Всичко започва с Уимбълдън

Всеки един турнир от Големия шлем има своите особености, чар и специално място в историята на тениса. Всичко обаче започва с Уимбълдън. С цялата си церемониалност, традиции и специфични черти, Уимбълдън представлява колосално спортно събитие, не само за участниците в него и зрителите, но и изобщо. Това е най-старата ежегодна спортна надпревара на Острова, а може би и в света, след Роял Аскот. Серията  от конни надпрепусквания в средата на юни провеждаща се под патронажа на Нейно Величество Елизабет II може да се похвали с 300 годишна история. Много малко неща са се променили на митичния Централен корт от неговото построяване до ден днешен, сменят се само главните действащи лица, които изковават историята на аристократичния спорт.

Съотношението на силите в навечерието на 131-вото издание на Шампионата и 50-то в Откритата ера гарантира много емоции, оспорвани мачове, а може би и немалко изненади. Все пак е добре да се припомни, че заради спецификата на тревната настилка историята познава много малко изненадващи шампиони, особено при мъжете. Просто истинските майстори на трева се броят на пръсти и всички знаем кои са те. Също както и на Ролан Гарос, дамският турнир се очертава да бъде по непредвидим и с повече място за изненади. Едва ли е пресилено да се каже, че поне осем, или десет тенисистки имат реален шанс да се борят за титлата. Едно от нещата представляващи сериозен интерес  е завръщането на корта на Квитова и Азаренка. Чехкинята, двукратна шампионка на Ол Инглънд клъб, направи добра подготовка спечелвайки титлата в Бирмингам и няма как да не бъде разглеждана, като фаворит.

При мъжете, смятам, че реалните претенденти за купата са не повече от четирима. Федерер декларира, че никога не е бил по-добре подготвен за Шампионата, а Маестрото никога не говори празни приказки. Повечето експерти и привърженици на швейцареца вярваха, че заветната 18-та може да бъде завоювана единствено и само на Уимбълдън, но Федерер написа историята по свой начин и сега ще се бори да подобри собствения си рекорд в най-престижната класация от всички. Неяснота цари около състоянието на световния номер едно Мъри, който беше принуден да откаже демонстративните си мачове в дните преди началото на Уимбълдън, заради контузия в бедрото. За всички е ясно, че такъв турнир няма как да бъде спечелен, ако даден играч не може да разчита на 100 процента на тялото си.



Всъщност това е един от въпросите, които първи ще намерят своя отговор, защото традицията повелява шампионът  да играе още в първия ден на Централния корт. Разбира се ще следим с интерес представянето на онези, които обраха титлите в подготвителните турнири, най-вече Фелисиано Лопес – може би единственият испанец, който не обича червените кортове. Още едно име се споменава много често, когато се говори за евентуалните претенденти – Марин Чилич. Хърватинът притежава идеалната игра за тази настилка, а не трябва да забравяме, че само той, Вавринка и Дел Потро успяха да нарушат хегемонията на Голямата четворка и да ,,откраднат,, някоя и друга титла от Шлема в последното десетилетие.

Какво е мястото на нашите представители в голямата игра?  Въпреки пропадането си в ранкинга, на тревата в Нотингам и Ийстборн Цвети показа, че още го умее и е конкурентна на водещите тенисистки. След реверанса, който получи от съдбата заради отказването на Квитова, Пиронкова беше на крачка от мегасензация срещу втората в световната ранглиста – Симона Халеп. Всъщност единственото, което спаси румънката беше поредната дъждовна пауза и отлагането на срещата.

В първия рунд Цвети се изправя срещу наглед удобна съперничка. За Сара Ерани тревната настилка е почти като ,,тера инкогнита,, (непозната земя) и всички се надяваме, че нашата първа ракета ще повтори упражнението от Ролан Гарос през миналата година, когато италианката стана първата жертва по пътя към четвъртфиналите. По нататък дебне бившата водачка в световната ранглиста Вожняцки. Една от най-изпечените връщачки и с огромния опит и самочувствие зад гърба си тя е съперничка от тежка категория, която естествено не е и непобедима. За повече на този етап е трудно да мечтаем.



За разлика от Цвети, Григор се радва на стабилно изкачване в световната ранглиста и даже пропусна няколко възможности да влезе в първата десетка. Това обаче не е пряко свързано с моментното му състояние, което поне за мен си остава загадка. Действително, Гришо направи силно участие на Куинс, но без да реализира победа срещу топтенисист. Нещо повече, след Австралийската одисея и титлата в София, наистина добрите мачове на Григор се броят на пръсти. Тревата се смята за най-добрата му настилка, а мнозина капацитети го поставят сред фаворитите.

Когато беше публикуван жребият, много любители на тениса започнаха да се ,,облизват,, заради възможния осминафинал Димитров – Федерер, и с право. Няма гаранция обаче, че единият и другият ще стигнат до тази фаза на надпреварата, Григор ще трябва да покаже професионализъм, концентрация и ,,хищнически инстинкт,, през  първата седмица на турнира. Кой знае може да е дошъл и моментът за победа над Маестрото.....



И накрая, да си пожелаем много приятни емоции и успехи на двамата ни представители в основната схема! Както и хубаво време в Лондон през следващите две седмици.