Цветана Пиронкова: Тенисът ми липсва

Цветана Пиронкова е голямата ни звезда в женския тенис през новия век, поела щафетата след успехите на сестри Малееви в този спорт. Една от най-чаровните и слънчеви дами в тура стигна полуфинал на "Уимбълдън" през 2010-а, както и четвъртфинал на "Ролан Гарос" (2016 г.), спечели титла в WTA и се задържа в топ 50 на елита дълги години. Днес Цвети не играе, след като стана майка, а хоризонтите пред нея се отвориха и за дейности встрани от корта - модната й марка Pironetic вече е актуална сред младите и активни хора у нас. Но отказала ли се е окончателно от тениса? Пиронкова говори пред Dir.bg за най-силните си моменти, трудните такива, както и за това какво да очакваме от нея в обозримото бъдеще.

- Гледате ли тенис, остава ли ви време?
- Да, гледам главно турнирите от шлема. Атмосферата на тези надпревари е невероятна и няма как да не ми липсва.

- Особено актуален стана случаят със Серина Уилямс от финала на US Open. Сблъсквала ли сте се със сексизъм или неравностойно отношение в тениса?
- В този конкретен случай не мисля, че ставаше дума за сексизъм или расизъм. Беше интересно да се види как легендарен играч като Серина, губи контрол над емоциите си до такава степен. Обяснявам си го с това, че тя просто не може да губи. Казвала го е неведнъж, а в случая и го демонстрира нагледно. Но може би и това е едно от нещата, които я направиха легенда в този спорт-гладът за победа. Сексизъм има не само в спорта като цяло. Тенисът обаче е един от спортовете, да не кажа единственият, който се изправи срещу този проблем, като изравни наградните фондове при мъжете и жените. Огромна крачка в борбата със сексизма.

- Какви са впечатленията ви от Серина на корта и извън него?
- Играла съм срещу нея няколко пъти. На корта тя е безкомпромисна, невероятен атлет. Преследва победата на всяка цена. Извън корта не я познавам толкова добре, но с мен винаги е била любезна.

- Връщаме ви към 2010-а, полуфиналът на "Уимбълдън"... това ли е пиковият момент и колко близо бяхте до финала и трофей от Шлема?
- "Уимбълдън" е специално място за мен и винаги ще остане такова. Това бе първият турнир от Големия шлем на който участвах. Прекрачвайки прага на клуба просто усетих такава радост и еуфория, че си казах, че ще направя всичко по силите си, за да се връщам тук всяка година.
Не винаги съм се чувствала супер комфортно на трева. Отне ми няколко години, за да свикна с нея. Но щом я овладях, просто преминах на ново ниво в играта си.
През 2010-а, отивайки на "Уимбълдън" нямах никакви очаквания към себе си, просто се радвах да съм там и да играя на любимия си турнир. Мач след мач увереността ми растеше и това се забелязваше. Усещах вниманието върху себе си и изненадата на околните от това, колко категорично побеждавам топ играчи като Марион Бартоли и Винъс Уилямс.
Мисля, че имах реални шансове да достигна до финала. Спомням си, че водих със сет и 2:1 срещу Вера Звонарьова и правих всичко възможно да задържа концентрацията си и да издържа на напрежението. За съжаление, липсата на опит в такива грандиозни мачове си каза думата. Самата мисъл, че мога да играя финал на централния корт на "Уимбълдън" срещу легенда като Серина Уилиямс си е плашеща.

- Най-ниската точка? Кога ви е идвало да хвърлите всичко и да се откажете?
- Не мога да крия, че е имало такива моменти. Но приемам това за нормално. Не винаги нещата се случват както си ги очаквал, а когато си вложил буквално всичко от себе си в дадена цел, неуспехът е наистина болезнен. В такива моменти просто стискаш зъби и продължаваш да опитваш. Няма невъзнаграден труд, рано или късно нещата си идват на мястото.

- Все повече професионални играчи говорят за самотност, за лишения и честите пътувани в тениса, водещи до депресии. Усещала ли сте го? Имала ли сте такива сривове? Какъв изобщо е животът на професионалния състезател в този спорт?
- Да, този момент в тениса е наистина труден и не всеки може да издържи на подобен ритъм. Турнирите при нас са всяка седмица, в продължение на десет-единадесет месеца, в различни точки на планетата. Живееш по хотелите, пиеш си кафето на летището, телефонът е най-добрият ти приятел, а празниците и почивките са тема табу. Но когато имаш цел и мечта, това са само обстоятелства. Лека-полека се свиква.

- Разкажете ни за случая в мача с Конта от 2016 г. - каква е истината? Контузена ли бе тя наистина или хитруваше? Яд ли ви е как се развиха нещата тогава?
- Аз съм на мнение, че не беше нито едното, нито другото. Мисля, че тя не постъпи коректно и спортсменски тогава, тъй като след дълъг медицински тайм аут, взе още по-дълъг тайм аут за смяна на екипировката. Пробив във правилника й позволяваше това, за съжаление. Но стана голяма дискусия след този мач, дали трябва да се позволява на играчите да взимат толкова дълги тайм аути за медицинска помощ, понеже при нея не стана ясно какъв е бил медицинският проблем.

- След вашето евентуално отказване ще останем с една звезда в тениса - Григор Димитров. Често го критикуваме, но оценява ли се реално колко постига в тази конкуренция? Какво ще кажете по темата и имате ли съвет за него?
- Аз не планирам да играя следващия сезон, но не съм се отказала от професионалната си кариера. Не съм готова да правя изявления по темата и не бих искала да бъда притискана да го правя. Когато взема окончателното си решение, разбира се, ще го споделя. На Григор никога не бих си позволила да давам каквито и да е било съвети. Той е изключителен професионалист и съм сигурна, че всички решения които взима за кариерата си, са добре обмислени и премерени. Той е най-добрият тенисист в историята на българския тенис и постиженията му са наистина невероятни. Номер 3 в света!? Как само звучи това, особено за спорт с такава жестока конкуренция. Аз вярвам, че той има реалния шанс, както за титла от Големия шлем, така и за първото място в световната ранглиста. Пожелавам му спокойствие и кураж, мисля, че е въпрос на време да се случи.

- Имаме доста млади играчи, които тръгват тепърва по вашия път, следите ли развитието им? Какво трябва да знаят преди голямата крачка?
- Да, макар и да нямам личен контакт с тях, следя новините, около всички български тенисисти. Много е радващо за мен да виждам, че младите ни състезатели уверено гонят целите си и са готови на необходимите жертви и лишения в името на мечтата си. Може би това, което трябва да знаят е, че пътят е дълъг, стръмен, не винаги само нагоре, но пък е много вълнуващ и смислен. И най-важното от всичко- никога да не спират!

- Как виждате работата в тениса у нас в последните години? Личи, че има голям бум и масовост, а сякаш и повече млади състезатели излизат?
- Много се работи в тази посока и вече има резултати. Наистина най-важното е да има масов и достъпен спорт. В последните години нашата федерация, полага усилия именно в това, да осигури възможност чрез различни програми на повече деца да практикуват този спорт.

- Продължавате ли да сте във връзка с колежките по света от тура? Има ли някоя, която бихте определили като приятел?
- Поддържам връзка главно с Диа Евтимова и Сесил Каратанчева, с тях буквално сме израснали заедно по турнирите. Иначе съм в добри отношения с почти всички момичета от тура.

- Плановете ви в тениса? Знаем, че изградихте кортове в Пловдив, но влече ли ви да сте треньор, да предавате уменията на деца?
- Тенисът е моят начин на живот и аз винаги ще играя и ще се интересувам от него. Да, бих се занимавала и с треньорска дейност, но може би на малко-по късен етап.

- Кой беше любимият ви турнир? И коя бе предпочитаната дестинация, място за игра, но и ваканция, на което обичахте да се връщате?
- Обикновено любимите места са тези на които съм се представяла добре, и които свързвам с положителни емоции. "Уимбълдън", Сидни, Париж, разбира се това са и прекрасни градове с богата култура и история, където винаги можеш да откриеш нещо ново. Прибавям и всички турнири от Шлема, защото атмосферата там е невероятна, истински празник.

- Имате ли планове в модната ви линия да включите и класическа тенис екипировка? Как ви звучи - две състезателки на финал на "Уимбълдън" примерно, във ваши екипи?
- Да, в следващата колекция ще има и тенис екип, вариация на този, с който бях на последното си участие на "Уимбълдън". Марката Pironetic тепърва стартира. Готвим нови и все по-интересни предложения. А за мен е истински комплимент да видя жена, облечена в наш екип. Не е нужно да е на "Уимбълдън". Нашите дрехи са направени да внесат удобство и стил в ежедневието на активната жена.

- Четете ли спортни автобиографии? Бербатов и Стоичков наскоро издадоха, тази на Агаси в тениса е доста силна книга? Мислите ли в някакъв момент и за ваша такава? Сигурни сме, че имате какво да разкажете...
- Да, чета и са ми много интересни! И на Андре Агаси и на Рафа Надал книгите бяха много приятно и вълнуващо четиво за мен. Все още не съм прочела тези на Стоичков и Бербатов, но съм сигурна, че са наситени с интересни поучителни разкази за спорта и живота. Все пак това са две от най-ярките звезди в нашия спорт, реализирали се на световната сцена. За собствена книга не мисля на този етап. Пътят от първи корт на "Новотела" до победа над Винъс Уилиямс на централния корт на "Уимбълдън" несъмнено е интересен... Но за момента споделям историите, свързани с него, само на близките си и на хората тръгнали по него.