Защо Стефан Цветков – старши бе Мистър елеганс на родния тенис

-Големия Цъф навърши 81 години. Два епизода от богатата му състезателна кариера. Първият българин –член на PTR и негов изпитващ треньор /”тестър”/

„Мистър Елеганс” на българския тенис навърши тези дни достолепните 81 години. Неслучайно още преди десетилетия мнозина в нашите спортни среди нарекоха така СТЕФАН ЦВЕТКОВ –старши.

Първо, заради елегантния му стил на игра – правилна стойка и подход към топката, безупречен технически и сигурен обратен удар /бекхендът тогава беше „ахилесовата пета” на почти всички наши тенисисти/, прецизно пласирани  волета и остър смач /удар над глава/. Второ, заради външния му вид. Слаб, строен, винаги чисто и спретнато облечен. Независимо, дали е по бял екип на корта, тогава се играеше само в бяло, или спортно елегантен във винаги изгладени „цивилни дрехи”. Всичко в него просто „трептеше”. Личеше си и грижливата ръка на неговата съпруга Благовеста /Баги/ - бивша възпитаница на прочутата тенис школа на бате Владо /Владимир/ Романски в София. Двамата, Цъфа и Баги бяха неразделни от юношеската си възраст до преждевременната кончина на Баги.

Спомням си, как ние, малки тогава тенисистчета зяпахме с възхита Големия Цъф / б.а.- неговият син, също Стефан Цветков - Малкия Цъф е вече дълги години начело на БФ тенис/ и неговия най-добър и верен приятел Цветан Цолов/Цолето/ , когато те се появиха на кортовете в София след участие през 1963 г. във верига от турнири в бивша Югославия. В нашите очи двамата изглеждаха като манекени. Облечени в тъмносини блузи тип „Лакост”, светлосини памучни панталони и тъмносини еспадрили – летни обувки с горна част от плат и подметки от еспартово въже или юта. И всичко това на фона на сивата и безлична родна конфекция „а ла ЦУМ” нямаше начин да не ни прави силно впечатление.

Стефан Цветков е роден на 11 август, датата на победната  Шипченска  епопея /ние с него често се шегуваме, че едва ли има по-подходяща рождена дата за отроче на семейство с корени в борческо Панагюрище/ 1941 г. в София. Израства в квартал „Цар Иван Асен Втори” – „разсадника” на тенисисти в столицата поради непосредствената му близост до Борисовата градина, където тогава са основните тенис бази. Пътят му към тениса изглежда предопределен. Много му се удава обаче футболът. Умелото боравене с коженото кълбо май е било генетично заложено у него от баща му – Борислав Цветков /Панагюреца/ е на младини добър футболист. Така Цъфа бързо намира място в представителния юношески отбор на ЦДНА. Същевременно децата в махалата опъват едно въже вместо мрежа, грабват от майките си дъски за рязане на хляб вместо ракети и със стари топки,  донесени им от техния съсед, батко Влади /Владимир/ Томов с часове играят нещо като тенис на „корта” на прашната тогава улица „Мануш войвода”. Сред тях е и Стефчо Цветков. Докато един хубав ден утвърденият вече треньор по тенис в ДФС „Спартак” и също съкварталец  Михаил /Милчо/ Михайлов не им вика: „Деца, стига сте се ровили в прахта! Я елате при мен на кортовете!”. А те, като че ли само това са чакали. Още на другия ден „цъфват” на кортовете начело с …Цъфа. Силно емоционален /това качество впрочем после му пречеше като състезател, защото го правеше по-нетърпелив и изнервен/,14-годишният Стефан Цветков така се влюбва в динамичната и забавна игра, че от мерак по тениса понякога не може да спи нощем. Тренировките на „Спартак” още повече укрепват неговото приятелство със съученика му Цветан Цолов /Цолето/, двамата стават неразделни и до ден-днешен поддържат близък контакт. Цъфа и Цолето така се увличат по тениса, че понякога дори „клинчат” от училище поради …”болест”. През това време двамата „болни” тичат като щури по корта, удряйки топката. Резултатите не закъсняват. Само след година те са в тима на „Спартак”и той през 1956 г. става републикански отборен първенец за юноши до 18 г.

В края на гимназиалния  курс Цъфа и Цолето се преместват в 34-о СПУ /сега Руската гимназия «А. С. Пушкин» на ул.»Цар Шишман»/ и попадат в един клас с Иван Шавку-лов /Шафа/. Той е вече утвърден тнисист, републикански шампион за юноши, играе много стилно и нападателно. Така се оформя най-силното «съученическо трио» в родния тенис, което допълнено от също добрия, но от друг класс, Марко Марков, започва да печели  титли за новото си, съгласно принципа на райониране, дружество «Червено знаме». При юношите късно «проходилият» на червения корт Стефан Цвет-ков става републикански шампион на двойки с Шафа, играе финали на сингъл, два пъти е първи и на смесени двойки – с Елисавета /Пупа/ Костова и със съвсем малката тогава, 14-годишна Юлия Берберян, майката на трите «звездни» сестри Малееви. Тримата –Шафа, Цолето и Цъфа проправят пътя на нападателния тенис у нас.  

Двукратен студентски шампион, по-нататъшната състезателна кариера на Големия Цъф и като национал /1959-1966 г./ е свързана с дружеството, на чиито кортове прави и прощъпулника си в тениса – «Спартак»/ «Левски-Спартак» и с неговия първи наставник, треньора Милчо Михайлов. Затова, когато ТК «Левски-София» отбеляза през 2011 г. вековния юбилей на своята тенис база, създадена през 1911 г. от БСК/БТК, клубът обяви за свой първи почетен член именно Стефан Цветков-старши. Същата година той навърши 70 години.  

(Спартак или Левски-Спартак с бате Милчо)

Пишейки сега за човек, когото познавам от най-ранната ми детска възраст, в съзнанието ми нахлуват много спомени. Ще се спра само на два епизода:

Епизод първи- Август 1957 г. Най-старите тенис кортове в България - на БСФС /сега отново Софийски тенис клуб/ приемат участниците във Втория международен турнир у нас след Девети септември. За първи път на корта излизат и «ракети» зад «желязната завеса» - италианците Якобини и Бонети и дамите – Баси и Чери. Аз още не играя тенис, малък съм и за подавач на топки. Роден и израсъл обаче срещу тези кортове, вече съм пленен от тази игра. През целия турнир никой не може да ме отлепи от оградната мрежа, следейки всяка топка. На корта излизат станалият любимец на публиката, светлокосият Феручо Бонети и един строен нашенец с вид съвсем на момче. Това е 16-годишният Стефан Цветков. Изненадващо за всички, той изглежда напълно равностоен на превъзхождащия го тактически и с рутината си Бонети, шампион на Италия за аматьори през 1961 г. Стефчо атакува смело, прави прекрасни волета, точни смачове. Макар че губи срещата, показва, че умее да играе модерно и атрактивно, когато е освободен от излишно психологическо напрежение. Този мач, сърцатата игра на Бонети по-нататък в турнира, който правеше плонжове върху шамота, за да спасява,  когато е до мрежата, трудни минаващи удари /след доста години видяхме по ТВ подобни плонжове и от Борис Бекер/ и изобщо целият турнир ме спечелиха завинаги за тениса. И на другата година и аз излязох на корта.

(Якобини и Бонети на БСФС)

Епизод втори-  Септември 1962 г. Арена на IV международен турнир «София” е вече новата просторна студентска тенис база „Академик” с 10 корта, построена специално за „Универсиада- 1961” в София. На централния корт в хладния есенен ден излизат двама стройни младежи с бели тенис пуловери /мисля „Фред Пери”/ и „екипирани” целите в бяло, като че ли току-що излезли от тенис бутик. Единият е Стефан Цветков- старши, а русокосият му съперник е Николас /Никос/ Калугеропулос –грък, но роден, живеещ и трениращ в Коста Рика. Същата година е завоювал шампионската титла при юношите на Уимбълдън и с основание е смятан за един от фаворитите в София, редом до вече прочутия румънец Йон Цириак и шампиона на Полша Виеслав Гоншорек. Още при загрявката на Стефчо и Никос аз за първи път чувам думата Sorry!, при това от устата на българина, да се използва като извинение, когато не си подал добре топката на съперника при загрявката. В този ден Големия Цъф изнесе може би най-хубавия си мач в кариерата. Всичко му вървеше! Той поведе със сет, 4-2 гейма и 40-15 /играеше се «два от три сета»/ срещу Калогеропулос, който притежаваше в арсенала си всички възможни удари. И точно тогава, може би предвкусвайки вече изненадващата си победа и малко «пренавит», Стефан реши да завърши неотразимо един лесен смач и …изкара топката в аут. Грешката го извади от равновесие, Никос се върна в мача и го спечели с 2-1 сета. По-нататък в турнира гръцкият тенисист прегази Йон Цириак и достигна до финала. Едва  там отстъпи на много опитния украинец Рудолф Сивохин, шампион на СССР за 1961 г.

Мисля, че всичко друго за Стефан Цветков –старши е добре известно не само на тенис средите, но и на много фенове на спорта изобщо. Затова и съвсем накратко:  Двукратен републикански шампион на двойки при мъжете /1964-1965 г./ с неразделния си приятел и шампион на сингъл през 1965 и 1966 г. Цветан Цолов , национален състезател /1959-1966/, участник в две Балканиади- Истанбул /1964- там сме втори след румънците/  и Атина /1965/, играе на редица международни турнири у нас и в чужбина,  цели осем години спаринг партньор на.Любен Генов в «Левски-Спартак» и затова с голям принос за неговите девет шампионски титли на сингъл. 

Големият Цъф се изявява успешно и като треньор – капитан е на отбора ни за купа «Дейвис» през 1985 г,  начело е на тима ни за King”s Cup – Купата на краля /де факто европейско отборно първенство в зала/ при победите  като гости през 1980 г. над Румъния във Фокшани и над Югославия в Загреб. От 1987 до 2009 г.е на треньорска работа в Никозия, Кипър. Междувременно Стефан Цветков-старши става първият българин – член на водещата световна организация на учителите и треньорите по тенис (Professional Tennis Registry), а впоследствие почетен член и изпитващ треньор /”тестър”/ на PTR.

Извън корта, той е активен и на журналистическото поприще. Дописник е за тенис прояви на в. «Отечествен фронт», коментира някои мачове по Българска телевизия, след 1979 г. в продължение на две години води като редактор рубриката «Спортни свидетелства» на култовото ТВ предаване «Всяка неделя».

(Стефан Цветков - старши днес)

Стефан Цветков-старши има основание да се гордее и със своите деца. Много добър и също стилов /има си хас?!/ тенисист, Стефан –младши се изявява силно в колежан-ския тенис като студент в САЩ, от 2008 г. е на кормилото на БФ тенис, все по-активен и успешен деец е и в бордовете на Европейската и Международната тенис федерации.  Дъщеря му Борислава /Бобка/ Цветкова е първата българка в колежанския тенис на САЩ, където следва с пълна стипенция, а сега е главен изпълнителен директор в София на престижна международна фирма.Самият Голям Цъф можете да срещнете сега по обяд в компанията на други стари спортисти от квартала или в кафето на «Стъклената спирка» на ул. «Цар Иван Асен II” или лятно време на кортовете на СТК. Наистина групата им оредя след кончината на големия ни баскетболист Цеко Барчовски и хокейния национал инж. Георги Чомаков. Понякога и аз се отбивам при тях, за да чуя някоя  интересна история от славното им спортно минало. 

Бъди ни жив и здрав и все така с бистър ум, драги Стефане!!!

Автор: БОРИСЛАВ  КОСТУРКОВ