Четири се оказа щастливата цифра за Рафаел Надал

ФИНАЛЪТ ПРИ МЪЖЕТЕ  БЕШЕ НА ...ЧЕТВЪРТФИНАЛА. "ЧЕТИРИ"  ЛИ Е ЩАСТЛИВАТА ЦИФРА  ЗА РАФАЕЛ НАДАЛ?  ПО-ОСОБЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ТРИУМФА МУ В ПАРИЖ

Май „четири” се оказа щастливата цифра за Рафаел Надал на Откритото първенство на Франция по тенис тази година ?! През Лето Господне 22-о (сборът прави 4)  на ХХI век невероятният испанец, родом от о-в Майорка, завоюва своята рекордна 14-а титла (отново има „четворка”) на „Ролан Гарос”. Така Рафа постигна и едноличен рекорд от общо 22 титли (сборът прави пак 4) в четирите турнира от Големия шлем (Grand Slam). До съвсем скоро „великата тройка”  - Роджър Федерер, Новак Джокович и Рафаел Надал, беше изравнена и по броя на своите победи в „Големия шлем” – всеки с по 20 титли.

Още през януари т.г. на Откритото първенство на Австралия обаче 36-годишният испанец дръпна напред, грабвайки огромната купа след епична победа над Даниил Медведев с 3-2 сета, след като обърна мача от 0-2 сета в полза на руснака. Сега в Париж Рафа затвърди своята преднина пред вечните си съперници, прибавяйки 22-а титла в шампионския си актив.

„Четири” бе наистина щастливата цифра на „матадора от Майорка”, защото той на практика изкова поредния си успех във френската столица именно на ...четвъртфинала. На централния корт „Филип Шартрие”, кръстен на името на дългогодишния (14 г.) президент на Международната федерация по тенис (ITF), Рафа надигра най- големия, най-трудния си съперник Новак Джокович в ...четири сета, с 3-1. В този двубой на титаните Надал определено доминираше над световния „номер едно”, именно той водеше играта през цялото време, задаваше му „трудни ребуси”, разхождаше сърбина безмилостно по корта. Не че Ноле нямаше своите шансове, той можеше да изравни например сетовете на 2-2. На 3-4 пъти обаче в най-решаващи моменти не набра смелост (нещо нетипично за „балканския скандинавец”)  да излезе на мрежата и завърши лесно точката с воле. Върна се отново назад и естествено отстъпи пред „крокодила от основната линия”. На два пъти Ноле пропиля и елементарни смачове (удари над глава) в мрежата. И така след малко повече от четири (отново 4! ) часа -4:12 ч. игра семафорът светна зелено пред „краля на клея” напред към финала и към поредната титла. Независимо от трудното начало на полуфинала на Рафа срещу Александър Зверев, прекратен поради тежка травма на Саша. И какъв кураж и доблест пък на Саша да превъзмогне болката и да се върне с патерици на корта, за да поздрави своя съперник и благодари на публиката!

Би било много тъжно и голяма загуба за тениса, ако сега след големия си триумф на „Ролан Гарос”, вече 36-годишният Рафаел Надал, самият той преследван от серия травми, се оттегли от състезателния тенис! 

Никога не съм бил голям фен на Рафа! Просто защото обичам нападателния тенис, честите излизания на мрежата, хитро пласираните волета и смачове, ефектната и разнообразна игра. Просто защото не обичам играта от основната линия, пък макар и с топовни удари, продължителната размяна на удари от отзад, от която се възторгват ТВ-коментаторите и дори броят ударите. Затова и любимите ми тенисисти са именно майсторите на волетата и интелигентния тенис, като Род Лейвър и Джон МакЕнроу, Стефан Едберг и Пийт Сампрас, Тим Хенмън и Роджър Федерер...И особено виртуозният МакЕнроу, който чувстваше топката и играта дори с върха на пръстите си и твореше на корта.

Но Рафа Надал определено би ми липсвал. Би ни липсвал! Ще ни липсват неговата всеотдайност на корта, битката му до последната точка, раздаването до последната капка силица! Та колко тенисисти са способни да „обръщат” мачове от „Големия шлем” от 0-2 сета до победните 3-2?! Може би само още Новак Джокович. Ще ни липсват невероятната концентрация,  постоянството в играта и представянето на испанеца по кортовете на планетата, сравнимо само с Ноле. Иначе много отлични тенисисти, вкл. нашият Григор Димитров, „избухват” на даден турнир, громят съперниците си, но на следващата седмица отпадат рано. „Постоянство, твоето име е ....Рафа и Ноле!”, бих перифразирал Шекспир. Ще ни липсват невероятните  минаващи удари на Надал, когато „натикан” от съперника едва ли не в самия ъгъл не дори на корта, а на оградата му, с фантастичен лифтиран форхенд или бекхенд отново намира линията и прави безпомощен своя противник под френетичните овации на публиката.

Но Рафа, особено в последните години, рязко подобри и своя сервис, волетата му станаха много остри и прецизни, късите топки –фантастични, зачести излизанията си и на мрежата. Той може да играе отлично и двойки, а „карето” изисква много бърза реакция и висока интелигентност. Ще ни липсват също спортсменството и скромността на „момчето от Манакор, Майорка”. Не си отивай, Рафа!!!

Що се отнася до жените в турнирите от „Големия шлем” и изобщо от веригата на WTA, то при тях „стълбичката на победителите” е винаги по-разнообразна, което повишава и интереса на зрителите. Тази година обаче на „Ролан Гарос” невероятно зрялата за своите само 21 години Ига Швьонтек  (Полша) бе безапелационна.

По пътя си към втората поредна титла в Париж тя допусна само един загубен сет (!), срещу китайката Женг и просто громеше съперничките си.  Дали пък нежното момиче от Варшава”  няма да установи хегемония при дамите, подобна на тази на Федерер, Надал и Джокович?

Автор: Борислав КОСТУРКОВ