Рафа показа уважение към съперника, но не и към себе си

Рафаел Надал няма да спечели в Австралия. Той няма да направи т.нар. "Рафа шлем" и дори няма да спори за трофея. Роджър Федерер и всички негови фенове могат да спят спокойно - големият трън в очите на швейцареца е аут от играта!

Когато започна днешният мач с Давид Ферер си мислех, че ще наблюдаваме, както каза коментатора по Евроспорт "чист" тенис поне 4,5 часа. И всичко вещаеше подобен душевен оргазъм. 23 минути за два гейма като за начало - безценно!

Няколко секунди по-късно изтръпнах. Цялата тази картинка за многото часове тенис, за повторението на онзи луд мач срещу Фернандо Вердаско от преди 2 години се изпари светкавично. Винаги, когато Надал поиска физиотеравет положението е сериозно. И този път нямаше да е различно, а споменът за мача с Анди Мъри от преди година нямаше как да не затормози психиката ми.

Още в средата на сета ми стана ясно, че Надал няма как да спечели този мач. Той просто спря да се движи по корта, а погледът му към чичо Тони сякаш казваше: "извинявай, но май ще загубя". От тук до края нямам какво да кажа, всички видяхме какво се случи.

Въпросът ми е следният - трябваше ли Надал да се откаже? Еднозначно мнение няма. От една страна оставайки до края Рафа показа уважение не само към съперника, но и към хилядите, платили луди пари да го гледат. Представете си реакцията на публиката, ако Надал се бе отказал още в първия сет! Сигурно недоволството на тъплата щеше да се чуе чак в Сидни. От тази гледна точка - шапки долу! И тук не става въпрос дали някой харесва Рафа или не. Всеки трябва да признае, че по-голям джентълмен от него в тениса няма!

От друга страна обаче не рискува ли твърде много Надал? Защото показвайки уважение към съперника, привържениците и спорта като цяло, Надал показа неуважение към тялото си. А то е доста капризно, както знаем. Ами ако в някой момент травмата му се усложни и го изкара от игра за дълго време? Няма ли тогава точно феновете да бъдат губещи, защото няма да го гледат в игра?

Спорно е, но лично аз не толерирам подобно поведение. Според мен най-правилно е, когато не можеш да довършиш мача просто да се откажеш. Отиваш, стискаш ръката на съперника и се извиняваш на публиката. След това ти остава да се надяваш, да се молиш контузията да не е сериозна, защото е едва началото на сезона. Никой не иска да започне годината така, особено световният номер 1...

Станко Димов