Особености и проблеми при управлението на спортни съоръжения

Ива Георгиева притежава международен опит в управлението на спортни съоръжения, като част от немския екип съответно в IFS и IMG и Lagardère Sports. Тя е представител и ключово лице за контакт за проектите на посочените по-горе компании (през годините) в България. Със своята международна експертиза и опит на местно ниво, тя познава в детайли утвърдените международни стандарти за управление на спортни проекти и начин на работа. Отдадена е на българския спорт и възможността за реализиране на най-добрите практики в управлението на спортни съоръжения и инвестиции в спорта.
 
Тя завършва журналистика и връзки с обществеността в СУ "Св. Климент Охридски". Магистър е по политически науки от Философския факултет на същия университет. Специализира управление на проекти и управление на качеството по програма на Тихоокеанския университет, Токио и съответно в Американски университет в София. Представяме ви една от нейните разработки:

Управление на спортни съоръжения
 
Темата, свързана с управлението на спортните съоръжения в България, е крайно непопулярна. Този факт свидетелства и за логичните проблеми в спорта, включително ограничава възможностите за финансиране.
 
Ефективният мениджмънт на спортни съоръжения  е пряко свързан с разбирането и разграничаването на това определение на две основни концепции, които имат различни функции - управление на съоръжения и управление на операциите. Управлението на съоръженията е подчинено на правилната организация, контролираща безопасността и сигурността на съответния обект. От друга страна, експлоатацията, е свързана с финансовото и екологично отношение към съответното съоръжение. Този подход е непознат и неприложим в България. Наличните активи в българския спорт са морално остарели, лошо стопанисвани и изключително безперспективни за всеки потенциален инвеститор, чиито намерения са свързани изключително със спорт.
 
Както при всеки вид бизнес, така и в спорта, всяко съоръжение трябва да функционира съгласно специфичното законодателство, адекватно на потребителското търсене и най-важното – да бъде част от жизнен бизнес-модел, независимо от неговата собственост (държавна, общинска, частна). Тук бих искала да отбележа, че у нас липсва публична информация относно статута на спортните съоръжения. Отсъствието на яснота, свързана със собствеността, е ключов проблем пред всеки потенциален инвеститор.
 
Спортните обекти в България са класически пример за неустойчиво управление. Не бих могла да посоча нито един успешен модел в тази посока. 
 
Например гордостта на предходното правителство – зала „ Арена Армеец“, е конкретен пример за многофункционална зала, по задание, но на практика, тя е ограничена в няколко вида спорт. Първо, залата е със 7 метра по-къса от  европейските стандарти за строителство на такъв тип зали, във връзка с изграждането на закрита писта за лека атлетика. Второ, по никакъв начин не е пригодена за предлагане на т.нар. „hospitality services“. Трето, същата не е планирана за провеждане на неспортни събития (които гарантират допълнителни приходи – 365 дни в годината).
 
Неудовлетворителните условия, свързани с прилежащата инфраструктура, обслужваща залата (паркинг, безпрепятствен и бърз достъп за всички социални групи на обществото до “вход – изход“, ВИП паркиране и т.н, са само малка част от слабостите на съоръжението.
 
Не бих могла да не спомена и безидейно построените зали и стадиони в малки населени места, в които се провеждат нищожен брой събития. Те са поредното доказателство за неефективността на тези обекти, трупащи всекидневно задължения за сметка на българския данъкоплатец.
 
Това не означава, че в тези населени места не трябва да бъдат създадени условия за спорт, напротив, но всяка инвестиция изисква да бъде съобразена със спецификите на региона.
 
Популярният в развитите спортни държави модел, описващ дефиницията за „организационна ефективност“, е непознато понятие в България, когато говорим за съоръжения и тяхната дългосрочна приложимост. Тя представлява неразделна част от предшестващите я процеси на планиране. Измерването на организационната ефективност е от основно значение за оценката на това, което то предлага като програмни, оперативни и управленски перспективи. Това е интегрален процес, доказващ на всеки потенциален инвеститор, финансовата ефективност и потенциал на съответното съоръжение.
 
Когато говорим за дадено спортното съоръжение като устойчив, организационно–ефективен бизнес-модел, първото и основно условие, е да бъде изяснена неговата собственост. Управленските му структури трябва да бъдат гъвкави и да отговорят на промените в околната среда, които могат да бъдат вътрешни  - към организацията или външни (съобразени с местната икономика, бизнес - климат и т.н).
 
В допълнение към основните въпроси, свързани с управлението и експлоатацията на спортните съоръжения, осигуряването на финансиране, е ключов фактор, който е предшестван от извършване на адекватна оценка на разходите за собственост на съответното съоръжение, разходите, свързани са жизнения цикъл на обекта и не на последно място, анализ на икономическото въздействие.
 
След кризата с глобалната пандемия, инвестицията в нови спортни съоръжения, се превръща в сравнително рисков процес, който неизменно изисква и сложни финансови договорености. За съжаление, България е неподготвена да предложи, както условия, така и потенциално интересни проекти, които да привлекат вниманието на значими инвеститори в спорта.  Последните събития около ПФК Левски, са показателни, че когато липсва реален маркетинг и търговски завършен продукт, то привличането на реален инвеститор, е непосилна или твърде сложна задача.  Управлението не само на активите, но и на самата организация,  е съществена част от провокирането на инвестиционен интерес. То е елемент от живота на спортната организация.
 
За съжаление, когато професионалната експертиза е занижена, трудно се правят верните изводи. За разлика от българските спортни организации, европейските (включително централно европейските), претърпяха изключителна еволюция през годините,  в посока професионално структуриране и ефективно опериране със своите активи. Същественото ни разграничаване от утвърдените модели в Европа, се изразява в мисиите и целите, които тези общества следват, техният избор на критерии за измерване на резултатите и приложението им в спортната индустрия.