Шеф на МОК плаши с оставка заради сесията в София през 1957 г.

Волейболът става олимпийски спорт с решение, взето у нас, и дебютира на Игрите през 1964 г. в Токио

Текст: Николай Кръстев

В края на септември 1957 година България става първата социалистическа страна, която приема сесия на Международния олимпийски комитет (МОК). 53-тото заседание на втория по важност орган на олимпийското движение след конгреса (през 1973 г. Варна е домакин на X конгрес на МОК) е историческо не само с това. В София волейболът официално става олимпийски спорт и за първи път е включен в Игрите Токио-1964.

Подготовката за сесията е белязана от опит за бойкот на редица европейски страни и САЩ с мотив – публикации в българските медии, дирижирани от социалистическата пропаганда, срещу капиталистическия строй и спорт. МОК е залят с писма да премести заседанието, но президентът на организацията Ейвъри Бръндейдж се проявява като истински консерватор, какъвто е до мозъка на костите си, и отстоява решението за София. Случва се така обаче, че самият Бръндейдж има огромни проблеми с пристигането си, след като САЩ дълго отказват да му издадат изходна виза.

Историята разказа Николай Георгиев пред в. „Труд” през 2002 г. Днес Георгиев вече е покойник, а по онова време работи в Олимпийския музей в Лозана и е един от най-дългогодишните служители на комитета.

Самият Георгиев преди това е служител в БОК и не му е разрешавано да пътува зад граница заради баща си, затворник в Белене. Заминаването му за Лозана е подписано лично от Тодор Живков, на когото в навечерието на европейското първенство по плувните спортове в София 1985 г. се обажда по петолъчката (б.а. – секретен телефон за висшите държавни ръководители у нас в онези времена) с молба за съдействие тогавашният президент на МОК Хуан Антонио Самаранч. Иван Славков – Батето, който ръководи БОК и вече е член на МОК, дава на Самаранч прекия телефон на своя тъст Живков. И Георгиев отива да работи в Лозана.

„Имаше много голям шанс сесията на МОК в София да мине без Бръндейдж – спомня си Георгиев. – България още нямаше дипломатически отношения със САЩ, прекъснати по време на Втората световна война. И американците дълго отказваха да дадат изходна виза на Бръндейдж, който оглавяваше МОК от 1952 г. Но Бръндейдж, много авторитетна фигура в американския, а после и в световния спорт, заяви, че ще подаде оставка като президент на МОК, ако не му бъде разрешено да пътува до София. Рискованият му ход даде резултат и той получи право да дойде и да ръководи 53-тата сесия на МОК.”

За историческото заседание пристигат 35 членове на МОК, който по онова време има малко над 50 души в състава си. Гостите са настанени в прясно построения хотел „Балкан” в центъра на столицата (б.а. - по-късно става и „Шератон”), а официалното откриване на сесията е на 22 септември 1957 г. в Народния театър „Иван Вазов”.

Към висшите олимпийци със слово се обръща председателят на Народното събрание Георги Дамянов, след това говорят ген. Владимир Стойчев (на три езика – български, френски и английски), председател на БОК и авторитетен член на МОК и на Изпълкома на организацията, и Ейвъри Бръндейдж.

Именно на Стойчев е голямата заслуга сесията да пристигне в София. Но аргументите му са много сериозни – България е сред 14-те страни, участници на първите модерни Олимпийски игри в Атина-1896, има член на МОК, преди още да е създаден БОК (Стефан Чапрашиков), а вече и олимпийски медали.

В архивите на МОК сесията в София остава с дискусиите и твърдите решения за отстояване на аматьоризъм в спорта и съответно в участието на олимпийските игри. Отправени са сериозни предупреждения към ФИФА и международните федерации по колоездене и стрелба да спазват стриктно изискванията за аматьорския спорт. Решава се олимпийски спортове да станат волейболът и стрелбата с лък.

Георгиев разказва и други интересни истории зад кулисите на сесията в столицата:

„Стана сериозен инцидент с английски журналист, акредитиран за срещата. Репортерът отива в циганската махала и започва да прави снимки. Естествено, веднага пристига милицията и го арестува. Освободен е 5 часа по-късно след много телефонни разговори на най-високо равнище. Стана и лек битов инцидент. Членът на МОК Франсоа Пиетри бе довел и племенника си, двамата бяха настанени в съседни стаи. Влиза Пиетри да се къпе и от душа потича тъмнокафява ръждива вода – все пак хотелът е отворен съвсем скоро. Изпада в паника, хуква гол по коридора, крещейки на племенника си: „Ела да видиш, тече шоколад от душа...”. След сесията 70-годишният британски лорд Абердер, също член на МОК, загина при катастрофа, но в Гърция. Беше пристигнал с личния си автомобил на сватбено пътешествие с втората си съпруга – 35 години по-млада от него. Автомобилът пада в пропаст на морето...”.

Ген. Стойчев развежда колегите си олимпийци и им показва забележителностите на София. „Генералът винаги акцентираше, че това, което виждат, е построено след войната – добави Георгиев. – Стана малка конфузия, когато групата мина покрай храм-паметника „Александър Невски” и финландецът Фон Френкел иронично попита дали и това е построено от новата власт. Същия въпрос зададе и когато видя Съдебната палата...”

Последният участник от МОК на сесията в София си отива от света през 2002 г. Това е граф Жан де Бомон, живял до 98-годишна възраст.

10 мъжки и 6 женски отбора в първия олимпийски турнир по волейбол

10 мъжки и 6 женски отбора играят в първия олимпийски волейболен турнир на Игрите в Токио през 1964 г. Срещат се всеки срещу всеки.

Българският състав заминава за Япония вместо тима на Мароко, спечелил африканската квалификация и отказал участие по-късно.

Резултати на българите – 3:0 с Бразилия, 2:3 с Чехословакия, 2:3 с Румъния, 1:3 с Япония, 3:2 с Холандия, 3:0 със САЩ, 3:1 с Южна Корея, 0:3 със Съветския съюз, 3:1 с Унгария. С 5 победи и 4 загуби националите завършват пети.

Крайно класиране: СССР, Чехословакия, Япония, Румъния, България, Унгария, Бразилия, Холандия, САЩ, Южна Корея.

Състав на България: Димитър Каров, Иван Кочев, Георги Константинов, Петко Панталеев, Петър Кръчмаров, Симеон Сръндев, Лъчезар Стоянов, Борис Гюдеров, Кирил Иванов, Славко Славов, Георги Спасов, Ангел Коритаров. Старши треньор Димитър Захариев.

При жените титлата печели Япония.