Дано спортът се завърне в един по-нормален свят

Николай Кръстев, главен редактор на сп. СПРИНТ

Японците и МОК държаха до последно. И финалният спортен рубеж в лицето на летните олимпийски игри в Токио падна пред коронавируса. Пандемията окончателно обърка и планетата, и света на спорта.

Игрите в Токио бяха пренасрочени за догодина. И то в деня, в който Пекин отвори Китайската стена отново за посещения и свали строгиге мерки срещу заразата в страната. Което може да е и хубав символ.

Сега известно време няма да мислим за спорт. А за съдбата си. За насъщния. За националната и за глобалната икономика. За децата и внуците си. За приятелите. За колегите. За България.

Иначе на обсаденото спортно поле въпросите са много повече от отговорите. Всъщност има само въпроси. Едва ли има смисъл да ги задаваме всичките. Но все пак...

Днес всеки, който обича спорта, се пита кога ще започнат мачовете, състезанията, турнирите, финалите, първенствата, веригите. И олимпийските игри. Но преди това трябва стартират тренировките. А в по-глобален смисъл – кога въобще отново ще има нормален спорт. В многообразната му цялост.

Другите, вероятно по-важни питания, са – дали спортът някога отново ще бъде същият. Не е ли по-добре да се завърне донякъде към корените си. И към нормалността си. В която радостта от спортуването и от състезанието са водещи за сметка на парите във великата обществена магия, наречена спорт?

Принудителната днешна спирачка пред абсурдната спортна комерсиализация може да се окаже и оздравителна. Не само заради вкарване в допустими граници на лудите огромни ресурси, които се влагат в елитния професионален спорт. Разпределяни по веригата международни федерации – национални федерации – клубове – мениджърски агенции – агенти – спортисти – и, разбира се телевизии. Защото Пеле със сигурност е радвал феновете поне колкото Роналдо и Меси, ако не и повече. Но те за година печелят повече отколкото той е изкарал на терена през цялата си кариера.

Нека спрем дотук. Защото въпросите към днешна дата изглеждат страшно много. А отговорите ги няма.

Едно е сигурно – спортът ще се завърне. Дано да го направи по-бързо. И в един по-нормален свят.