Гришо, загърби интригите и играй в София!

И в живота, и в спорта човек сам взема своите решения и сега е моментът идолът на една нация да го направи

Каквото и да си говорим, Григор Димитров е емблема на България. И гербът на родината е върху екрана на телефона му. Велик поет като Недялко Йорданов пише стихове за тенисиста ни, а неизвестно момче от Плевен сътвори дърворезба за подарък на най-известния ни сънародник. Нищо чудно и позвъняването на смартфона на Гришо да звучи вече с химна на Отечеството.

И да, той принадлежи на страната си, така както Джокович на Сърбия, Федерер на Швейцария и Надал на Испания. И това е реалността и неизбежната съдба на родина и звезда, независимо дали Григор ще играе на турнира в София, или ще си почива в Монако. Наистина

в момента има

революционна

ситуация

и цялото ни общество има нуждата тя да завърши с победа за всички. И за онези милиони, които посред нощите сипват кана кафе и се строяват пред телевизори и компютри, за да гледат как най-красивият тенисист в света печели победи за България. И за онези наши немили-недраги или пък богати и щастливи, но при всички случаи с националния трибагреник наши сънародници, пръснати по всички краища на света, които са най-гласовити в скандиранията си: “Григор, Григор!” и “Българи, юнаци!”.

Също и за онези екзалтирани 15 хиляди, доскоро нищо неразбиращи от играта тенис, но силно влюбени в таланта и чара на най-добрия в този спорт за всички времена, които 350 дни в годината го чакат в “Арена Армеец”. И именно те обърнаха двуметровия полски гигант Янович и пратиха решителния трети сет в сметката на Гришо, а на финала смачкаха със своята енергия белгийския дребосък Гофен и плакаха заедно с шампиона ни с обляната в сълзи купа в ръцете му. Че кой друг ни дарява с подобно щастие и емоция през този век? Какво друго може да накара милиони пред екраните

да си счупят палците

от стискане и

сърцата им да

преливат

от любов и възторг? Може би за последно през 1994-а в САЩ бяхме толкова обединени и отдадени...



Тогава бе Стоичков и целият национален отбор, сега е Григор Димитров. И него може би от дистанцията на чергарския живот в чужбина от 13-годишен до днешните му триумфи на корта, светският живот и световните медии са го отдалечили от усещането за тази съпричастност. От чувствата и на обикновения средностатистически българин, и от обожанието на децата. И за това той няма моралното право да отказва да играе за купа “Дейвис”, тоест за България, или да пропуска турнир, измислен и създаден специално за него. Защото поколението на четвъртите в света не си избираха мачове според това дали играят срещу Германия, Аржентина или Италия, а да пропускат досадните квалификации с Малта, Люксембург и Андора. Не дори и болни с контузии, сърдити или разочаровани, но за националната фланелка компромис – никога!

И още нещо - битката под националния флаг не е само за пари и слава, тя е и заради съотборниците, тя е и заради сърцата на децата, тя е и заради семейството, ако щете.

И за родното Хасково, и за боготворящата те София, а пък и заради уважението към съперниците, ако щете. И затова всякакви теории на конспирацията, сложни игри и използването на името на Григор за някакви стратегически цели, е най-малкото недостойно.

Ако странната му контузия, за която по време на “Аустрелиън оупън” Григор не спомена нищо в безбройните си интервюта, ако липсата на адекватна позиция от мениджърския му екип и отсъствието на треньорския щаб в лицето най-вече на Дани Валверду пораждат съмнения,

сега е

моментът

галактическата

звезда,

каквато Григор Димитров е в световния тенис, да излезе честно и да ги елиминира в един замах. Така, както се е борил през целия си живот сам - като гладиатор на корта, така както от една малка държава той е израснал в един голям спортист, както е заявил своето величие пред целия свят, така сега е длъжен да го направи и за България.



Независимо какво ще покажат медицинските изследвания и кой е министър на спорта или шеф на федерацията по тенис. И независимо дали ще спечели турнира, или ще падне още във втория кръг, Григор трябва да играе в София заради България. Така, както го прави Багдатис за Кипър, Мъри за Великобритания, Кириос за Австралия и великите Агаси и Сампрас за САЩ. И въвличането във властови, финансови и личностни интриги не отиват на един 26-годишен мъж с име и авторитет, по който освен Серина Уилямс, Маша Шарапова и Никол Шерцингер въздиша половината свят и цяла България.

В крайна сметка и в живота, и в спорта човек сам взема своите решения и сега е моментът идолът на една нация да го направи така, че да си заслужи цялото уважение.

Автор: Крум Савов

Източник: "24 часа"