Българка е голямата надежда на френския тенис



16-10-2020 14:33 | Tennis24.bg

В семейство Илиеви топката е свещен предмет, но малката Сара не избира нито баскетболната, нито футболната, а малката жълта топка за тенис.

И то когато е само на две годинки и половина, гледайки мач на Мария Шарапова. „У нас непрекъснато върви спорт по телевизора и дъщеря ни просто просто посочи екрана и каза: „Искам и аз така“. Тя, разбира се, не си спомня този момент, но ние често й го разказваме. На три годинки я записахме да тренира, просто да видим дали въобще има данни за спортистка. Още от първия ден тя се почувства като риба във вода и попиваше всичко“, горда е майката Мариана.

В момента талантливото момиче, което на 3 октомври навърши 14 години, е №1 във Франция и №7 в света в своята възрастова група. На „Ролан Гарос тя получи уайлд-кард за юношеския турнир и записа дебют за Големия шлем.

Страст

„От момента, в който се научи да пише, Сара постоянно си драскаше: „Аз ще стана шампионка“. На мен все пак тръпката ми беше баскетболът и един ден я заведох на тренировка на отбор, който подготвях по това време. Дадох й дълга фланелка и оранжевата топка. Тя само седна до мен на пейката и ме попита: „Защо ме доведе тук, този спорт не го харесвам“. Известно време работех в спортен магазин и когато идваха с баща й да ме вземат вечер, тя винаги отиваше при тенис щанда, а не при малкия баскетболен кош, с който се опитвах да я изкуша. Където й да отидехме, тя си взимаше ракетата и играеше на стената“, спомня си майка й, която под името Мариана Манавска записва над 50 мача за националния отбор по баскетбол и печели сребърен медал на европейското през 1989 г. С родния си клуб Марица (Пловдив) вдига Купата на България, а с Левски става и шампион.

Продължава кариерата си в Гърция, Чехия и Израел, а през 1997 г. съдбата я отвежда в Страсбург. „Подписах едногодишен договор с местния клуб Расинг и пристигнах с два сака, без да знам френски. Стана така, че се установихме тук“, споделя Мариана.

Тогава синът им Нино е 7-годишен, а с раждането на Сара през 2006-а Манавска слага край на професионалния си път в баскетбола. Съпругът й Емил Илиев, с когото са заедно над 30 г., пък е бивш халф на Локомотив (Пд), а сега работи в сферата на транспорта. Цялата си енергия и любов към спорта двамата са насочили към Сара, която наричат „нашата принцеса“. В името на нейното желание за развитие, те се съгласяват дори тя да заживее в интернат към Националния тенис център в Париж.

Чест

Всъщност Сара е забелязана от специалисти на френската федерация за региона Елзас още 6-годишна и благодарение на това тя успява да работи с федерален треньор веднъж седмично, наред със заниманията си в клуба. „Дъщеря ни започна да яде само тенис – смее се Мариана. - Ние въобще не сме я натискали, защото като спортисти знаем колко труд и лишения изискват тези занимания“.

Постепенно постиженията й започват да се трупат, като в турнирите на Международната федерация (ITF) тя има титла и два финала, а преди това на ниво Tennis Europe става шампионка на сингъл и двойки в Карлсруе, а на състезание в академията на Патрик Муратоглу край Ница стига до мача за трофея. Побеждава и на престижната надпревара в Бордо, където на почетното табло снимката й стои до тази на Григор Димитров. Самата Сара е изложила у дома и своя фотография с Цветана Пиронкова, с която се среща, докато тренира при капитана ни за „Фед Къп“ Дора Рангелова в Пловдив. От сърце момичето се радва на последните успехи на Цвети, а другата й любимка е Ашли Барти. Именно със световната №1е свързан и най-емоционалният момент на Сара. След миналогодишния финал на „Ролан Гарос“, когато австралийката вдига първия си трофей от Големия шлем, Илиев получава невероятния шанс да свали купата „Сюзан Ланглен“ до централния корт заедно с Мис Вселена 2016 Ирис Митенар.

Кураж

Комплексът „Ролан Гарос“ вече се превръща в специално място за Сара, защото именно там тя ще продължи да тренира. „Не й беше лесно да вземе това решение, но то беше изцяло нейно. Вече две години е в националния отбор и направи логична стъпка, защото тук нямаше достатъчно конкуренция. Изискваше се доста кураж, тъй като нещата в Страсбург вървяха толкова добре. А и винаги сме били едно цяло с нея“, подчертава майката.

С таткото били до детето си и по време на „Ролан Гарос“, макар че го виждали рядко заради строгите мерки покрай коронавируса. На сингъл дъщеря им отпадна в I кръг в мач, прекъснат за дълго от дъжда. Въпреки студеното време, липсата на опит на такава арена и много по-големите от нея съпернички, Сара успя да запише победа на двойки. „Тя има страшно разнообразна игра и на корта може всичко – хвали я Мариана. - В ключовите моменти е способна да измисли нещо, което никой не очаква. Това се забелязва от агентите и фирмите за спортна екипировка, които непрекъснато ни преследваха в Париж – истинска джунгла. Сара засега не я интересуват тези неща, а ние се опитваме да я предпазваме“.

Освен че носи борбения дух на своите родители, Сара говори майчиния си език и си общува с българските си връстнички от корта, с които се запознава покрай участията на турнири у нас. Чувства се обаче французойка, въпреки че обича гозбите на бабите си – пълнени чушки, мусака, кисело зеле и баница. Неслучайно любимата й българска дума е „баба“.

Колкото до училището, вече две години се подготвя дистанционно. Цялото й време е посветено на любимата игра, а целта й е Топ 10 в ранглистата. „Най-много искам да спечеля „Ролан Гарос“, но ако може и останалите турнири от Големия шлем – още по-добре“, усмихва се малката шампионка с големи мечти.

Още 6-годишна разплаква момчетата на корта
В първия си клуб Сара редовно играе или с по-големи от нея момичета, или с момчета. Тя толкова често побеждава момчетата, че майките им подават оплакване, защото синовете има напускали разплакани корта.

Нашата героиня не си спомня нито първата победа, нито първата загуба, но си е научила урока: „Когато печеля, винаги е приятно. Видя ли, че губя и съперничката ми е по-силна, се опитвам да не падам с много. Направила ли съм добър мач, дори да съм претърпяла поражение, си казвам, че следващия път ще бъде по-добре“.

Баща й Емил казва: „От съвсем малка притежава силния си форхенд и играе толкова агресивно. Това или го носиш в себе си, или не. Никак не обича да губи, но е здраво стъпила на земята. Никога обаче не съм виждал спортист като дъщеря ми. Някой толкова фокусиран върху целта си“.

Автор: Таня Манова, "Монитор"


Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Турнир: Erste Bank Open
Категория: Друг
Място на провеждане: Виена, Австрия
Настилка: Зала
Награден фонд: €2,490,620

Official Website | Livescore
Други новини