкова в басейна. Едно от изключенията е централният корт за тенис, на който се проведе турнир по плажен волейбол. Дори и това предизвика критики заради докарването на пясък. 

"Мисля, че пясък е по-добре от нищо, но е жалко тук да не се играе тенис", каза Фернандо Мелижени, който стана четвърти в тениса на корт на Олимпийските игри в Атланта 1996. Тенис центърът и велодромът, изградени в главния Олимпийски парк, не бяха атрактивни за частни мениджмънт и техен собственик е федералното правителство. Струващото $20 млн. голф игрище също се радва на малък интерес и за момента успява да се самоиздържа. 

„За съжаление, обещанието за наследството от Олимпийските игри, гарантиращо сигурен град за всички, не се случи. В Рио властва сянката на наследството на град с маргинализацията и дискриминацията, с ниски нива на обществена сигурност и рекорди на нарушения на човешките права, където насилието продължава да е част от играта”, пише организацията „Амнести интернешънъл” в свой доклад. Единственият осезаем „олимпийски” плюс за местните са някои подобрения на градския транспорт, най-вече в богатите райони. Жителите на Рио дори определят, че всичко останало от наследството на Олимпиадата е с негативен отенък. 

Текстът е публикуван в списание "Икономист"