Вечният казус с Двамата Григор



Вечният казус с Двамата Григор
Свързани новини
Свързани турнири
Свързани играчи
22-01-2020 17:03 | Tennis24.bg

Ако не сте гледали мача на Григор Димитров срещу американеца Томи Пол на Australian open в ранните часове на сряда, да ви разкажем набързо фактите:

- Първата ни ракета отпадна с 2:3 сета в голяма драма, продължила 4 часа и половина

- Григор стигна от 0-2 до 2-2, имаше възможност да спечели при 5:4 в петия сет на негово подаване, но допусна контрапробив и загуби в тайбрека

- На толкова ранен етап Гришо не бе отпадал на Australian open от 6 години

- Поражението ще го извади от топ 20 на ранглистата и определено е изненадващо (срещу световния №80).

Да седнете да гледате пълен запис от мача - едва ли ще имате сили, време и нерви. Дори да сте най-запаленият фен на Гришо. Не че не си струва, защото двубоят бе един от най-качествените на турнира дотук. Поне репортаж не е лошо да видите (долу).

Да отворите социалните мрежи и да пуснете "духа от бутилката" - също не е някаква чудесна идея. Какво ли няма да прочетете...

"Григор загуби спечелен мач", "Няма характер", "Липсва му психика" и т.н. Кой и как се изказва, няма значение. То това е силата на Фейсбук, Туитър и Инстаграм - трибуна има за всеки.

Всяко едно от тези обяснения вероятно донякъде е вярно. Григор неведнъж през годините ги е отприщвал с мачове, в които се люшка между бреговете на победител и победен. И тази загуба, като всяка друга, ще си отмине, защото идва следващ турнир. Там Григор може да стигне доста по-напред. Или пък - да отпадне пак рано. Трудно е да се предвиди. При него често е така.

Видимо е в добра форма - особено кондиционно, а и спортно-технически. И за днешния мач не може да се каже, че е играл слабо. Напротив - на моменти правеше изпълнения, които просто те оставят без думи. Сигурно на пръстите на едната ръка се броят тенисистите, които могат да ги изпълнят по няколко пъти в един мач, а той го прави. Пак и пак. Не е случайност или просто "да ти върви". Човекът срещу него имаше изключителен ден, това е истината.

Тук идва моментът, който е основен белег на цялата кариера на звездата ни в тениса. Двамата Григор.

Единият е удивителен играч.

Блестящ, на моменти достигащ нивото на големите Федерер, Надал и Джокович. Когато този Григор влезе в ритъм, трибуните го подкрепят и идват победи, които могат да влязат в графа "перфектни". Когато е в това настроение, той излъчва сигурност. В такива дни Димитров изглежда непобедим. Припомняме мачове като този срещу Кирьос именно в Мелбърн, срещу Маестрото на US Open, на онзи финален Мастърс на ATP в края на 2017-а... Тогава играчи от топ 10 в света изглеждаха безпомощни и слагаха оръжие. На Григор всяка топка му се получаваше.

Днес срещу Пол имаше геймове във втория, третия и четвъртия сет, в които ударите на българина бяха като приспивателно. И то срещу играч, който направи мача на живота си.

Другият Григор пак е отличен играч, който "мигва".

Губи за момент увереност в това, което ние, а и далеч по-големи специалисти по тенис от нас, сме сигурни, че умее. Допуска червейчето на съмнението да пропълзи за миг и това е повратен момент. Защото в тениса психологията на "ключовите точки" дава криле. И ги отнема. Григор понякога допуска моментна слабост, която отключва проблемите му като ефекта на доминото. Не е сигурно кога и защо се случва, понякога напълно необяснимо при сервис например, когато този елемент е вървял чудесно дотогава в мача.

Ако опитаме да сме по-директни - понякога играта му става "супер отиграване - изключване". И пак "супер период - изключване". А 2-3 такива амплитуди може да са достатъчни за съперника.

Днес ги имаше при 4-0 в тайбрека на втория сет, когато изглеждаше, че отиваме към изравняване. И особено при 30-0 и 5:4 в решаващата пета част. Две точки до победата. И в този момент, ако някой можеше да му прошепне в ухото, съвсем обективно бе да му каже: "Играеш страхотно, той няма никакъв шанс". Защото така си беше. Само че, на корта няма кой да ти даде кураж с тези думи. И да си сигурен, че всъщност ти владееш изцяло положението.

И напук на хода на събитията и логиката - топка в мрежата, моментна загуба на увереност, автоматично даваща криле на съперника, който смело прати два удара по линиите. И обрат.

Това е нещо, с което свикнахме през годините на Григор в професионалния тенис на най-високо ниво. Може би именно в тези дребни детайли се крие разликата между онези тримата - Рафа, Ноле и Роджър, и тези отлични играчи под тях, които си остават... под тях.

Каква е тайната? Имат, може би, вътрешна сила, която настъпва червейчето, ако тръгне да надига глава. Казано най-образно.

И още един дребен момент, пак като допълнение към Двамата Григор. Когато е във формата, в която помита съперника, българинът изглежда някак "злобен", "лош". Разбира се, в спортния смисъл. Пише му го на лицето. Не искаш да си там срещу него.

Съперникът му го мрази в този момент, защото няма аргументи. На лицето на Гришо е изписано същото - той има враг от другата страна на мрежата.

Когато онзи другият успее да се намести за секунди в главата на тенисиста, Григор изведнъж омеква и като поведение, като осанка. И веднага в света на акули, какъвто е спортът, противникът усеща тази слабост и надушва кръв.

Дали има време да се промени Димитров? Дали всъщност искаме да го прави? Да стане по-скучен, по-предвидим, но пък да бие по-често, евентуално?

Той така или иначе е част от тенис елита вече десетилетие. А именно това, че е непредвидимо брилянтен (или брилянтно непредвидим) го прави това, което е. Обичан и разпознаваем, с фенове на всеки корт, където играе. Понякога разочароващ, но пак, защото очакваме много и знаем, че е способен на много.

Такава му е харизмата. Понякога това струва масово убиване на нерви в тези, които го гледат и подкрепят. При него винаги има два плана. Да го гледаш е кеф, но и често - доста изнервящо занимание, когато нещата не завършват добре. Това е така, защото сме субективни и пристрастни към резултатите му.

От друга страна - не е сигурно, че бихме предпочели да е скучен, схематичен и обикновен играч. Някоя машина за връщане на топки от задната линия, пък бил и по-ефективен с няколко процента в отделните елементи.

Че дори и да печели повече мачове с това. Май по-добре да си остане такъв, какъвто е сега.

Останалото е въпрос на лично мнение и очакване.

*Само статистика:

Григор е спечелил 306 мача в ATP турнири, загубил е 202. Индексът му е 0.602, тоест - положителен баланс. Не чак толкова много тенисисти в света могат да се похвалят с такъв, при играни над 500 двубоя. Номер 20 е в ранглистата, не номер 120.

От 12 години е в професионалната игра. Има победи над тримата големи - Надал, Джокович и Федерер. Има титли в тура - 8, включително от сериите Мастърс (две - в Синсинати и Финалите в Лондон). Да, няма трофей в надпревара от Големия шлем. И това пак е въпрос на гледна точка, ако го използвате като аргумент срещу него. Защото за този период, извън Тримата големи, такъв са спечелили само Мъри, Дел Потро, Чилич и Вавринка. Не са толкова много, нали...?

Автор: Динко Гоцев, corner.dir.bg

 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Тенис резултати и статистика
Турнир: Miami Open
Категория: Мастърс
Място на провеждане: Маями, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд: $10,404,205

Official Website | Livescore
Други новини