За победите и пораженията

Една от любимите ми поговорки е ,,Победата има много майки, но поражението, само един баща,,. Малко повече от година измина от последния, тогава анонимен опит за генериране на напрежение в националния ни отбор след успешното ни участие на  ATP CUP в Австралия. Сега, след злощастното поражение от Мексико, някои отново се опитаха да обвиняват и да сочат с пръст, като ,,баща,, на неуспеха капитана на тима Теодор Бачев. Бяха отправени и лични обиди. Някои, чиито имена дори не си струва да се изричат. Да, всички, в това число и аз очаквахме, че ще победим мексиканците с лекота, но в спорта и в тениса нищо не е гарантирано и не винаги нещата се развиват по план. Никой не можеше да предвиди трагичната вест, която споходи лидера на отбора Мико Кузманов, а липсата на публика на практика лиши нашите момчета от основното предимство в отборните мачове – домакинството. Много коментари и мнения бяха изразени относно избора на двойка в съботния ден. Но още от началото знаехме, че именно на двойките шансовете ни са най-малки, защото съперниците разполагат с опитен и добре обигран тандем. Но аз съм сигурен, че решението кой да участва в двойките е било продиктувано единствено и само на базата на спортната форма и възможностите на нашите играчи.

В днешно време, за добро или зло, социалните мрежи играят важна роля във формирането на общественото мнение. Хора, които никой не е избирал, или упълномощавал изразяват мнения, искат оставки,  и влияят на нагласата на неутралната аудитория. Затова нека да ви кажа няколко думи, най-вече на по младите, за  ,,гологлавия капитан,,, както беше квалифициран Теодор Бачев. Познавам този човек от дете и съм убеден, че е един от най-добрите специалисти в България. Не  защото отведе сестра си Любомира до номер 68 в световната ранглиста. Не защото самият той е бил състезател и национал за Купа Дейвис, а най вече защото се ползва с огромното уважение на стотици хора, както в България, така и в чужбина, които са влезли в тениса и са се научили да играят благодарение на него. Знам също така, че Теди дълго време се колебаеше дали да приеме поканата за капитан на националния отбор и даже потърси моето скромно мнение. Защото не обича половинчатите неща и съзнава, каква отговорност съпътства тази работа. Но той има и едно друго много важно качество – не обича да му се налагат и да му казват, какво трябва да прави. А това е много важно за един капитан и треньор, не мислите ли?

Последните години тенисът е един от малкото спортове, които ни радват и постигат успехи на големите форуми. И тук не говоря само за Григор, Цветана, Вики Томова и другите ни елитни състезатели, които гледаме често по телевизията. Последните десетина години пред очите ни, с много труд и лична саможертва израсна ново поколение талантливи момчета и момичета, които имат шанса да пробият в професионалния тенис. Интригите, личните интереси, липсата на приемственост и дългосрочна визия са основните неща, които тровят българския спорт през последните 30 години. Затова вече почти две десетилетия не можем да се класираме на Световно, или Европейско първенство по футбол, а други спортове, които преди ни носеха медали и титли сега западнаха, или се намират в плачевно състояние.

След загубата от Мексико, би трябвало да аплодираме мъжеството и професионализма на Кузманов и другите момчета в отбора и да се радваме, че отново действат, като единен организъм. Някои от най-великите мигове на Българския тенис са свързани с Купа Дейвис, като се започне още от времето на Любо Генов и братя Пампулови, през Милен Велев, по-късно Ивайло Трайков и Тодор Енев. Бъдете сигурни, че сегашните национали също ще запишат имената си в историята на най-престижната отборна надпревара в тениса. Ще има други мачове, ще има победи и поражения. Те са неизменна част от спорта. И ако не можем да родим нещо градивно, или позитивно, нека поне замълчим и оставим онези които могат и знаят да си вършат работата.

Автор: Николай Драгиев, специално за Tennis24.bg

Блога на Николай Драгиев в Tennis24.bg вижте ТУК!