Осем десетилетия на тенис корта

-Родоначалникът на тенис „династията” Лазарови е родом от Пловдив. С кончината на бащата на Красимир и Мариян и дядо на Алекс и Джордж (Зазо) се затваря цял раздел от историята на любимия ни спорт. Три незабравими епизода с бате Гого

Внезапно ни напусна бившият национален състезател и заслужил треньор по тенис Георги Лазаров, нашият бате Гого! На 88-годишна възраст, но до последните си дни, безкрайно енергичен, с бистър ум и добра памет. Та на 28 декември м.г. той отново е бил на корта. Като подавач, но с ракета в ръка, е събирал  топките при поредната тренировка на неговия син Красимир с внука Джордж (Зазо). С неговата кончина се затваря не една глава, а цял раздел от историята на българския тенис. Раздел, защото бате Гого, както почти всички му викаха, е родоначалник на „династията” Лазарови в тениса, като „династиите”: Берберян- Малееви, Велеви, Рангелови.... Раздел, защото на любимия ни спорт Георги Лазаров посвети осем десетилетия от своя дълъг и плодотворен житейски път. 

Любовта към ракетата и бялата (тогава) топка пламва толкова силно у дребничкия русокос малчуган, че той заедно с най-добрите си приятелчета, съседите Емил и Вилхелм Хайрабедян – и тримата от центъра на Пловдив, където по-късно е издигнат хотел «Тримонциум», всяка сутрин рано-рано хукват пеша към единствените тогава кортове в стария стадион на «Локомотив» на Асеновградско шосе. И за да бъдат първи, трите момченца си правят «система за ранно предупреждение». Прехвърлят тънко въженце между двете съседски къщи с две камбанки и който се събуди пръв, буди и другите. За да бъдат на корта едва ли не още на разсъмване, преди да е станал дори строгият домакин на стадиона, бай Начо – бащата на Рангел и Здравко Рангелови, дядо на двете Дори Рангелови  и съответно прадядо на Мико Кузманов. Бай Начо ще им се скара, ще им викне, че го будят с ударите по топката и веселата глъч, но вътрешно ще се радва, че има такива ентусиазирани хлапета.

(Състезатели и деятели с големи заслуги за съживяването на тениса в Пловдив след Втората световна война. На снимката от 1948 г. Георги Лазаров е крайният вдясно. Вляво от него: Димитър Вулев, Петър Джонов, Груд (Гутко) Сариев, 11-годишният Рангел (Реньо) Рангелов и Веселин (Ацето) Лазаров)

Познавах Георги Лазаров още от края на 50-те -началото на 60-те години, когато дори още недипломирал се от ВИФ (двамата с Ангел Пенчев са едни от първите студенти в специалност „Тенис”), се беше оженил и преместил при младата си съпруга в нашия квартал. Двамата с Лиляна (кака Лили) вече Лазарова  живяха няколко години на „Гогол”, през една улица от нашия дом и също почти срещу кортовете на БСФС (сега отново СТК). Като национален състезател, бате Гого правеше впечатление на мен, прохождащия в тениса хлапак, най-вече със своята невероятна борбеност и психическа устойчивост, с умението да „обръща” загубени в спечелени мачове, с бързината си на корта и прецизни „лобове” (прехвърлящи противника удари). Не случайно си беше извоювал прозвището „Гого моторетката” и „Цар лоб”. Помня как при игра на двойки двамата с Ангел (Анчо) Пенчев отразяваха смачове на съперниците си, навлизайки дори в съседни кортове и после бързо се връщаха обратно.

Неговият внук Александър (Алекс) Лазаров, трикратен държавен първенец поединично и един от най-перспективните ни състезатели, също връща лентата назад: „С дядо ми Гого сме играли много пъти. До 13-годишната ми възраст (б.а. – Алекс е роден на 6 ноември 1997 г.) ме биеше. Та той тичаше наистина като моторетка по корта до 75-годишната си възрост.  За първи път го победих, когато бях вече на 13 години и бях много горд. Играли сме с него и много карета на кортовете на „Академик” с негови приятели –силни любители. Беше много забавно. Дядо ми ме заведе и на първото ми състезание. Баща ми дори не знаше. Бях 11-годишен, а турнирът в Пазарджик -държавен,от календара на БФТ и за деца до 12 години.” 

Находчивостта, тактическата изобретателност, „хитростите” в играта, стремежът към учене на нови неща на Георги Лазаров бяха бързо оценени и още ненавършил 30 години, той става през 1962 г. играещ треньор на представителните отбори на СФД „Академик” (София).  За кратко време съумява да изгради добра амалгама между играчи на различна възраст (за студентското дружество може да се състезават и преподаватели). Дарен с бърз и практичен ум, подпомогнат и от д-р Тодор Тодоров (Доктора), бате Гого успява в онова време с все още силни ограничения на пътуванията да осигури интересни двустранни  срещи на нашите тенисисти –студенти не само със сродния и силен отбор на „Щинца” (Букурещ), но също със студентските клубове в Гренобъл (Франция) и в град до Стокхолм. През 70-те години „Академик” гостува и в Куба. Натрупаният опит, вкл. международен, дава резултат и през 1969 г. мъжкият отбор извоюва титлата „републикански отборен първенец”, а жените през периода 1965-1968 г. са направо абонирани за шампионската титла. През 1979 г. „Академик” става комплексен първенец. Вторият „ Ренесансов” период, през който мъжете на студентското дружество са отново неизменно на върха е 1986-1988 г. За него тогава играят шампионите Красимир Лазаров и Юлиан Стаматов, а също и баткото на Краси- Мариян, особено силен на двойки. И двамата са синове и възпитаници в тениса на ... Георги Лазаров. От 1977 г.  след Универсиадата в София и балканската титла за мъжкия ни отбор, на който е капитан, той става вече заслужил треньор.

(Националните отбори на България – мъже и жени, пред международна среща през втората половина на 50-те години. От дясно наляво при мъжете: Г. Лазаров, Николай Чупаров, Владимир Томов, Рангел Рангелов, инж. Христо Петрунов, Александър Димитров (Герман), капитан)

Малцина знаят обаче, че двамата с д-р Тодор Тодоров са първите български треньори, наблюдавали „на живо” турнир от Големия шлем. На „Ролан Гарос” през 1966 г. те не само гледат, но и правят с чешка любителска филмова камера „Адмира” (16 мм) кинограми на ударите и играта на най-големите тогава звезди: австралийците Джон Нюкомб, Рой Емерсън, Тони Роуч, Фред Стол и др. После години наред използваха активно тези кинограми  в тренировъчния процес и това беше една новост за всички нас.

Много са прекрасните ни общите спомени и преживявания с бате Гого. От зимен лагер на спортните отбори на ВХТИ (той беше щатен преподавател там, инициатор и двигател на изграждането на кортове на територията на този ВУЗ) в летовище „Св. Константин” над Пещера, където учехме първородния му син Мариян на ски, през съвместната ни работа на „Универсиада-1977” в София – той като треньор на отбора на България, аз – като пресаташе на тениса за Световните студентски игри,  до участието ни в силния международен турнир в Циновиц и Берлин (ГДР) – той като водач на българския отбор, аз – като международен съдия. Навсякъде жизнен, енергичен, ведър, умеещ да се шегува, но и да понася шеги.

(Георги Лазаров и синът му Красимир разглеждат снимки за „династия” Лазарови, предвидени за Алманаха на тениса в България)

Чувахме се често, за последно по Коледа, а за Новата 2022-а телефоните и на бате Гого и на кака Лили даваха „свободно” и не успях да ги поздравя. Сега след така неочакваната му кончина, спомените ми връхлитат един след друг. Ще откроя само три епизода – два от тях за Георги Лазаров като треньор, запечатали се дълбоко в паметта ми:

Епизод първи 
Бате Гого подготвя едва 16-годишния Красимир Лазаров за първите му големи „подвизи” и при мъжете. На републиканското първенство му предстои четвъртфинален двубой с опитния ас Божидар Пампулов. Левичарят е известен със своя мощен за времето си първи сервис и силно лифтиран или подсечен втори сервис. С него близнакът Пампулов, особено сервирайки отляво  на бекхенда на десничарите, почти ги „изхвърля” встрани от корта и с хубаво воле, най-вече от бекхенд, завършва безпроблемно топката. Затова „старата лисица” Гого нагласи тенис машината на остри сечени удари към бекхенда на Краси и той оттам трябваше да прави минаващи удари по диагонала ниско в краката на Божидар, при това на по-несигурния му удар – форхенда. Опитният треньор повтори това упражнение десетки пъти до усъвършенстването му. Тактиката проработи. „Рубиконът” Божидар бе прескочен. Така на 16 г. и 6 м. Красимир стана най-младият и досега шампион поединично в историята на мъжкия ни тенис, за да последват още четири негови шампионски титли. Заедно със своя по-голям брат Мариян през същата 1982 г. триумфираха и на двойки. И всичко това под ръководството на своя баща и единствен треньор Георги Лазаров.

(Рядко явление в Пловдив – обилен сняг. Георги Лазаров (вторият отляво на дясно) се учи на кънки (с жабки), подпомаган от двете му страни от братята -тенисисти Хайрабедян)

Епизод втори
През горещото лято на 1981 г. се провежда републиканско лично-отборно първенство по усъвършенстваната система. Именно то носи точки за комплексното класиране на дружествата – нещо, на което навремето много се държеше. «Левски-Спартак» отново има проблеми при попълването на мъжкия си отбор и отново прибягва до услугите на официално прекратилия състезателната си дейност Стефан Цветков–старши. На него жребият отрежда да играе срещу Мариян (в момента войник в ЦСКА), първородния син на мс Георги Лазаров. Млад и амбициозен, с много добра техника на ударите, Мариян вече е «пробил» при мъжете, а от следващата 1982-а стана и титуляр в националния ни отбор за Балканиадите и за Купа «Дейвис» (най-вече при двойките). Мачът, важен особено за отборното класиране на двата софийски «гранда»- ЦСКА и «Левски-Спартак», започва чудесно за вече 40-годишния Цветков. В присъщия си елегантен нападателен и атрактивен стил на игра «старият Цъф», чувствайки че този мач е «лебедовата му песен»,  направо громи младата надежда – сет и 4-2 гейма за него. В този момент задъхан и със ситните си крачки зад телената ограда доближи бате Гого. Той веднага «изкомандва» на омърлушения си син смяна на тактиката. Познавайки Цъфа още от юноша, хитрият тактик даде на Мариян най-неприятната и ненавиждана от отличния техник, но недотам психически стабилен Цветков-старши, инструкция  – да му повдига топката ...»към небето». Лято, обедно време, слънцето блестеше право в очите.  Мариян бързо обърна мача и спечели за ЦСКА в три сета последния двубой на Стефан Цветков-старши като състезател. Роден през 1962 г. и трениран изключително от своя баща, националът Мариян Лазаров стана при мъжете петкратен шампион на двойки-  мъже и смесени.

(На силния международен турнир за младежи и девойки (до 21 г.) в Пилзен (ЧССР) през 1979 г. Първородният син на бате Гого, Мариян Лазаров е първият от дясно наляво. До него са Марина Кондова, Асен Дишков и Кирил Яшмаков, капитан и водач на отбора)

Епизод трети
Февруари 2019 -а. На турнира АТР 250 Sofia Open в Арена Армеец наблюдавах най-силната игра на Алекс Лазаров на родния корт. В квалификациите по-големият внук на бате Гого от Красимир постигна две забележителни и драматични победи. Първо надигра в два сета поставения под № 3 в квалификационната схема Лукаш Лацко (Словакия). Спиращо дъха „крими” бе обаче следващият мач на 21-годишния (тогава) български тенисист срещу италианеца Лука Вани, № 154 в ранглистата на АТП. Над два часа мъжка борба за всяка точка, два мачбола в третия сет за Вани при негов сервис, но Лазаров-внук прояви завидна псхическа устойчивост и хладнокръвие. Накрая Алекс грабна победата със 7-6 (8-6 точки), 3-6, 7-5! Успех, който заслужено го изпрати в основната схема на много силния турнир.

(Също като своя баща, Красимир Лазаров е всеотдаен треньор на своите синове. С Алекс Лазаров в „Арена Армеец” по време на 250 ATP Sofia Open)

Седях и на двата мача в «Арена Армеец» точно зад ложата на семейство Лазарови. Непрестанно се опитвах да успокоявам бабата и дядото на Алекс –кака Лили (тя вече над шест десетилетия стои зад гърба и в прекия и в преносния смисъл на своя съпруг, после на синовете, а сега и зад внуците - всички тенисисти ) и бате Гого. Те буквално трепереха. Майката Юлияна (лекарка по професия), несъмнено най-големият фен на своя талантлив син, скачаше от мястото си почти след всяка спечелена от него точка. Скачах и аз. Накрая тримата плачеха от радост. Облян в сълзи, силно емоционалният бате Гого бе получил дори аритмия. 

Горд, че с тези свои победи стана първият наш тенисист, преминал в основната схема на АТП турнир от квалификация, без да има „уайлд кард”, Алекс после ми сподели: „ Притеснявах се за моя дядо Гого да не му се случи нещо лошо при тези мои мачове, защото е много емоционален. Никога досега обаче не съм го виждал толкова радостен и толкова горд.”

(Над шест десетилетия заедно, Георги и Лиляна Лазарови са щастливи от победите на техния внук Алекс Лазаров на турнира  250 ATP Sofia Open)

Такъв беше заслужилият треньор Георги Лазаров, нашият бате Гого. През последните години той с голямо удоволствие посещаваше тренировките на своя по-малък внук Джордж (Зазо), роден през 2005 г., който също напредва стремително. Опитваше се да помага на бащата- треньор Красимир с каквото може, дори да събира топките, но да бъде ...на корта. Впрочем много добре играе тенис и другият внук Лука от сина му Мариян, но последният отдавна е треньор в чужбина – в Австрия и Швейцария. Друго „спортно” занимание на Георги Лазаров бяха продължителните му и по време и по разстояние разходки и раздумки с верния му приятел Иван Русков, ядрен физик и бивш щангист. И така, макар и на 88 години, бате Гого беше непрестанно в движение, винаги с нещо зает, никога нескръстил ръце и подгънал нозе. И така до последния му ден- до злокобния 9 януари 2022 г.!Царство ти небесно, мили бате Гого! Вероятно и там ще продължиш щедро да предаваш големите си умения в тениса...

Автор: Борислав КОСТУРКОВ
Снимки: Архив и Автора