Изтъняването на анкетата

Довечера на пищно тържество ще научим подреждането в идеалната десетка на най-престижната спортна анкета у нас – за Спортист № 1 на годината на България. Допитването се прави за юбилеен 60-и път.

Началото поставя в. "Народен Спорт" през 1958 г., когато 18 спортни журналисти от вестника дават мненията си, за да определят великата баскетболистка на Славия и националния отбор Ваня Войнова за първата победителка в анкетата.

През 1995 г. в. "Народен спорт" спря да излиза и тогавашният му собственик в лицето на Нове Ад Холдинг продължи традиционната анкета, като я организира и до днес.

През годините класацията натрупа огромен авторитет, като до края на 20-и век броят на участниците в нея постоянно растеше. А колкого повече легитимни субективни мнения на действащи спортни журналисти оформят обективния краен резултат, толкова той е по-авторитетен.  

От 1997-а до 2000-ата година Нове Ад Холдинг бе преостпъпил правото да организира допитването (без церемонията) на в. "Труд", който и днес прави и друга много популярна анкета  - за Треньор на годината, вече с повече от 30 издания. Точно в този период са и рекордите по участия на спортни журналисти в класацията за Спортист на годината. През четирите години, когато "Труд" провежда допитването, редовно гласуват между 230 и 250 колеги, като правят това на физически носител – хартиени бланки, които се предават в редакцията или по факса. И резултатите се изчисляват на ръка. Процесът по гласуването тогава продължава поне 3 седмици, стартът му се обявява на специална пресконференция, както и участниците в идеалната десетка. Тогава от редакцията звънят на всички потенциални участници, канят ги да дадат мнението си, после им напомнят, че крайният срок приближана и т.н. С други думи – има целенасочени усилия гласувалите да са максимално много и броят на легитимните участници да бетонира авторитета на крайния резултат. А кой как е гласувал по традиция се публикува първо на страниците на в. "Народен Спорт", а след това и в "Труд".

Днес в ерата на интернет и електронните комуникации гласуването сякаш е неглижирано, защото мнения могат да се подават само в рамките на 5-6 дни. Потенциалните участници получават по един имейл (до някои дори не е и дашъл) от Българката асоциация на спортните журналисти, партньор на Нове АД Холдинг в провеждането на допитването. И "резултатът" е налице – само около 150 спортни журналисти са дали мнението си в юбилейната 60-а анкета. При положение, че в сравнение с периода отпреди 15-ина години медиите, и съответно и спортните журналисти, са много повече – само спортните сайтове е тудно да бъдат описани и изброени...

Вероятно на по-ниският брой гласували се отразява и все по-голямата специализация на работещите като спортни журналисти - за мнозина вече съществува само Цар Футбол и другите спортове са оставени повече или по-малко в миманса.

Иначе през 2017-а наред с изключителните успехи на Григор Димитров, имаме само 1 (словом – един!) медал от световно първенство в индивидуална олимпийска дисциплина – бронзът на Владимир Далаклиев в таекуондо WTF. Или с други думи – ако 2017-а бе олимпийска година бихме спечелили само две отличия от летни игри – на националния ансамбъл на грациите в художествената гимнастика и на Далаклиев. И щяхме да сме без медал в борбата, бокса, леката атлетика...

Така че изводът е ясен – за догодина организаторите би трябвало да помислят как да активират повече спортни журналисти да участватв допитването. А клубовете, спортните федерации, треньорите и спортистите имат две години и половина до летните олимпийски игри в Токио 2020, където да дадат по-добри резултати от днешните. 

За състезателите в зимните спортове най-важният изпит вече чука на вратата – ледените игри в Пьончан са след по-малко от два месеца.  

Николай Кръстев, Главен редактор на СПРИНТ