Изгубен в света на неизвестното

Какво се случва с Григор Димитров? Едва ли има привърженик на тениса в България, който да не си е задал този въпрос поне веднъж през последната година.

Е, аз не правя изключение. И обяснение, лично за себе си, нямам. След шеметната 2017 г., в която Григор игра на 5 финала, спечели 4 титли и стигна до №3 в света, беше напълно нормално да има спад. Умората, чисто психологическа, е убийствена в спорт като тениса. И тук примери с Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович са неуместни. Защото те са на друго ниво от всички останали през целите им кариери. Точка.

Така че загубата на позиции и липсата на трофеи през 2018 г. не беше голяма изненада, особено гарнирана с контузията в рамото. Справка – Александър Зверев този сезон.  

Но какво се случва тази година? Отново проблеми в рамото, заради които българинът отказа няколко турнира, в това число и Мастърса в Индиън Уелс, а след завръщането на корта – промяна никаква.

Новината за раздялата с Даниел Валверду беше очаквана, но и лично според мен закъсняла. В спорта е така – треньорите и играчите в един момент се изчерпват откъм идеи. И промените са неизбежни. Изключение, вероятно, прави само тандемът Рафаел-Тони Надал, но там историята е съвсем различна и не е обект на коментар в момента.

В социалните мрежи вече се появиха мнения за компетенцията на временния (засега) наставник Радек Щепанек. Е, ако някой е очаквал чехът да дойде с магическа пръчка и да върне Димитров за една седмица в Топ 30, жестоко е сгрешил. Не съм убеден, че и периодът до „Ролан Гарос“ също ще бъде показателен за съвместната им работа – просто няма как един треньор да окаже влияние за толкова кратък срок, особено при подобни резултати на възпитаника му. Чудеса се случват в приказките на братя Грим, на тенис корта – не. Влиянието на Андре Агаси също остава пълна мистерия – треньор ли е, консултант ли е, добър приятел ли… И защо, в тези тежки времена за Григор, той отсъства.

Неприятното е, че през последните месеци Григор Димитров изглежда като тенисист, който се надява на чудо. А чудото го е забравило отдавна. Двубоят с Ян-Ленард Щруф в Рим е поредният, който българинът загуби, след като „го беше спечелил“. Примери – бол. И все тежки, все болезнени…

Съвети на Григор Димитров няма и не бих си позволил да давам. Само той и хората около него знаят какво се случва. Но нещо определено се случва.

Има ли светлина в тунела – вероятно да! След „Ролан Гарос“, където очакванията за силно представяне са фантасмагории, предстоят мачове на тревна настилка, „което е добър знак за мен“, както неведнъж е споделял най-добрият ни тенисист.

Казват, че времето било най-добрият лечител…