Смелото сърце, което се бори с демоните си до края

Миналият юни Хуан Мартин дел Потро обяви, че ще се подложи на операция на дясното коляно. Видеото от момента на обявяване беше брутално. Освен факта, че самият той не беше сигурен дали не е изиграл последния мач в кариерата си, Дел Потро трудно прикриваше сълзите в очите си. И след шест месеца рехабилитация, консултации с доктори и промяна на диетата, Дел Потро продължаваше да се измъчва дори с ежедневни дейности като изкачване на стълбище. Обстоятелствата go принудиха да обяви с кратко и семпло съобщение през януари, че ще се подложи на нова операция.

От 2010 г. насам аржентинецът е изкарал около 4 години извън корта в резултат на четирите операции на китките и двете на коляното. В малките случаи, в които успяваше да остане здрав и да се пребори със стреса от натоварването на тялото след тежки операции, той успяваше да намери път към най-добрата си игра и да напомни за качествата си.

Кариерата на Дел Потро бавно, но сигурно се превърна в една от най-дискусионните в спорта на тема: „Какво щеше да се случи, ако…“.
Той не е просто кълбо неизползван талант, но и извлече каквото успя от малките трохи, които кариерата му предложи. Проби още като младеж, печелейки US Open когато е на 21, като по пътя си записа последователни победи над Рафаел Надал и Роджър Федерер.

Всеки път, когато се връщаше след дълги паузи, Дел Потро мина през продължителни периоди на рехабилитация и търпение преди да се възстанови. Проблемът му е прост: всеки път, когато достигне върховата си форма, контузиите се появяват и разграбват бъдещите му надежди.

Когато е в оптимално състояние, форхендът на Дел Потро може да бъде сред най-възхитителните удари в света на тениса. Той изпълнява този удар плоско и с максимална сила, а публиката го възнаграждава с бурни овации. На теория натискането на топката с толкова сила и с минимален топспин трябва да води до изключително нисък процент на точност на самото изпълнение. Но Дел Потро е усъвършенствал до максимум този удар и умее да приземява топките в желаната от него част на корта. През цялата си кариера до момента Дел Потро е показвал, че с мощния си форхенд може да извади от равновесие и разклати ракетата на всеки един топ играч в света.

Един от най-големите триумфи за последното десетилетие е как форхендът на Дел Потро, при огромната вяра в него, успя да спаси кариерата му.
Когато аржентинецът се завърна на корта през 2016 г. след третата и четвъртата операция на китките, контузиите оказаха влияние на неговия бекхенд. Той нямаше друг избор, освен да използва слайс при по-голямата част от бекхендите си и това го влудяваше. Съперниците му веднага видяха тази слабост и непрестанно го атакуваха на тази страна, което в началото донесе на Дел Потро скромни успехи, но връщането към предишните висини изглеждаше невъзможно. И макар да започна отново да печели, не просто да играе тенис, аржентинецът не беше щастлив: „Ако нямам шанс да спечеля титла от Големия шлем, не се чувствам добре на корта“.

Възгледите му се промениха след един от най-лошите жребии, които Дел Потро изтегли в кариерата си. Той трябваше да се изправи срещу Новак Джокович в първия кръг на Олимпийския турнир в Рио де Жанейро и игра като човек, който няма какво да губи. След последната точка в мача и двамата бяха в сълзи. Джокович ридаеше докато напускаше корта, а Дел Потро плачеше от радост.

Впоследствие успешната серия на аржентинеца продължи до финала, където той загуби двубоя за златния медал от Анди Мъри. Направи впечатление, че Дел Потро се опита да компенсира недостатъците си от бекхенд, като се опитва да отиграе почти всяка една точка от форхенд.

В следващите две години той успя да се изкачи до №3 в света и ознаменува завръщането си с класиране за финала на US Open, където отстъпи пред Новак Джокович. Изглеждаше Дел Потро вече стоеше на прага в очакване най-накрая да получи това, което иска.

Вместо това, месец по-късно кошмарът отново се завърна. На Мастърс турнира в Шанхай през октомври 2018 той падна на корта и счупи капачката на десния си крак. Изглеждаше дори по-лошо от неговите хронични проблеми с китките. Тенисистите падат по подобен начин на корта почти всеки ден, но в случая с Дел Потро ударът с настилката му нанесе огромни щети.

Рехабилитацията е изключително тежък процес за спортистите. От ежедневните усещания да чуваш рева на публиката, докато демонстрираш уменията си на корта, до момента в който се озоваваш в празна фитнес зала в опит да изпълняваш най-елементарни движения на тялото. След като цял живот сами решават проблемите си на корта, в един момент атлетите трябва да се оставят в ръцете на докторите, които не винаги са единодушни в избора на най-добър път за възстановяване.

Настройването, чисто психологически, в подобни моменти може да бъде много трудно и Дел Потро може да го потвърди от периода между втората и третата операция на китката, когато „виждаше всичко черно“. Той изпадна в депресия. Седеше си у дома, трупаше килограми и нямаше интерес да се занимава с нищо. След като стана ясно, че втората операция не е успешна Дел Потро започна да се колебае дали изобщо да продължава с тениса. Но в този момент намери сили да се върне.

„Преживях тази ситуация с китката на лявата ръка три пъти. А три път са ужасно много. След всяка операция си мислех, че окончателното решение за край на кариерата ми ще дойде, но грешах. Виждах всичко черно. И въпреки, че бях заобиколен от хора, които ме окуражаваха, призраците продължаваха да се навъртат наоколо“, спомня си Дел По.

Изглежда, че той отново е на подобен кръстопът в кариерата си. И продължава да излъчва смелост. Преди дни публикува видео от рехабилитацията си, на която усвоява основни движения. И все пак намира сили да се усмихне. Трудно е да се каже какво ще се случи в кариерата му оттук нататък – дали коляното му ще му позволи да си върне формата. Но Дел Потро все още е тук и е готов да се бори с демоните си до края.

Автор: Tumaini Carayol, The Guardian