Отиде си от нас един страхотен приятел и познавач на родния тенис

В памет на журналиста Климент Величков

Отлетя в отвъдното и Климент Величков!

Той бе безспорно едно от най-интересните, едно от най-интелигентните пера в спортната ни журналистика – ярък представител на голямата школа на в. „Старт”.

Далеч не всички и особено по-младите обаче знаят, че Бате Климе (така го наричахме ние, по-младите ...тогава) беше страхотен приятел и радетел на тениса. И сега е пред очите ми, приседнал винаги в края на зрителската трибуна (оттам се гледа тенис най-добре) в зала „София или на централния корт на „Академик”, сега БНТЦ и разтворил на коленете си средноголям бележник. Той никога не пишеше наизуст, не разчиташе на „готов” резултат, за да го коментира, а репортерстваше само „на живо”.

Климент Величков май първи от българските журналисти стъпи на свещената трева на Уимбълдън. Отразяваше успехите на Мануела Малеева на американска земя, в прочутата „Медисън скуеър гардън” в Ню Йорк. Разбира се, за да може да прави това в онези времена имаше зад гърба си и „широкия гръб” на изключително широко скроения създател и главен редактор на в. „Старт” Недялко Донски. Уникалният спортен деятел на свой ред беше най-успешният досега шеф на българския футбол. През мандата на Н. Донски (1962-1970) България се класира три пъти на световните футболни финали – през 1962 г. в Чили, 1966-а – Англия и 1970 г. в Мексико. Вече начело от 1971 г. на невероятния за времето си илюстрован спортен седмичник „Старт”, той за първи път разтвори страниците на вестника и за ...Уимбълдън.

Така през 1977 г., за 100-годишнината на Уимбълдън, аз, младият тогава журналист,  дръзнах да предложа на Климент Величков (като зам.-главен редактор на „Старт”)  да подготвя голям материал за юбилейния турнир. Той ме погледна дружелюбно зад фотосоларните си диоптрови очила, помисли за минута и великодушно се съгласи. Дори ми „отпусна” цяла вестникарска страница. Гласуваше доверие на младите. Добре, ама как ще видя поне нещичко от турнира, като не го дават по нашата телевизия. Познавайки обаче добре Витоша, три дена поред се качвах горе на тогавашния профсъюзен дом (хижа) „Трендафила”. Там, на високото, сравнително добре се хващаше ТВ- Белград, която предаваше мачове от Уимбълдън. Изпитах невероятно удоволствие да гледам на синия екран майстори на ракетата, като Бьорн Борг, Джими Конърс, Роско Танър, Боб Хюит (на двойки), Крис Евърт, Вирджиния Уейд, Мима Яушовец и др. Искрената похвала на бате Климе, че съм „пипнал” материала така, че все едно съм бил на живо в „Мека”-та на световния тенис,  беше за мен три пъти по-ценна от повече от приличния хонорар. По онова време се плащаха честно и почтено хонорари както на журналистите в самата медия, така и на външите сътрудници.

Климент Величков не само пишеше чудесно за тенис, но и сам играеше на корта често и доста добре. В много масовите през 80-те и началото на 90-те години журналистически първенства по тенис при участието на 70-75 колеги, той почти редовно печелеше шампионската титла в „средната” възрастова група  45-55 г. Участваше с успех и в европейските първенства за журналисти в Пьортшах (Австрия) и в някои от световните ни първенства.  

За последен път се видяхме с Бате Климе в края на миналата година. Преди това бях поискал той да бъде един от тримата редактори/рецензенти на Алманаха на българския тенис, който готвехме с колегата Николай Миразчийски (сега вече и с журналистката от бившия в. „Народен спорт” Ани Дончева). Учтиво отклони поканата ми поради недоброто си здравословно състояние. Въпреки това му изпратих по мейла някои от моите очерци за шампиони и тенис клубове, които и той познаваше добре. Прочете ги на един дъх. Оценката му за тези материали беше отлична. Нарече ни „първопроходци” в едно „прекрасно начинание” за „българска тенис Илиада”. Определи труда ни като „книга на нашата чаровна страст, именувана "Тенис"!  Кроеше планове да представи в бъдеще Алманаха сред българската общност в САЩ и дори да съдейства за негов превод на английски.

Знаех за тежкото му заболяване, причинено от лекарска грешка в Чикаго, където беше живял над 15 години и издавал вестници за българите в САЩ. Завърнал се много болен в България, Климент Величков беше намерил приятелски подслон в  Ахелой, където за него, като за роден баща, се грижеше семейството на Михаил Томов. Трогателни грижи за него полагаше и „патриархът” на родния бадминтон проф. Пюзант (Пижо) Касабян, един от основателите и на тениса в Хасково. Именно Пижо беше довел бате Климе за 2-3 дни в София и настанил в Парк-хотел „Москва”, за да може там да се срещне със стари приятели и колеги.  Поласкан бях, че един от първите поканени бях аз. Зарадвах се, че е вече в доста по-добра физическа форма, облечен бе в спортен анцуг, а умът му все още сечеше като бръснач. Притесняваше се от редица проблеми, настъпили в българските вестници в Чикаго и САЩ след неговото отпътуване. Въодушевено ми разказа за своя проект да формира екип, който да създаде електронно спортно издание с нов прочит на управлението и постиженията на родния спорт. На „спорта с български калпак", както той образно го нарече.

Климент Величков беше едно живо доказателство за твърдението, че истинският журналист остава журналист до сетния си дъх! Царство ти небесно, скъпи бате Климе!

Автор: Борислав КОСТУРКОВ