Биографията на Сампрас е на пазара, купетя я с отстъпка

Биографията на Пийт Сампрас вече е на пазара. Можете да я поръчате от Tennis24.bg с отстъпка 10%. (пишете ни на office@tennis24.bg). Цената: 18 лв. за изданието с меки корици и 22 лв. с твърди корици. Доставката до адрес или офис на Еконт е 4 лв. 


ВЪВЕДЕНИЕ

Започнах да пиша тази книга, когато кариерата на Пийт Сампрас клонеше към своя край, и я завърших наскоро. Като журналист, който е проследил развитието му и е наблюдавал как играе с хладнокръвие, почти недостижимо за повечето други тенисисти, винаги съм изпитвал най-високо уважение към него. Според мен той печелеше и губеше с възможно най-голямото достойнство. Сампрас си изгради репутацията на целеустремен спортист, който почти не се интересува от шоуто, към което неговият спорт предразполага. За него тенисът беше работа и той се отнасяше много сериозно към ставащото на бойното поле.

По време на петнайсетгодишната му кариера се впечатлявах сериозно от онова, което той желаеше да постигне, и от стремежа му към най-високите отличия, които този спорт би могъл да му донесе. Не мисля, че съм виждал друг тенисист за почти петте си десетилетия като журналист, който да е бил по-верен на убежденията си и по-решен да преследва целите си с такава елегантност и професионализъм.

Пийт Сампрас бе съвсем наясно какво иска и знаеше какво ще му е необходимо, за да осъществи най-големите си мечти, да ги превърне в реалност. Той беше категоричният професионалист на своята епоха и несравним шампион, живеещ единствено за да играе тенис по възможно най-добрия начин. Вътрешно вярваше, че докато е напълно потопен в заниманията си и не се отклонява от целите и плановете си, не би могъл да бъде пренебрегнат, когато е във върховата си форма.

Запалих се по тениса, когато наближавах тринайсетия си рожден ден и за първи път отидох на „Уимбълдън“ през юни 1965-а. В храма на спорта ме заведе баща ми. Онова лято той се беше преместил в Лондон и обичаше тениса най-вече като запален клубен играч. Искаше да видя турнира, който според него бе по-велик от самата игра, да се потопя в културното изживяване, да присъствам на спортно събитие, несравнимо с никое друго. Онова, което баща ми не знаеше, беше, че незабавно щях да се пристрастя към тениса. От този ден сутрините ми започваха с разгръщане на спортните страници на вестника, за да търся резултатите от турнирите. Ходех на „Уимбълдън“, на Шампионата на САЩ във Форест Хилс ден след ден, лято след лято. До петнайсетата си година целта на живота ми беше да стана спортен журналист и тенис коментатор. В началото на седемдесетте се устроих професионално, като започнах работа зад кулисите при Бъд Колинс като статистик в телевизионните му предавания за CBS и NBC и му помагах за статиите му за „Бостън Глоуб“. През 1974-та бях нает от много престижния „Уърлд Тенис Магазин“ като журналист и редактор. Работих щастливо там в продължение на седемнайсет години; от 1992-ра до 2007-асе преместих в списание „Тенис Уик“ и оттогава пиша редовно за „Тенис Чанъл“ и tennis.com. През последните две десетилетия съм написал две книги за историята на играта и съм съавтор на учебно пособие с известния треньор и бивш №1 на Америка Денис Ралстън. През тези повече от пет десетилетия в играта и почти половин век на нейното отразяване съм имал щастието да бъда свидетел на цяла кавалкада от велики тенисисти – от Род Лейвър и Рой Емерсън от юношеството ми до Артър Аш и Джими Конърс, Бьорн Борг и Джон Макенроу, та чак до днешните икони Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович. Гледал съм Били Джийн Кинг в разцвета ѝ, наблюдавал съм Криси Евърт през целите две десетилетия на кариерата ѝ, когато тя последователно громеше всичките си съперници през седемдесетте и осемдесетте, възхищавал съм се на брилянтността на Моника Селеш и Щефи Граф, станах свидетел на несравнимото величие на сестрите Уилямс. Но никой друг шампион в живота ми – и като фен, и като журналист – не ме е впечатлявал по-всеобхватно от Пийт Сампрас. Следях го периодично по време на първите му два професионални сезона през 1988-а и 1989-а. Но когато по такъв потресаващ начин спечели US Open през 1990-а едва на деветнайсет, аз наистина се впечатлих.

Бях убеден, че ще се превърне в сериозна сила, харесвах непринуденото му държание. И тогава ме осени, че Сампрас разполага с точния набор инструменти, с които да триумфира на тенис корта – непоколебима борба, честна игра, уважение към противниците, сериозно отношение към всичко и възприемането на този спорт като основен житейски приоритет. И никога не правеше компромиси с почтеността си, винаги играеше по правилата и помнеше, че това е спорт, а не просто занимание. По този начин съумя да остане верен на себе си.

От моя гледна точка Сампрас неизменно поддържаше онези високи стандарти и ясни ценности през остатъка от кариерата си. Знаеше кой е и беше наясно как трябва да се държи на корта независимо от залога и стреса. За Пийт Сампрас тенисът беше животът. Целта му беше да остави следа в този спорт. А като писател, който обича спорта толкова, колкото и живота, следях и описвах кариерата му отблизо от онова Открито първенство на САЩ през 1990-а. И нещо повече. В някои отношения имах чувството, че го разбирам по-добре от колегите ми.

Вярвах, че той представя играта изключително добре, и ми се струваше, че невинаги е изобразяван правилно и точно от мнозина в моята професия. В интерес на истината той беше много уважаван от медиите, но често статиите за него бяха твърде повърхностни. Сампрас бе срамежлив и резервиран. Той беше многоизмерна личност с дълбока чувствителност, чудесно чувство за хумор и остър ум. За пръв път интервюирах Сампрас през 1992-ра и през следващите две години проведохме още няколко разговора. Не се срещнахме лично до 1995-а, но след това проведох с него много интервюта лице в лице и по телефона. Усещах, че се разбираме добре покрай взаимното ни уважение. През остатъка от кариерата му говорихме редовно, но продължих да го интервюирам дълго след като игра на последния си официален турнир и си тръгна със стил по време на US Open през 2002-ра.

През следващото десетилетие и след това, точно до излизането на тази книга, съм говорил веднъж или два пъти годишно със Сампрас, за да получа впечатленията му от неофициалните му тенис срещи и за ставащото напоследък в играта при мъжете, като пишех дълги статии по тези теми. През изминалата година, от есента на 2018-а до лятото на 2019-а,проведох безчет интервюта със Сампрас заради книгата. Той беше много щедър с времето си и с готовност говори на многобройни теми. Времето на разговорите ни нямаше как да е по-подходящо, защото Сампрас беше заменил живота си на шампион от най-висш ранг, устремен към най-високите цели в спорта, за този на съпруги баща, с други житейски възгледи, без да е обсебен от личните си цели подобно на водещите атлети. Сега той е семеен човек, който се радва на живота си като родител и се е заел да бъде добър съпруг, състрадателен и отдаден баща.

За мен беше удоволствие да напиша тази книга. От доста време работих по нея в главата си. Позовавам се на познанията си за кариерата на Сампрас, за усещането ми какъв човек е и какъв спортист беше. По мое мнение Пийт Сампрас в най-добрите си времена на твърди кортове, на закрито или трева, е по-добър от всеки, хващал някога ракета. Беше съвършеният противник с несравним шампионски характер. Що се отнася до Пийт Сампрас като личност, според мен той заслужава най-високите оценки, понеже е изключително почтен човек, който говори едновременно спокойно и с жар за онова, в което вярва. По време на многобройните ми разговори с Пийт за тази книга си припомних защо още в началото бях възхитен от него. В характера му има последователност. Винаги е бил спокоен и уверен, с ясни убеждения, враг на превзетостта. В края на четиресетте си години Сампрас си остава същият скромен човек, какъвто винаги е бил. Надявам се да се наслаждавате на четенето на спортната биография на Пийт Сампрас толкова, колкото се наслаждавах на написването ѝ.

Стив Флинк
Катона, Ню Йорк

Пийт Сампрас - Една велика кариера
Автор: Стив Флинк
Превод: Весела Ангелова
Консултант: Любомир Тодоров
Редактор: Ирена Петкова
издател: Премиум букс
Дата на излизане: 28 октомври 2021 г.