Тревата – класика, или отживелица?

Наричат прочутото конно надпрепускване в Кентъки ,,двете най-вълнуващи минути в спорта". Това легендарно състезание, част от т.нар. Тройна корона е и най-старото ежегодно спортно съревнование в САЩ. За повечето от любителите на тениса върховното зрелище представлява финалът на Уимбълдън. Върху ,,свещената трева" на централния корт на Ол Инглънд клъб са се играли някои от най-паметните двубои, белязали историята на този спорт. Готфрид фон Крам срещу Дон Бъдж през 1937 (среща от Купа Дейвис), Макенроу – Борг от 1980, епичните битки между Бекер и Едберг и разбира се съвременната класика Федерер срещу Надал от 2008 са само някои от тях.

Преди да минем на въпроса, който всъщност е до голяма степен риторичен, още малко история. Практикуван под различни форми на много места в Европа, тенисът намира своя окончателен вид, почти такъв какъвто го познаваме днес в Англия, благодарение на майор Уолтър Уингфилд. Настилката разбира се е трева, а Уимбълдън се превръща в първият и най-престижен ежегоден турнир, който може да се счита и за световно първенство на тази настилка. Дълъг път е извървян от онези дни до днес и на практика единствените неща, които са се запазили са правилата на играта и.... тревата.

Съвременният тенис е невероятно бърз, динамичен и много силов. Средният ръст на играчите в първата стотица се увеличил с повече от 10 см за последния четвърт век, а топката често лети с над 230 км.час При това положение е редно да се запитаме, подходяща ли е тази настилка от XIX век за тенис от XXI? Ако питате американците и австралийците отговорът е – не! Като прагматични и трезвомислещи хора, янките се отказват от тревата на US Open още през 70-те години на миналия век, а в Мелбърн, малко по-късно и това едва ли е случайно.

Благодарение на английската упоритост и привързаност към традициите тази екзотична настилка съществува и днес и върху нея продължава да се играе най-престижния турнир в света. Но да се върнем към централния корт на ,,Ол Инглънд клъб,,. Домакините са изчислили, че настилката на игрището е съставена от 57 милиона отделни стръкчета трева. Към края на надпреварата обаче техният брой се съкращава поне с една трета и кортът се превръща в странна амалгама от трева и добре трамбована пръст. Това има и положителен ефект, тъй като играчите получават по-добро сцепление с повърхността в най-невралгичната зона, но почти винаги попадайки там топката отскача неконтролирано и това може да бъде решаващо за изхода на разиграването.



Тревната настилка има и още една опасна особеност – може да бъде влажна и хлъзгава без да вали дъжд. Този феномен се дължи на свойството на тревата да акумулира влагата намираща се във въздуха. Такъв беше случаят през 2013 г. , когато в първата седмица на Уимбълдън имаше една дузина отказвания заради контузии причинени от подхлъзвания и падания върху тревата. За ръстовите играчи с по-висок център на тежестта, придвижването и смяната на посоката върху тази настилка винаги са представлявали проблем. Разбира се има и такива, които са родени да играят на тревни кортове. Тенисисти, като Бекер, Едберг, Сампрас и Федерер притежават идеалните качества за този тип кортове и не случайно най-големите им успехи са свързани именно с Уимбълдън.

Преди години по време на пресконференция Сампрас беше запитан какъв е бил най-глупавият въпрост отправян към него. ,,Веднъж ваш колега ме попита дали тази година ще участвам на Уимбълдън...,, беше отговорът на славния американски тенисист. В същото време много от великите играчи, така и не заобичаха тревната настилка, може би най-вече заради факта, че не са печелили най-престижния турнир на трева. Сред тях са Илие Настасе, Гийермо Вилас, Матс Виландер, и разбира се Иван Лендъл. Настоящият треньор на Анди Мъри е сред най-яростните критици на тревата, като настилка за тенис. Добре известно е неговото изказване, че тревата е подходяща единствено за голф и за пасене на крави.



Но как стои въпросът от гледната точка на негово величество зрителя? Мачовете на трева могат да бъдат изключително зрелищни и занимателни, стига в тях да участват правилните тенисисти. Много често обаче двубоите се свеждат до биене на сервиси и безкрайно, често обречено очакване на някое и друго разиграване, иначе казано скука. Не случайно безумният рекорден по продължителност мач между Иснър и Маю се изигра през 2010 г. тъкмо на Уимбълдън. Двубои, като този, противопоставящ двама ,,бомбаджии,, на трева е нещо, което е по-добре човек да си спести. Сервисът се счита за най-трудния удар в тениса, а правенето на ,,асове,, изисква голямо майсторство и чувство към топката. Не трябва да забравяме обаче, че това е отдалечаване от оригиналния замисъл на този спорт, в който точките би трябвало да се печелят най-вече с техника, разиграване на топката и интелигентни комбинации, а не с изпълнение на ,,дузпи,,.

Но да погледнем и чисто практически на въпроса. Днес турнирите на трева се броят на пръсти, а сезонът продължава само няколко седмици и то при положение, че преди 2 год. беше удължен, за да имат играчите повече време за адаптация между Ролан Гарос и Уимбълдън. Тревните кортове са разпространени само в няколко страни – Англия, Холандия, Германия, там където климатът е по-влажен и прохладен. Има ги и в Щатите, по скъпите частни клубове, в които годишният абонамент струва десетки хиляди долари. Подръжката на тази екзотична настилка е трудна и скъпа, изисква се и сериозно ,,ноухау,, а нейната трайност е минимална и кортовете едвам издържат времетраенето на един турнир. Това е и причината квалификациите на Уимбълдън да се играят на различно място, още една странност с която е известен прочутият тенис шампионат.



Въпреки всичко бъдещето на тревата е бетонирано, благодарение на английските пазители на традициите. Несъмнено тази настилка внася нотка на екзотика и носталгия в съвременния тенис. Новият сезон чука на вратата и всички ние ще се надяваме на силни резултати от Цвети Пиронкова и Григор Димитров, които са доказали, че могат и знаят как да печелят на Свещената трева.

Николай Драгиев, Евроспорт, специално за Tennis24.bg.