Не стреляйте по пианиста – добър е!

Само 7 дни ни делят от старта на най-голямото спортно събитие в България за 2020 година – тенис шоуто Sofia Open. Куп звезди от световния тенис елит пристигат в София и ще играят пред българска публика в „Арена Армеец“ от 7 до 14 ноември. Страната ни е една от малкото в света, които ще имат честта да приемат турнир от календара на АТП след прекъсването на тура. И то какъв турнир?! Отново най-силният от категория АТП 250 за годината! Продължаваме рубриката „Звездите на Sofia Open 2020“. Нека заедно се запознаем с любопитни факти за тях и да отброяваме с нетърпение дните до старта!

Юго Юмбер е от Метц и логично е фен на едноименния футболен отбор. Но е избрал да играе тенис и го прави добре.

22-годишният французин вече има две титли от календара на АТП. В началото на сезона спечели в Оуклънд, а втората купа вдигна миналата седмица в Антверпен. В Белгия той се присъедини към отбора на състезателите, станали шампиони през тази година след спасен мачбол. Юго трябваше да го направи цели четири пъти на полуфинала с Даниел Евънс в столицата на диамантите.

През 2018 г. след титлата на „Чалънджър“ в Сеговия той получи правото да играе квалификации на US Open. Не само ги премина, но стигна до мач със Стан Вавринка във втория кръг на основната схема. А две години по-късно в Хамбург отстрани поставения под №1 Даниил Медведев и записа първата си победа срещу съперник от Топ 10.

На 12 Юмбер напуска родния си град и се мести в Париж, за да тренира в националния спортен институт. Във Франция гледат на Юго като на най-голямата надежда на новата вълна в тениса. А той си спомня как баща му е ставал в 5 сутринта и е работел до 20 часа, за да осигури пари за тренировки. Родителите на Юго имат ресторант и когато се прибере у дома, винаги обича да хапва, но гледа да не прекалява с колбасите.

Когато французинът получава контузия и не играе цял сезон намира спасение в другата си страст – музиката. Той свири на пиано от петгодишен и не тръгва никъде без преносимия си инструмент. А голямата му цел е да не бъде играч еднодневка. Или както казват във Франция – да не танцува само едно лято.