Цветан Цолов на 80 години

Гимнастикът, който сам на корта тренира сервиси. Цолето слага през 1965 г. край на хегемонията на Николай Чупаров.  Носителят на общо шест шампионски титли изглежда здрав и бодър и днес.

Тези дни 80 години навърши Цветан Цолов – тенисистът, който през далечната вече 1965 г. сложи край на продължилата повече от десетилетие ера на Николай Чупаров. 

Роден на 16 септември 1941 г. в София,  Цолето, както всички в тениса го наричаме,  започва първо с гимнастика. Става дори столичен шампион за юноши – ІІІ разряд. Навремето в родния спорт имаше степенуване : разреди, кандидат- майстор, майстор и заслужил майстор на спорта. Едно лошо падане от успоредката и една случайност в училище стават причина за неговото „обръщане” към тениса и неговото „издигане” там.

В гимназията Цолето попада в един клас с Иван Шавкулов (Шафа), вече юношески шампион по тенис, играещ стилово и атакуващо. Скоро при тях „цъфва” и Цъфа (Стефан Цветков-старши) най-добрият приятел на Цветан Цолов още от махалата – квартал „Цар Иван Асен Втори”. Към това трио, което скоро ще диктува юношеския тенис в България и ще въведе и у нас модерния тогава нападателен стил игра с чести излизания на мрежата, се присъединява още един съученик  Марко Марков. Той също играе доста добре тенис.

В такава компания Цолето, който до Х клас не е хващал ракета в ръце, така се запалва по тениса, че понякога с Цъфа дори се правят на болни, изкрънкват от училищната лекарка медицинска бележка за три дни. И после „болните” три дни се скъсват да бягат по кортовете като пощурели. Резултатът е налице. Само след година –година и половина игра, при това с толкова късен старт, Цветан Цолов става  през 1959 г. републикански шампион за юноши, побеждавайки на финала дотогавашния „номер едно” Иван Шавкулов. И сега на тази достолепна възраст той си спомня с умиление и благодарност за своите треньори: Виргиния (Джина) Пиперова, Милчо Михайлов, Владимир Романски, Александър Димитров (Герман),  обградили с родителско внимание и грижи десетки български тенисисти.      
                                                                              
„ И все пак бях самоук – споделя Цветан Цолов - каквото видя оттук-оттам и ми хареса, например някой удар, се опитвах да го приложа. Особено ми повлия „”Универсиада-1961” в София.  Видях „на живо” как Боро Йованович, най-силният тогава югославски тенисист, като сервира, подскача и удря топката във въздуха. Той имаше горе-долу моята физика – плещест, здрав, но невисок на ръст. Започнах да си мисля, щом този вече утвърден и на световния корт играч подскача, значи става по-висок и съответно сервисът му – по-силен. Започнах и аз да бия сервис с подскок.”

Аз също си спомням как като дете с любопитство съм наблюдавал Цолето, който излизаше сам на корт №4 в горната клетка на БСФС (сега отново Софийски тенис клуб), стиснал в едната си ръка ракетата, а с другата грабнал кошче с топки. Той поставяше по една синьо-жълта картонена кутия «Треторн» в двата ъгъла на «те-то» и започваше да бие сервиси. И така винаги повече от час. Зад телената ограда се чуваха гласове: „Този, лудият какво прави? Тръгнал сам да бие сервиси?! За какво го прави?”. Тези реакции  показват на какво равнище е бил родният  тенис, за да може упражняване на един основен игрови елемент, като сервиса, да поражда такова учудване. 

(Цветан Цолов изпълнява нисък бекхенд)

Към най-мощния за началото на 60-те години у нас сервис Цветан Цолов прибавя към арсенала си още дълбок и точно пласиран дланов удар (форхенд), силен смаш (удар над глава) и прилични волета. Пътят към успеха и в мъжкия тенис вече е открит. Първите титли идват на двойки – смесени (1962 и 1963 г.) с Юлия Берберян (майката и треньорка на трите сестри Малееви) и мъже двойки (1964-1965 г.) с неразделния си приятел и съотборник от „Спартак” (София) Стефан Цветков-старши. След два неуспешни опита на финала поединично,  през 1965 г. Цв. Цолов успява да прескочи и „Рубикона” Николай Чупаров, рекордьора ни по шампионски титли (10!) на „сингъл”, истински „рицар от основната линия”, наред с Александър Димитров (Герман).

„Макар че не блестеше с някакви особени удари – връща лентата назад юбилярът – Чупето обаче имаше обаче вроден нюх към тениса, предугаждаше всеки ход на своя противник, тръгваше много навреме за топката и без  привидно да тича много по корта, стигаше всичко. Побеждаваше ни обаче най-вече със своята психика. В това той  беше цяла  класа над всички нас, а със самочувствието си направо ни потискаше.  Дори аз, когото всички смятаха за много стабилен  психически, на корта се притеснявах от него.”

На следващата 1966-а Цветан Цолов вече е „намерил цаката”, по-леко преодолява Чупаров и за втори пореден път се изкачва на най-високото стъпало на стълбичката на победителите при мъжете поединично. Така той се записва в летописа на българския тенис с общо шест шампионски титли – 2 на „сингъл” и 4 в каретата (по две на мъже двойки и смесени двойки) . И нещо любопитно. За титлата си на «сингъл» получава парична премия от... 25 лв., като от тях му удържат 5 лв. за... ергенски данък ?!

(снимка на националния ни отбор)

Естествено майсторът на спорта Цветан Цолов е включен още през 1963 г. в националния отбор на България. За съжаление той  не можа да участва в най-голямото и авторитетно навремето състезание за Купа „Дейвис” .Вероятно заради тежката ни загуба с 0:5 от Франция при първото ни участие през 1964 г. в Дижон,  през най-силните години на Цолето в тениса - 1965 и 1966 г., България не заявява участие в Купа „Дейвис”. Когато отново се появяваме през 1967 г. срещу Португалия в София,  тогава той вече е отстъпил своята титла на по-младия Кирил  Яшмаков и съоветно Кирчо е титуляр в отбора. Иначе Цолето играе на пет Балканиади през периода 1963 – 1968 г. които тогава бяха много силни състезания с всички звезди на балканските страни и утвърдени имена, като Йованович и Пилич (СФРЮ), Цириак и Настасе (Румъния), Калугеропулос (Гърция) и др. При тази голяма конкуренция най-доброто ни класиране с участието на Цолов е в Истанбул през 1964 г. Тогава  България (в отбора са Н. Чупаров, Рангел Рангелов, Стефан Цветков и Цв. Цолов) заема второто място след Румъния.

За съжаление мс  Цветан Цолов прекрати  активната си състезателна дейност твърде рано през 1970 г., едва 29-годишен. За сегашните времена в тениса дори „обидно” рано. Просто естеството на неговата работа не му позволява да тренира вече достатъчно редовно и интензивно, а по негови думи е нямал вече и тази стръв за победа. Участваше само в отборни първенства, за да подпомага  своя клуб, вече „Левски - Спартак”.  

(Цветан Цолов, крайният вляво с отбора на "Левски-Спартак"  в самото начало на 70-те години пред международна среща. До него  от ляво надясно: Стефан Цветков, Любен Генов, Илия Илиев, Елена Щерева – Романска, Надежда Теодорова и Милчо Михайлов – старши треньор и капитан на отбора)

Днес тенисистът, прекратил хегемонията на рекордьора Н. Чупаров, предпочита пред София тишината и уюта на китно балканско селце, недалеч от големия язовир Огоста. Там, недалеч от Монтана, той и съпругата му водят спокоен живот на здрави пенсионери, ходи на риболов, отглежда домати и чушки. Вероятно близостта до природата и/ или генът са допринесли, но Цветан Цолов изглежда отлично за своите вече 80 години. Не е загубил спортния си вид и походка, умът му е бистър, а гласът – бодър, младежки.

Честит юбилей, драги Цоле!  Бъди ни жив, здрав и все така бодър!

Автор: Борислав КОСТУРКОВ, специално за сайта Tennis24.bg