Най-важните традиции на Уимбълдън

Уимбълдън е най-старият, престижен и важен тенис турнир през годината. Той е единственият останал турнир от Големия шлем, който се провежда на трева и в някакъв смисъл е тясно свързан с раждането на този спорт изобщо. Запазените дълги години традиции са едно от причините за митичната слава на Уимбълдън. 

Кои са най-интересните от тях?

Произход на мита. Корените на Уимбълдън се свързват с корените на тениса по принцип. The All England Lawn Croquet Club, създаден през 1868-ма година, по-късно сменя името си на All England Lawn Tennis and Croquet Club заради големия интерес към тениса. Първият турнир се състои през 1877-та година с 22 участници. Спенсър Гор е името на първия победител, който минава и за един от изобретателите на волетата. 

Най-успешните играчи. Роджър Федерер е тенисистът с най-много титли - осем, включително тази през миналия сезон. При жените Мартина Навратилова има 9 трофея. На двойки при мъжете Тод Уудбридж има 9 титли, а Елизабет Райън - 12.

Цветовете на турнира. Традицията е Уимбълдън да залага на три цвята - зелен, лилав и бял. Те могат да бъдат видяни в логото, както и в цветята около кортовете. 

Соколът Финеган. По време на турнира един сокол на име Финеган лети над кортовете всяка сутрин в 9 часа сутринта за повече от час преди отворянето на вратите. Неговата задача е да изгони гълъбите, които може да отвлекат вниманието на играчите.

Дрескод. Всички играчи задължително носят бели дрехи, като са възможни малки други цветове в отделните елементи на екипировката. Условията важат за всички, включително за най-големите шампиони. Популярен е казусът с Андре Агаси, който отказва участие заради нежеланието си да замени шарените си дрехи с чисто бели. Преди години дори Федерер е порицан заради цвета на подметките на маратонките си. 

Трофеите. Шампионът при мъжете получава сребърна позлатена купа, висока около 47 сантиметра и широка около 19 сантиметра. Произведена е през 1887 година и на нея е изписано: „Световен шампион по тенис на трева на сингъл от Ол Инглънд Клуб“. Дамите получават сребърен поднос, известен като „Чинията на Винъс Роузуотър“ или просто като „Чинията на Роузуотър“. Подносът е с диаметър 48 сантиметра и е украсен с фигури от митологията. От 2007-ма година насам паричната награда е еднаква за шампионите при мъжете и жените. 

Господин и госпожа. Обръщенията към играчите винаги са официални по време на обжалванията.
Почивната неделя. По традиция в неделята след края на първата седмица не се играят двубои. Това обаче често не се случва, когато дъжд е прекъснал мачовете от предните дни. 

Опашката. Уимбълдън е едно от малкото големи събития, които позволяват на феновете да купят билет за мача в самия ден. Спазва се педантичен ред, а някога се налага да чакаш с часове, включително от предната вечер.

 
Ягодите със сметана. Митът за Уимбълдън се съдържа най-вече в купа ягоди със сметана. Едната от много легенди твърди, че в първите години на турнира, когато мачовете били провалени заради счупване на инструмента, с който се коси тревата, зрителите получили ягоди със сметана като компенсанция. И до днес ягодите със сметана са сред най-популярните съпътстващи Уимбълдън традиции.