Съперничество на предела

Изминаващите почти пет месеца от 2011 година със сигурност могат да бъдат причислени към най-интригуващите в тениса от доста години насам. Това е така, защото сме свидетели на изключителна битка между поне трима души, които играят близо до предела на възможностите си.

Доскоро бяхме свикнали да говорим за тоталната доминация на Роджър Федерер и Рафаел Надал, в която няма място за трети. След шокиращото начало на годината на Новак Джокович и шесте му титли, отново идва времето на крайните мнения, които "отписват" Федерер, а понякога дори и Надал.

Реални основания за подобни твърдения няма, ако анализираме "цялостната картина", а не просто отрязъка от пет месеца. Нито Федерер е станал по-лош играч от магьосника спечелил заключителния "Мастърс" в Лондон, нито Надал е загубил класата си на клей след една загуба от Джокович в Мадрид.

Тъкмо обратното - Рафа и Роджър имаха нужда от този силен Ноле, който да ги предизвика. Повече от сигурно е, че двамата големи шампиони ще отвърнат на "удара", а това може да означава още порции от тенис на блестящо ниво. И тук важи максимата, че конкуренцията води до качество.

Джокович всъщност направи това, което Хуан Мартин дел Потро бе започнал през 2009 година, но не успя да довърши заради травма. Сърбинът най-после издигна всички компоненти в играта си до такава висота, която не е по силите на доминаторите в мъжкия тенис за последните 5-6 години. През предишни сезони всички виждахме впечатляващите качества на Джокович, който на два пъти щеше да победи Надал в Мадрид и Рим, на няколко пъти и Федерер, но се проваляше буквално на финалната права.

От началото на 2011 година и Рафа, и Роджър и Ноле участваха в едно оспорвано съперничество на предела на разумното, в което всички важни трофей бяха разпределени между тях. Надали обаче тези трима титани ще успеят да поддържат това безумно темпо през всичките 12 месеца. А тепърва предстои дори по-съществената част от сезона, изпълнена и с три турнира от Шлема. Но в битката оцеляват само най-подготвените. Това от своя страна дава шанс и за играчи като Анди Мъри, Хуан Мартин дел Потро, а защо не и някои други имена.

И тримата виртуози - Федерер, Надал и Джокович се намират в различни етапи от своята кариера. А това поставя пред всеки един от тях различни въпроси.

Кога Федерер ще си върне увереността в играта?

Това питане наистина трябва да бъде зададено по този начин. Тук не ми изглежда редно да спорим "дали", а кога Федерер отново ще спечели турнир(и) от "Големия шлем". Федерер продължава да играе на високо ниво, а феновете му имат притеснения около представянето му само заради извънземните стандарти, които самият той положи и вече е по-трудно да достига седмица след седмица.

За мен някои от спадовете на Федерер са продиктувани от психологическо естество и това е обосновано от колосалните очаквания, които всички имаме към него. Дори и за вероятно най-великия в историята, понякога е трудно да издържи напрежението, особено при наличието на такива сериозни конкуренти.

"В последните месеци всички в топ 5 показват изключителна игра. Може би Джокович е малко пред останалите," бе заявил Федерер след сезона на твърди кортове в Северна Америка.

Във всяка една друга година с 9000 точки Федерер щеше да №1 в световната ранглиста. Във всяка друга година, с играта си, щеше да е спечелил поне три титли до момента, а вероятно и Australian Open, когато пред него бе само вездесъщият за момента Новак Джокович. Между сегашния "приличен" сезон и типичното за него представяне, буквално го делят 1-2 победи над Джокович или Надал в решителните срещи.

Същият този Джокович, който благодарение на увереността от 34-те поредни победи, изглежда неуязвим от сегашна гледна точка, е примерът колко важна е вярата в собствените възможности. Роджър в момента се нуждае от същата тази "щипка" увереност. И тогава той ще покаже на всички че да бъде отписван е несериозно.

Как ще отговори на предизвикателството Надал?

През 2011 година се случи немислимото. Рафаел Надал записа три последователни загубени финали от един и същи човек, който преди това бе побеждавал 16 пъти?! В две от тях той дори повеждаше със сет, а третата се случи пред родна публика в Мадрид и то на клей.

Статусът на световен №1 съвсем скоро, поне на хартия, ще се изплъзне на Надал. Не това обаче е притеснително за него и той го осъзнава. Спечелването на "Ролан Гарос" е от фундаментално значение за всеки един сезон на испанеца, тъй като това е периодът от годината, в който той доминира над останалите, трупа най-много точки и генерира нужната увереност преди битките на Уимбълдън и US Open.

"Нека не се залъгваме - първото място в ранглистата е загубено за мен. Никой не обича да губи. Трябва да видя какво ми липсва, спокойно да обмисля нещата и да потърся решения. Ще опитам да бъда по-добър следващия път," заяви Надал след неочаваната загуба на клея в испанската столица.

Ако не спечели "Ролан Гарос", Рафа би могъл лесно да влезе в тежък период, а на Уимбълдън ще му бъде по-трудно отвсякога в подобна ситуация. Напрежението върху плещите на Рафа е огромно и с оглед наистина непосилната задача отново да се бори по защитата на следващите три турнира от "Големия Шлем".

Колко още ще продължи серията на Джокович?

Подобно на ситуацията с Федерер и при Джокович е въпрос на време щастливите дни да бъдат заменени от по-трудни такива. Как ще реагира емоционалният сърбин тогава? Ще успее ли да ги преодолее или отново ще лъкатуши в представянето си?

Шест титли преди "Ролан Гарос" е постижение, което за последно Федерер постигна през 2006 година. Това е симптом, че поне 2011 ще премине под знака на Джокера. Ако е здрав, то той от сега може да бъде считан за фаворит поне и на US Open.

Реално погледнато "Ролан Гарос" си остава територия, която е запазена за Надал, докато не бъде доказано обратното. Най-малкото, защото победа в 3 от 5 сета е съвсем различно нещо. Освен това Джокович все още не е доказал, че е стабилен във втората седмица от турнирите в "Големия Шлем". Надал знае точно какво му е нужно, за да спечели в Париж, но не и Ноле. Засега.

Уимбълдън традиционно е най-труден за сърбина и съвсем логично той го поставя като второто най-ценно постижение в тениса, след това да оглави ранглистата. Новак има ограничено на разположение време, за да се подготви за изпитанията на трева, тъй като турнирите в тази част от сезона, са най-малко. Класата на Надал и мотивираният до краен предел Федерер също ще затруднят максимално Джокович. Освен това мощно сервиращите момчета могат да са опасни при лошо стечение на обстоятелствата.

Джокович може да постигне най-голямата си мечта още преди "Ролан Гарос". В случай че спечели титлата на "Форо Италико" в Рим, а Надал не стигне полуфинал. Тогава той ще стане първият играч нарушил доминацията на Федерер и Надал на върха в ранглистата (около 380 седмици поред). Нещо, което Тони Надал му предричаше още след титла на Australian Open 2008...

"Щастлив съм, че успявам да покажа най-добрия си тенис, точно когато това е нужно. Може би това ми липсваше срещу Роджър и Рафа преди. Ако искам да стана №1 трябва да бъда постоянен. Това е нещото, което Рафа правеше досега," заяви Джокович след успеха в Мадрид.

Едно е сигурно - не идва нито краят на ерата "Федерер-Надал", нито предстои пълна доминация на Джокович, просто тримата велики играчи дърпат тениса към още по-величествени висоти. А съперничеството между тях наистина си струва.

Искрен Минчев